В статията си, озаглавена с помпозното "А може ли без нас, "старите" медии?", успява да демонстрира самочуствие, типично за журналист в голям български вестник, и познания за света около него като на човек прекарал последните 20 години в талибанска пещера.
Краткият и ясен отговор на този въпрос е: не, не можем без традиционните медии, но без вас, г-н Стойнев можем. Даже ще ни е по-добре.
Вече веднъж писах какво са социалните медии, но явно още дълго време ще се налага да го повтарям:
- Блогове, форуми, микроблогове, социални мрежи...
- Често съдържанието им е писано от "аматьори" и имат counter-culture stance. Формата на съдържанието може да варира от fart jokes до детайлни анализи на дадена тема или събитие.
- Темите в социалните медии могат да варират от политика до технологии.
- Новите медии имат способност да реагират мигновенно
- Старите медии/Конвенционалните медии следват модела One-to-many (media company passes on info to passive audience) lecture, докато новите/социални медии превръщат тези едноосочни лекции в разговор и дискусия с много участници.
- Новите медии паразитират върху конвенционалните медии.
Ако не вярвате на един блогър, все пак надали бихте спорили с The Economist.
Сега да се върнем на стожера на българската журналистика Веселин Стойнев. Изглежда ми притеснен, че разни "аматьори" с достъп до интернет ще му изядът хляба. Всъщност г-н Стойнев се държи като абсолютен лудит. И ако съдим по написаното от него, има защо да се притеснява за кариерата си.
"В една прилична традиционна медия всеки репортер се е специализирал в
определени теми, над него има по-опитни по същите теми редактори.
Отделно са комуникационните умения за водене на разговор или
интервюиране."
Сори, но това са все качества, които се научават и осъвършенстват с практика, не са дадени по рождение нито са запазена марка на журналистите.
Възхвалата на йерархичната структура в българските стари медии разкрива един друг проблем в бранша: кариерното развитие. Не се залага на качествена журналистика, а на катерене на корпоративни стълбиците, удобна работа зад бюро и чат пат смело скачане пред амбразурата като Матросов пред зли блогъри.
"Добри журналисти по всички ресори има във всички традиционни медии.
Още по-добри познавачи по всевъзможни теми има сред активната интернет
аудитория. Но това не ги прави универсални комуникатори - те са с други
професии.
Един инженер разбира много повече от журналиста,
покриващ инженерни теми. Но професионализмът на журналиста е да
представи тези теми на останалите, които не са инженери.
Затова в
интернет "тесните специалисти" са отминавани от "неразбиращите". И това
е вторият голям проблем - интернет медията не е универсална медия с
публичен дневен ред "за всички". А и по същността си интернет не
предполага всеобхватна и структурирана публичност."
На същите тези експерти с други професии, разбирай не-журналисти, в истинския живот им се налага да работят в една разнородна среда от хора. Те са принудени да контактуват и общуват с хора от други култури, с експерти от други области, с хора с различно мнение. Всеки попадал в такава среда е принуден да превежда идеите си на разбираем език. Айнщайн го е казал доста добре "Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си".
Имам още една лоша новина за г-н Стойнев - универсалните медии са мъртви. Времената , в които един вестник обслужва всички и всичко са отдавна отминали. Хората четат и гледат само това, което ги интересува и което отразява собствените им морални и политически разбирания за света. За това и специализирани издания като The Economist и Financial Times успяват да оцелеят и да са на печалба и да налагат успешно платен абонамент за онлайн изданията си. Моделът е доста прост - качествено специализирано съдържание.
"А и по същността си интернет не
предполага всеобхватна и структурирана публичност." - интернет не предлага всеобхватна публичност? Г-н Стойнев, Вие въобще не знаете какво е интернет и кой и как използва интернет. Даже се учудвам, че сте качили статията си в онлайн изданието на Труд.
В заключение ще кажа, че се радвам, че интернет дава възможност за раждането на нови медии. OffNews са един такъв чудесен пример.
Няма коментари:
Публикуване на коментар