20 март 2017

WTF Books of The Past Two Months

След кратка пауза, защото бях задълбал в четенето на доста тегави като материя книги, се завръщам с този пост посветен на The Wealth of Humans на Rayan Avent и Homo Deus:A Brief History of Tomorrow на Yuval Noah Harari.

И двете книги анализарат миналото, но го правят през различни призми, след което обръщат взор към бъдещето на човечеството. Сериозна част от книгите е фокусирана върху ефекта на модерните технологии (разбирай роботи и изкуствен интелект) върху пазара на труда и богатството на нациите и индивидите.

Ryan Avent пише за The Ecomist. В The Wealth for Humans Avent предлага чудесен анализ и обяснение как и защо сме в ситуация, в която модерните технологии са на път да оставят на улицата голяма част от населението без опция други индустрии да абсорбират това свръх предлагане. В частта с препоръките и прогнозите Avent е колкото оптимистично настроен, толкова и плах. Скорошното изказване на Bill Gates за облагане на роботите с данъци, доста добре се вписва със светогледа на Avent и изглежда като логично решение на проблема...докато не прочетете коментарът на The Economist.

Общо взето, книгата е задължително четиво за всеки, който следи и се интересува от темата. На моменти обаче произходът и биографията на автора (бял мъж с родители от американската средната класа, който живее в Лондон) води до някои странни либерални залитания и коментари (от типа на развиващите страни са обречени да са бедни и корумпирани, за това най-добре е да позволим на всички да мигрират при нас, където има вече правила).

В Homos Deus: A Brief History of Tomorrow, Yuval Harari започва с нещо, което май е кратък преразказ на първата му книга Sapiens: A Brief History of Humankind,(има на български, издание на Изток Запад) което донякъде май обезсмисля четенето на първата. Това е история на човечеството, каквато до сега никога не бях чел. Пичът явно доста е ровил и мислил по много теми и неведнъж провокираше "хъм, не се бях замислил за това, но така представено изглежда напълно логично" реакции в мен (например кога и защо успяват революциите?)

Анализът му как и защо сме в ситуация, в която модерните технологии са на път да оставят на улицата голяма част от населението, върви по път, доста различен от този на Avent, но стига до същата точка, просто предлага допълнително обяснение, повече залегнало в генетиката и еволюцията, отколкото в икономиката и социологията.

За разлика от Аvent обаче, Harari е смел в своите прогнози, дори и тези, които на пръв поглед са супер мрачни - прогнозите му често звучат като "Shit is happening, нищо не може да направите, но защо се тревожите, това е еволюцията?"

В заключение, двете книги се допълват, предлагат и различен прочит на фактите и различни сценарии и решения за бъдещето. За съжаление и двете книги не предлагат утеха за голяма част от населението, което е на път да остане без работа следващите 10, 15, 20 години. Добрата новина е, че както през 20ти век гладът и болестите са били топ приоритет, с който човечетсвото се е справило, така и неравенството в доходите и благосъстоянието и terminator заплахата са на път да се превърнат в топ приоритет на 21 век и благодарение на човешкия гений отново да се справим с поредното препяствие.

09 януари 2017

WTF Книга на месеца

Започнах 2017 с книгата The 100-year Life: Living and Working in a Age Of Longevity на Lynda Gratton and Andrew Scott от London Business School. Попаднах на книгата в The Economist още през лятото, но цената ми се видя неоправдана, а и рецензиите на прочелите книгата не бяха особено ласкави. Все пак темата ме вълнува доста напоследък и по коледа Amazon смъкнаха цената на книгата за Kindle на $3. Fuck yeah.

С две думи: it is a fucking weird book! Докато я четях имах чувство, че съм на лекция, която съм очаквал да е супер интересна, отишъл съм супер ентусиазиран, а лекцията се е оказал доста скучна и истински важните неща изкачат от време на време за да разсеят скуката и да ме събудят и подлъжат да остана още малко.

Първо, книгата наистина има формат на малко по-обогатени записки за лекции и не съм сигурен, че в този момент точно това е най-правилният формат, в която да се представи темата. Авторите се лутат между социални и културни процеси, които се случват в момента, не са винаги добре документирани, и една камара спекулации за бъдещето.

Второ, за да изчетете цялата книга, не бива да забравяте как работят икономическите модели - с много допускания и предположения. Самите автори споменават неколкократно какви са техните допускания, но никъде в книгата ги няма систематизирани и е напълно нормално човек да си мисли, че книгата е валидна само за хора с висше образование, които работят в сферата на услугите или creative field. Не става ясно как някой с гимназиално образование във Видин или Небраска може да се подготви за опасностите и възможностите, които дълголетието предлага.

