StringS Attached

Absence of Art (Липса на изкуство)

Тази зима покрай ACTA се изговориха доста неща за онлайн пиратството. ACTA в САЩ накара Caleb Crain и Matt Yglesias да се впуснат в доста интересен идеологичен двубой на страниците на Slate (все още очаквам да видя български журналисти да влязат в подобна дискусия). В България пък bTV ни зарадва с недъгава и неадекватна антипираска кампания с участието на Асен Блатечки. Преди няколко месеца реших, че достатъчно хора нахраниха Асен Блатечки и другите мрънкачи (подкастът е малко дълъг, но си струва!) и няма нужда и аз да сипвам.

Всичко хубаво, обаче bTV изпляска нов епизод от антипиратската кампания с гръмко име "Fair Play", този пък с участието на Криско, , който проплака "Защо да не дадеш левче за парче на любимият изпълнител?" (Аз още 2009 открих защо хората не си купуват песните на Криско).

Трогнат от Криско и неговите тегоби и страдания, реших, че има нужда да се внесе малко разяснение какво кара хората да купуват лицензирани интелектуални продукти - музика, филми, софтуер.

1) Хората дават парите си за качествен продукт. Разполагаме с ограничени бюджети за забавление и за това сме готови да покрепим само качествен продукт! Нашите пари са нашият глас в избора и налагането на качеството. Теди Москов и Камен Донев не се оплакват от празни театрални зали, даже подозирам, че Теди Москов се кефи, че "Улицата" продължава да живее в торентите и да привлича нови фенове. 

2) Хората не са глупави и знаят, че създаването на една песен, албум или компютърна програма отнема време, усилия, финансов ресурс и често изисква наличието на уникален талант и умения. И когато открием качествен интелектуален продукт, ние не само го "удостоверяваме" с нашия портфейл, но и даваме заявка, че искаме още, изразяваме своята подкрепа.

Няма спор, че в момента в България арт средите се чустват като Уди Кълвача, но за това положение не е виновно интернет пиратството, а цялата икономическа ситуация. Джеръми Бентъм някога е казал, че прилива издига всички лодки - икономическият подем помага на всички участници в икономиката. Това се отнася и за изкуството, развитието на изкуството върви ръка за ръка с икономическият подем (Италия и Фландирия + Ренесанса например).

Въпреки тежката ситуация обаче се оказва, че в София има доста богата и жилава екосистема от музикални групи, които не мрънкат като Криско, а се борят да оцелеят с концерти, свирения в клубове и продажби (believe it or not) на албумите. Една от тези групи е дамския квартет StringS.

На последния им концерт имаше около 250 души, аз успях да завлека малка група приятели. 5 лева вход, 10 лева за албума им. Защо си струваше?

Защото:

1) StringS са млада и талантлива българска група;

2) Правят страхотен купон на живо;

3) Сами пишат музиката си или си партнират с други млади български музиканти и групи;

4) Заради идеята, че някой в България прави и се бори за нещо, което наистина го кефи.

Няма от къде да си свалите албума им NOVA. Сечено. За това пък може да чуете две от любимите ми парчета на StringS - лиричната Зайди Зайди и доста по-хард Bring Back the Past.

За десерт малко новини от кухнята - StringS подготвят концерт в средата на Септември. За точна дата, час и място на събитието може да следите тук.