WTF Кецове

Перфектният ден за Джак е дълга сутришна разходка в парка, закуска, аз да легна да чета или да гледам филми и сериали, той да свие да спи до мен и така до късния следобед, когато пак излизаме и е време за вечеря. Така беше и този уикенд. Опуках половината втори сезон на The Wire и българския "Кецове", които киснеше на харда ми от много време.

След като "Островът" на Камен Калев остави кофти вкус в устата ми, имах доста резерви към "Кецове", поредния хвален продукт на съвременното българско кино. Въпреки WTF началото и край на филма, "Кецове" успя да ме спечели.

Филмът няма емоционалната и концептуалната тежест на "Източни пиеси" и "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" (можеби двата най-добри български филма излизали напоследък). "Кецове" е вдъхновен и посветен на хипстърите, които се появиха през последните 5 години, като контракултура на масовата чалга. Това са същите тези хора, чиито цели и мечти в живота са далеч от хвърлянето на салфетки в някоя чалготека в събота вечер и които излязоха на Орлов мост преди време.

Всъщност "Кецове" е обикновен разказ за редките и необичайни моменти в живота ни, за които знаем, че никога повече няма да се повторят, но осъзнаваме, че са оставили траен отпечатък върху личностите ни. "Кецове" е и копнеж по един по-различен и шарен свят, които обаче бива саботиран и премазван в зародиш от чалга културата и мутрите.

Tова на снимката е Дебелия, един от героите във филма, в момента, в които разбира, че тази сцена край огъня е може би най-готиното нещо, което някога му се е случвало и че няма шанс някога то да се повтори.
До миналата година във Варна, до басейна, имаше едно заведение Cubo, по-известно като Шатрата.

Непретенциозна обстановка, столове и масички на пясъка до морето, евтин алкохол, приятна музика и симпатични хора, същите типажи като от филма "Кецове". Сега на мястото на Cubo има ново заведение, държано от ТИМ...Шатрата е била изтикана на друго място. I'm not saying, I'm just saying.