Другият проблем с този подход е, че на макро ниво, броят на променливите е доста висок и голяма част от тези променливи сами по себе си се изменят с времето, като на пример здравето на един човек, или са свързани с други променливи.

Също така, авторите много повърхностно разглеждат проблема с качеството на живот на хората достигнали 80+ възраст и в самият модел, който ползват, често стигат до вариант "Иван ще работи до 85 годишна възраст"...

И все пак...В книгата има много истини и ценни съвети:
1) Моделът Образование - Работа/Кариера - Пенсиониране (ОРП) вече не работи. Според авторите на книгата това ще важи с пълна сила за поколението родено след 98-99 година, според мен то е валидно с пълна сила даже за родените 80та година.
2) С разпадането на ОРП модела, идва нов, нелинеен модел, в който хората прескачат от работа в работа, области и дейности. Това включва и налага периоди на кариерно развитие, образование, ново образование/опресняване на знания, създаване на социален капитал.
3) В този ред на мисли, книгата говори и за три типа активи - Productive Assets (образование, знание и умения), Vitality Assets (здраве, семейство, социален кръг) и Tangible Assets (straight cash, homies+къща, яхта, остров). Трупането на един или два типа активи повечето време идва за сметка на някой друг актив (zero sum game, кинти за сметка на здраве и по-малко време с близките например).

Авторите на книгата съветват хората да планират. Например, в периоди на благоденствие и трупане на Tangible активи, да се заделят средства за по-късен етап, който може да изисква инвестиране в образование или грижи за здравето и заздравяване/съживяване на отношенията с близките хора.

Друг лайт мотив на книгата е "не взимайте сегашното си кариера/работно място за даденост, бъдещето може да ви поднесе неприятни изненади." Как може да се справите с такива неприятни изненади? Опресняване на знанията, придобиване на нови знания и умения, и инвестиране в качествен социален кръг. Заделени пари от по-добри времена също помагат за този преход.

Правилният изборът на съпруг/съпруга също помага за по-лесно навигиране през различните, нелинейни фази, на съвременния живот. Докато единият партньор работи върху магистърска степен или ходи на курсове за придобивания на нови умения и в дългосрочен план да успее да генерира нови, по-високи доходи, другият може да се фокусира върху издръжката на семейството.

На кратко - The 100year Life е пълна с ценни съвети и идеи забатачени в кофти формат, което може да обезкуражи много читатели.

23 декември 2016

WTF Книги на 2016

Вдъхновен от Роси и Магдалина, а и защото за съжаление българските класации на топ книгите последните няколко години сериозно се разминават със западните класации на издания като The Economist, Slate и The Guardian и личните ми интереси в някои сфери като икономика и маркетинг, май се налага блогосферата да запълни този дефицит.

1) Not Quite Adults: Why 20-Somethings Are Choosing a Slower Path to Adulthood, and Why It's Good for Everyone. на Richard Settersten и Barbara Ray.
Въпреки, че е издадена през 2010, книгата е все така актуална. В някои отношения дори предсказва и обяснява победата на Тръмп на последните президентски избори в САЩ.
Чудесен преглед на живота, стремежите и факторите, които оказват влияние върху живота и перспективите на 16-34 годишните. Лесна за четене, въпреки доста голямото количество статистики.
Накара ме да се замисля сериозно какъв късмет съм имал с родители като моите и какви възможности са създали за мен в гимназията и докато бях студент, колко перипетии е имало пред мен докато съм следвал соло в чужда страна...
В книгата чудесно е засегната и темата за нереалистичните очаквания за живота и работата на младото поколение и причините за това разминаване.

2) The Mandibles: A Family, 2029-2047 на Lionel Shriver
Книгата получи доста внимание в пресата, донякъде основателно. Малко странен формат - икономически доклад превърнат в проза/научна фантастика. На моменти лесно може да се направи паралел с "Черния обелиск" на Ремарк. Самата авторка признава в книгата, че много автори на научна фантастика пишат стимулирани от най-големите си страхове. Тази книга е точно такъв пример.

