WTF Изводи за Българската Журналистика

Ще наруша правилото на BBC никога да не правиш обобщения и ще говоря общо за журналистите в българските конвенционални медии (разбирай преса, онлайн новинарски издания, телевизия и радио) просто, защото медиите и журналистите, които произвеждат качествени новини и анализи, са толкова малко, че по-скоро потвърждават правилото и карат гротеската наречена българска журналистика да изглежда още по-стряскаща. 

Тази пролет две неща ме накараха да се вгледам по-внимателно в поведението на редица водещи журналисти, с претенции и възможност да формират мнението на голяма част от обществото. Първото нещо беше финалът на втория сезон на The Walking Dead, а второто бе трагичната кончина на професор Ботьо Тачков, който почина в следствие на нападение на глутница бездомни кучета в София.

В следствие на ицидента, медиите пламнаха и на медийната трибуна удобно се настаниха  Калин Руменов, Мартин Карбовски, Лияна Панделиева и други техни клонинги и си спретнаха истерична вакханалия. Статиите и изказванията им бяха просто рупор на първосигналнияте реакции на неиформираното общество. Без грам due-diligence проучване на естеството на проблема и опит за дискусия. Конвенционалните медии се превърнаха в балистична остановка за истрелване на гръмки, популистки, неподкрепени с факти и задълбочен анализ, изказвания и тези. А 60%+ от населението на България приема безрезервно всичко, което види във вестника или на телевизионния екран. Експертните мнения и обективни анализи се появиха доста по-късно, основно в апокрифни онлайн издания, далеч от очите на масата.

В момента, в контекста на протестите срещу закона за горите и уличните протести в София, сме свидетели на същото поведение от страна на българските журналисти и конвенционални медии. Дори май се оказва, че проблемът е много по-сериозен, отколкото съм си мислил преди 3 месеца и българските медии. Тук ще си позволя да цитирам "Блогът на Юруков":

"Нещо, което ясно пролича в монолога на Найденова, e как БТВ, а и медиите като цяло, възприемат ролята си. Тя беше възмутена, че някой не иска да им дава интервю и си направи изводя, че целта тогава може да е само хаос. Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не. Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика. Затова и не става дума за спонтанни протести и гражданска журналистика – току-виж хората са осъзнали, че нямат непременно нужда от техният филтър и медийно покритие."

Dnes.bg стигат до същото заключение:

И тогава те - децата на прехода (както сами се нарекоха), „орлетата“, както други ги нарекоха, решиха да накажат големите традиционни медии по нов начин – с игнориране. Те просто ги прескочиха и главен канал за събиране на информация и за организация станаха интернет, социалните мрежи и блогърите – с видео, текст и богат снимков материал.

И това са само наблюденията и изводите на външни наблюдатели - добирането до ТВ екран или списването на колонка във вестник, автоматично прави мнението ви миродавно и самодостатъчно и ви дава полубожествен статус. Точка!

Проучване на Капитал за журналистите и социалните медии разкрива стряскащо ретроградно мислене и нагласи сред българските журналисти. Според проучването:

 "Те (българските журналисти) нямат особено високо мнение за съдържанието, генерирано от редови граждани, но го следят изкъсо. Анкетата, проведена сред 115 журналисти от националните всекидневници и седмичници, показва, че над три четвърти от тях намират любителското съдържание в България за: субективно, коментиращо новините от традиционните вестници, неносещо нова информация и преди всичко клюкарница. Също така само една трета от интервюираните мислят, че любителското съдържание им помага в работата. Според тях то не е правдоподобно, не е обективно, не е надеждно, не е независимо."

Субективно, коментиращо новините, не е независимо...Да, това са социалните медии и винаги са били. Неподправени, първични, светкавично бързи. Ако това ви учудва и хваща неподготвени, имам лоша новина за вас, закъснели сте да хванете влака за 21 век и все още седите в 87 година.

"Що се отнася до блоговете, всички интервюирани редактори са единодушни - (почти) няма добри, които да си заслужава да се следят. Или са един-два на брой. "Не чета български блогове, защото знам какво ще намеря в тях", казва Иван Бедров ("Пари")." - виж коментара ми по-горе за миродавното и самодостатъчно мнение на българските журналисти. Г-н Бедров, без да съм журналист, имам една новина за вас - никой не знае какво ще намери в социалните медии утре, в другиден, след месец. В това е чарът им, винаги са пълни с изненади, винаги актаулни.

Сигурен съм,че не сте чували за Andy Greenwald, който е филмов критик и пише за сайта Grantland.com. И аз не бях, просто често надничам на сайта и чета спортните им анализи. Така попаднах и на серията статии, посветени на The Walking Dead. Под статията има 90+ коментара на читатели и Andy Greenwald е отговорил на почти всички, дори на тези, които оплюват статията му, при това е отговорил със стил и чуство за хумор. Participatory journalism at its best! Едновременно ме зарадва и натъжи. Единственият български журналист, който съм засичал да се държи така е Иво Инджев.