Няма място за помияри/No Country for Mutts

Според матрицaта на Geert Hofstede България спада към страните с общества, характеризирани с високи нива на колективизъм. Преведено на по-простичък език българинът много се вълнува как изглежда в очите на околните и често изразява личността си чрез физически/маркови придобивки. Марковото и скъпото се отъждествяват с и изразяват личен успех и висок социален статус. Бездомните кучета по улиците са едно от следствията на това поведение, а рекламистите в България допълнително влошават положението.

Слабостта на българина към марковото се наблюдава и при избора на куче и има директни последици върху популацията на бездомни и безстопанствени кучета. Породистите животни с доказано родословие от развъдник или зоомагазин рядко са по джоба на обикновения българин. Високото търсене на породисти кучета води до така нареченото “междусъседско” развъждане – чифтосване на породисти кучета с недоказан произход и продаване на поколението на цени, в пъти по-ниски от тези на зоомагазините и развъдниците.

Недоказаният произход и подбор при чифтосване само по фенотип (външен вид) носи сериозен риск - кученцата може да се окажат непородисти и/ли да не го докарат на породисти на фенотип. Следователно те нямат никаква търговска стойност за собственика и просто се изхвърлят някъде в кашон.

Същото важи и в случаите, когато по невнимание разгонена женска от една порода се заклещи с мъжкар от друга порода. Това е често срещано явление в междублоковите пространства и парковете, където масово се разхождат некастрирани домашни кучета с малък или никакъв надзор.

В стремежа и желанието си задължително да има марково куче, българинът често не проучва внимателно особеностите (поведенчески, физиологични, здравословни) на породата и какви по-специални грижи са необходими при отглеждането на кучето, и прави лекомислен избор базиран само на естетически вид и "модерност" на породата (в момента най-модерни са породите хъски, лабрадор и мопс). Ако кучето се окаже проблемно (вие по цял ден само в апартамент, гризе мебели, защото има нужда от 2-3 часа дневни разходки, доминантно е и хапе, и тн.) и собственика не може да се справи, кучето просто бива зарязано на улицата (още примери за изоставени породисти тук и тук).

Рекламните агенции от своя страна само налагат и затвърждават масовото схващане, че домашният любимец трябва да бъде от сой. От всяка реклама - телевизионна, онлайн или външна, наднича муцуната на породисто куче*. В момента в национален ТВ ефир се въртят (не успях да намеря някъде качени клипчета, не знам и всички марки, така че ако някой може да помогне):

• Реклама на шоколад "Своге" (местно производство, но може и да е чужда адаптация) с баща и дъщеря с лабрадор;
• Реклама на Mr Bricolage (местно производство) с младо семейство с лабрадор;
• Перилен препарат (адаптирана) - лабрадор пръска дете с микроби (кошмарът на всяка БГ Мама!)
• Сок Cappy (адаптирана) с подскачащ и джафкащ джак ръсел териер;
• Ароматизатор (адаптирана) с далматинец;
• Уиски Black Ram с шотландски сетер.

Heineken България наскоро пък имаха онлайн кампания, която включваше мопс, джак ръсел териер и бигъл. Тук съм описал подробно какво мисля за Българския Легендарен мъж на Хайнекен и всъщност кампанията е причина за този пост.

Ето и малко примери с външна реклама:

Рекламата на ДСК е от миналата година и присъстваше както по телевизията, така и в софийското метро и доста билбордове по улиците. Историята на Майло може да прочете тук. 

• Мебелна къща Nido с гладкокосмест фокс териер (ЦУМ);
• Лабрадорът на Mr Bricolage (бул Борис III, София);
• Scalibor - черен лабрадор (софийско метро);
• Агенция за преподаване на чужди езици Berlitz - дог (Севастопол, Варна).

Излиза, че май единственият помияр, пробил в света на българската реклама, е кучето на Germanos, но и тяхната реклама май не е правена тук или е адаптация.



Добрата новина е, че поне в София се забелязват все повече хора, които притежават непородисти кучета. За сега се очертава просто като counter-culture stance, бунт срещу снобарията, но е освежително да виждаш хора, които си взимат куче заради самото куче и идеята да имаш домашен любимец, а не за да парадираш пред околните.

* Тук трябва да отворя една голяма скоба за избора на порода от страна на рекламистите. Лабрадорът е пословичен като идеалното семейно куче, защото е игрив и се разбира чудесно с деца. Шоколадът и перилният препарат са бързооборотни стоки, продукти за цялото семейство и наличието на лабрадор в рекламата засилва това внушение. Джак ръсел териер и бигъл също биха свършили добра работа в случая.
Лабрадорът на Mr. Brickolage присъства в рекламата по същата причина. Рекламата е насочена към млади семейства, които най-вероятно със съвместни доходи са закупили жилище по време на икономическия бум и сега искат да правят освежителен ремонт. От известно време насам в световен мащаб сред младите дву-членни домакинства се наблюдава тенденция на отлагане за по-късене тап на раждането на деца и вместо това взимането на домашне любимец (Marley & Me).
Джак ръселът в рекламата на Cappy - тази порода е известна с голямата си енергия и подскоци, така, че кучето идеално пасва за целта.