3) Flight Behavior на Barbara Kingslover
Най-приятната изненада за 2016. Чудесна проза, сюжет, който те засмуква и те кара да се замислиш. Четох я точно преди изборите в САЩ с нагласата, че книгата е за сблъсък на ценностни системи...това се оказа вярно, но не по начинът, по който си го представях и запали допълнително интереса към Hillbilly Elegy на JD Vance и Strangers in their own land на Arlie Russell Hochschild (оставил съм си ги за 2017)

4) We're All Damaged и Domestic Violets на Matthew Norman
Двойно попадение. Другата най-приятна изненада, на която попаднах съвсем случайно. Оказа се, че Матю Норман е част от солиден брой копи райтъри, които по ред причини свързани с финансовата криза, се пренасочват към писането на романи. Книгите са леки, пълни с хумор и човещина, както и с много препратки към 90те години.

5) Empire Falls на Richard Russo
Доста късно откривам Richard Russo, но можеби това е бил точният момент. Empire Falls е наградена с Пулицър. Писана е в далечната вече 2005, но Русо успява да зачекне още тогава интересни теми като гей права, джентрификация, икономическо изоставане на дадени региони. Но! Не това прави книгата специална, а героите, с техните човешки стремежи, страхове, реакции, мечти...

6) Keynes Hayek: The Clash that Defined Modern Economics на Nicholas Wapshott
Преди няколко години прочетох "Doing Capitalism in the Innovation Economy: Markets, Speculation and the State" на William Janeway и започнах да преосмислям мнението си за Кейнс, който основно се асоциира с държавна намеса в икономиката.
Оказва се, че Кейнс е бил наистина блестящ ум и приносът му в областта на икономиката и политиката са наистина забележителни. Отделно, винаги съм бил почитател на Хайек и австрийската школа...
In a side note - преди да прочета тази книга, не знаех, че Кейнс е бил гей. За разлика от Алън Тюринг обаче е бил твърде ценен и важен за правителството и за това е бил толериран. 


7) Ghettoside: Investigating a Homicide Epidemic на Jill Leovy
Ако помните сериала "Отдел убийства" (също базиран на книга по реални случаи) и сте му били фен, или се кефите на криминални сериали тип Southland и 9-12,
книгата ще ви допадне. 


22 октомври 2015

WTF Спортна инфраструктура

Днес видях, че баскетболният ЦСКА са представили проект за изграждане на нова баскетболна зала. И повърнах.

Статията твърди, че ще се строи нова сграда, от снимките изглежда, че май ще се преустройва басейн.

Залата ще изглежда така:


От този ъгъл не се вижда, но освен трибуните зад двата коша, има трибуни и по протежение на едната стена. Сигурно и ВИП ложата ще е там. 600 места.

Ако наистина смятат да изтърбушат басейна и да го превърнат в баскетболна зала, добре, явно нямат кой знае колко много опции.

Но ако смятат да строят нова зала...ЗАЩО БЕ???

1) Защо само едно игрище?
Защо не зала с подобно устройство (основно игрище пресечено от две "тренировъчни") и трибуни тип чекмедже? 

 В София в момента има страхотен недостиг на зали за баскетбол и лесно може да се осигурят допълнителни приходи ако се дава под наем. Две игрища са повече от едно :D

А дори и да не се дава под наем, ако се ползва само за трениране и официални мачове...какви са тези тренировки 20 човека на 2 коша!!!

2) Размерът и разположението на трибуните...Но като се замисли човек, БФБ редовно праска мачове в 5 следобед в делнични дни, така че решението да няма трибуни си е направо далновидно.

Освен WTF за поредният безумен спортен проект, май няма какво друго да кажа по темата.

18 август 2015

Сингъл, соло, "брачен пазар" и данни за България

Преди няколко години прочетох "Going Solo" на Eric Klinenberg, а преди месец опатках "Modern Romance" на комика Aziz Ansari (писана в съавторство с Klinenberg) и Marriage Markets на June Carbone и Naomi Cahn (книгата е и в списъка Best Books of 2014 на The Economist).

Общото между трите е, че разглеждат редица икономически, социални, културни и технологични тенденции, които имат директно отражение върху структурата на обществото, семейството, поведението на хората и начините, по които те намират и избират своите интимни партньори за мимолетни и дългосрочни връзки (брак/съвместно съжителство).

Тези тенденции се наблюдават вече и в България, но се усеща остър дефицит на данни и анализи на тези теми. След публикуването на "Going Solo", само Капитал правят плах опит за анализ на ситуацията в България, но явно и те са видели зор с данните. WebCafe се ограничават с преразказ на книгата. Едно търсене в Google с брачен пазар/marriage market* вади една единствена смислена статия от Mediapool от далечната 2001, също преглед на книга.

*На езика на икономистите, брачният пазар се състои от три основни компонента - предлагане, преференции и ресурс. Мъжете и жените, които активно търсят партньор са предлагането. Преференциите са качествата, които те търсят у евентуалните си партньори. Ресурс е това, което търсещите предлагат, за да се осъществи размяната и да се стигне до "сделка"=брак/връзка.

