WTF What Is Like

Мнозина сигурно са чували за Aldous Huxley и творбата му The Doors of Perception, най-вече защото e Хъксли пише за ефекта от наркотиците върху човешкото съзнание и става дефакто кръстник на легендарната група The Doors.

В The Doors of Perception Хъксли пише следното:

We live together, we act on, and react to, one another; but always and in all circumstances we are by ourselves...By its very nature every embodied spirit is doomed to suffer and enjoy in solitude. Sensations, feelings, insights, fancies–all these are private and, except through symbols and at second hand, incommunicable. We can pool information about experiences, but never the experiences themselves. From family to nation, every human group is a society of island universes.
Most island universes are sufficiently like one another to permit of inferential understanding or even of mutual empathy or “feeling into.” Thus, remembering our own bereavements and humiliations, we can condole with others in analogous circumstances, can put ourselves (always, of course, in a slightly Pickwickian sense) in their places. But in certain cases communication between universes is incomplete or even nonexistent.

Или казано с други думи: невъзможно е да знаеш със сигурност, на 100% какво изпитва и как се чуства друг човек, може да имаш само някаква приблизителна идея. Преди 5 години писах за прайда:

...ние, които имаме comfortable lives, които никога няма да знаем какво е да си гей или чернокож, да си дискриминиран, да живееш в постоянен страх и напрежение, да не срещаш подкрепа на родители и близки, да се криеш. 

Въпреки това, ние можем да:
1) Да не си затваряме очите и да извръщаме глава;

2) Да се образоваме и информираме;

3) Да образоваме и да информираме;

4) Да използваме своя авторитет, да подкрепяме активно, не само във Facebook, хората, които са "вътре", които се борят и за които всичко изброено по-горе е ежедневие. Сори, f2f always beats fb. 

5 години по-късно продължавам да съм на същото мнение и сигурно пак ще бъда на прайда на 10ти Юни.

Причината да пиша този пост днес обаче е друга. Avon България от няколко години имат кампания за рака на гърдата и редовно обират различни обществени и пиар награди. It's all cool and all, обаче тази година в партньорство с GoGuide изтипосват серия интервюта с някви мъже, ърбан тежкари. Изчетох само творението на Тео Чепилов, от коментарите в социалните медии разбрах, че и другите са в същия стил и дух.

Какъв ми е проблема с тази кампания...Не само елементарният стил и дебелашки шеги и възгледите на автора. Проблемът ми е, че нито аз, нито Чепилов - разбирай бели хетеро мъже, имаме идея какво е да си жена и може само да гадаем. И когато се даде трибуна и материалът се обвърже с обществено значима кауза, трябва да се вложи повече мисъл, да се действа с такт и да се търсят реални резултати. 

Лошо е и че Avon България и GoGuide са профукали една чудесна възможност да направят нещо наистина значимо и яко.

В реклaмния и пиар бранш всички въздишат по #LikeAGirl на Always. Обаче и в България преди няколко месеца имаше страхотна кампания за липсата на паметници на жени в София, което само доказва, че имаме сериозен обществен проблем и че има потенциал той да бъде адресиран по-креативни и ефективни начини.

Сори, но шеги в стил "Комиците" само затвърждават статуквото и мисогинията. Интересно какво мислят в централата на Avon за тези интервюта...

*Update - след проверка май се оказва, че Avon България нямат нищо общо с тези партенки и кампанията си е на GoGuide.