Воден от любопиството си, реших да потърся публично достъпни данни за България. НСИ и Eurostat се оказаха единствените източници на данни, но за съжаление, и там данните не бяха пълни. Най-актуалните данни са от 2011, няма разбивки по градове, образование, доходи, пол и години (поне безплатно няма, а данните в Eurostat незнайно защо не позволяват такива разрези на данните)

И аз като Капитал се насочих към данните за едночленните домакинства в страната, допускайки че това са очевидно сингъл хора и че те основно формират ядрото на брачния пазар в страната. Разбира се, има сингъл хора, които живеят с родителите си или със съквартиранти, самотни майки и бащи, но за съжаление данни за техния брой няма или е почти невъзможно да се изведат от наличните.

Както отбелязват и в Капитал, 1/3 от домакинствата в страната са едночленни (925385). Групата на 20-54 годишните, тоест активните на брачния пазар, формира цели 40%. Останалите 60% са възрастни хора, 60+ годишни. Мъжете формират 43% от едночлените домакинства в страната, жените 57%, което на пръв поглед е кофти новина за жените (по-малко потенциални подходящи кандидати за партньори и повече конкуренция). Ако обаче погледнем само 20-54 годишните, картинката е различна. Мъжете във всички възрастови групи са повече от жените, като съотношението 2:1 мъже:жени се наблюдава при повечето възрастови групи.

 СОФИЯ
Подобна картина се наблюдава и в София, която приютява около 22% от едночленните домакинства в страната, които формират и около 15% от населението на столицата. Съотношението 1,5:1 мъже:жени доминира във почти всички възрастови групи.

Друг интересен факт е високото ниво на заетост, както при мъжете така и при жените, които живеят сами в София (което не е изненада, защото живеенето сам изисква сериозен финансов ресурс). Трябва да се отбележи и че нивото на заетост при жените е по-високо отколкото при мъжете (еманципирани и финансово независими жени?)

За съжаление, НСИ и Eurostat не предоставят разбивка на данните по доходи и местоживеене. Все пак един поглед върху нивото на образование в страната и това на едночленните домакинства, потвърждава, че болшинството живеещи сами са образовани (над средните за страната нива, 69% са със средно, 20% с висше) и най-вероятно с добри доходи.

Какво значат всички тези цифри за брачния пазар в Софиия?

Приемам тезата на June Carbone и Naomi Cahn от книгата "Marriage Markets",че хората се събират с хора с еднакви или близки до техните възраст,доходи и образование. На пръв поглед съотношението мъже/жени (1,5:1) в София дава леко предимство на жените. От друга страна, данните загатват,че жените може да превъзхождат мъжете като трудова заетост и образование, което да изравнява съотношението мъже/жени, когато опре до подходящи кандидати. 
Важно е да се отбележи и че чисто количествено, запасът от потенциални кандидати, дори в София не е голям, а добавим ли и дискриминация при подбор на потенциални партньори на база възраст, този запас се свива още повече (примерно 30 годишен мъж търсещ жена в диапазона на 24-34 години има едва 13 000 потенциални кандидатки). 
И това е без да добавим чисто субективните критерии при избор...
Какво се случва в другите градове на България?
Подробни данни на сайта на НСИ няма, а Eurostat дава възможност за разбивка по Size of Locality (Размер на мястото на местоживеене), което дава възможност да се извадят данни за София (единственият град с над милион жители), но всички други градове са наблъскани заедно в различни категории (200 000-500 000 примерно). Порових малко в сайта на НСИ и като цяло демографския профил на населението на Пловдив, Варна, Бургас и Русе е доста сходен.
Интересно е, че едночленните домакинства формират около 15-16% от населението в петте най-големи градове в България. Разбира се, в чисто количествено изражение, изборът в по-малките градове е още по-свит в сравнение със София, феномен отлично описан от Ansari и Klinenberg в Modern Romance.

Съотношението мъже:жени при 25-29 годишните е 1,5:1, а във възрастовите групи 30-34 , 35-39 и 40-44 достига 2:1 (тоест в по-малките градове, жените имат повечко избор и мъжете имат по-голяма конкуренция и по-малък избор при намирането и избирането на партньор).

Нивата на трудова заетост обаче показват, че около 1/4 от мъжете в едночленови домакинства са безработни, което ги прави неособено привлекателни партньори. Жените, както и в София, демонстрират по-високи нива трудова заетост.

Добавим ли и разликите в нивото на образование (виж по-горе), нещата и тук, както в София се изравняват като съотношение мъже:жени потенциални партньори.
Заключение
По всичко личи, че брачния пазар в България носи характеристиките на thin market - малко участници и малък брой транзакции. И това е само на анализ на голи данни, без да се включва социо-културните особености на обществото.
За съжаление, няма данни за доходите на едночленните домакинства в станата, но предполагам, че те също свиват базата на потенциални партньори.
От друга страна, 15% от градското население са singletons с техните специфични нужди и желания. Като добавим нивото им на образованост и прилични доходи, това е един доста интересен пазарен сегмент, който в България все още никой не таргетира активно (не говоря за сайтове за запознанства и спийд дейтинг услуги).

14 август 2015

Хората vs Фaндъкова в Twitter

Сигурно защото сме дигитално грамотни, хейтъри и с вечни претенции, но последните 2 седмици в Туитър завъртяхме разговор за ефективността и адекватността на туитър профила на столичния кмет Йорданка Фандъкова.

Тази сутрин реших да пусна сърч в контент агрегатора Sysomos за период от 6 месеца назад (13 фев - 14 август 2015) с @FandakovaY. Докато ровех резултатите, това цъфна:
Какво каза Sysomos за @FandakovaY:
Общо 3481 туита съдържат @Fandakova. Самата Фандъкова е постнала цели 177 от тях, като 66 (тоест 1/3) са отговори на запитвания/оплаквания от граждани. Цели 1/3!!! Ухуууу!

Обаче...Туитовете със запитвания и оплаквания към Фандъкова са 741. Тези хейтърски туитове от своя страна са били ретуитнати от други потребители 600 пъти. Do the math!

Картинката се допълва от 550 ретуита на постове на Фандъкова. Всичко останало е разговори на туитър потребители, които обсъждат София и нейните проблеми (често с конкретни примери) и включват и @FandakovaY.

Хейтът никога не спи, поне това показва разбивката на времето, в което са постнати тези 741 туита:


Ако някой проявява интерес към самите данни, да пише.

26 юни 2015

А вие кога и как научихте какво е хомосексуалист?

От няколко дена следя поредната престрелка, която се води около София Прайд. Нова година, същите аргументи от двете страни. Видя ми се безпредметно да се включвам, обаче...вчера сутринта ми кипна.


И понеже съм фен на John Milton и неговата идея за сблъсъка на Truth и Falsehood в публичното пространство, реших и аз да драсна два реда в подкрепа на София Прайд.
Роси и Събина, за пореден път са покрили основното, което е нужно да знаете защо Прайда е важен, аз преди време също писах и не смятам да се повтарям.

В публичното пространство от много време циркулира аргумента: Ама аз как ще обясня на децата си какво правят тия на Прайда, как двама мъже/жени се целуват.

Първо, Прайдът не е оргия. Съжалявам, мнозина си мислят, че на Прайда се разиграват сцени от Калигула, но не. Да, може да има някой друг гол задник или drag queen, но всъщност количестовото голотии е в пъти по-малко от това на концерт на Пайнер.  Да не говорим, че 80%+ от участниците в парада са хетеросескаулни. 

Louis CK го обяснил много точно в 3 минути:


Надя Данабашева оня ден писа следното за дъщеря си:
И Алла знае, че е ОК ако мъже обичат мъже, че е ОК ако жени целуват жени, че е ОК да си различен, стига да обичаш истински и стига да не пречиш никому. И искам да оставя на децата си това, че не е срамно, не е безбожно и не е грешно, а е ОК.

Аз бях на 7 или 8 години, когато научих какво е хомосексуалист. В първи клас нашите ми обясниха от къде идват бебетата, какво е секс, сперматозоид, яйцеклетка, разбира се беше замесена и доста травматизираща книжка с илюстрации с разполовени странично тела и диаграми на гениталии и като цяло секса си остана неясна материя доста дълго време. Бил съм и наясно какво е да харесваш някого...

Помня, че гледахме филм с нашите и някои от героите спомена думата "хомосексуалист". Питах майка ми какво значи тази дума - отговорът беше мъж, който си пада по други мъже. Видя ми се леко странно, но явно имало и такива хора. Точка. С това се изчерпа темата. Нищо не ми стана. 

Години по-късно живях в open gay-lesbian community в Сиатъл, ходих на няколко Прайда в София, даже гледах няколко епизода от сериала Looking...никой не ми посегна, не се заразих с хомосексуализъм.

А вие как и кога разбрахте какво е хомосексуалист?