I am not a part of a redneck agenda!

Преди точно 6 месеца писах за пулса на гражданското общество в България. Една от критиките ми тогава беше, че липсва реакция извън София.

Днес протести,освен в София, е имало във Варна, Пловдив и Бургас (може и да пропускам градове, това видях докато рових и тролех във Facebook). Може би духът наистина е избягал от бутилката.

Гледах снимки от софийския протест тази вечер и видях много познати лица - хора програмисти, филолози, адвокати, ветеринари...Социолозите и маркетолозите биха ги нарекли цвета на младото градско население, Цветан Цветанов би ги нарекъл лумпени и представители на криминалния контингент. Не знам колко от тях се занимават със зимни спортове, но със сигурност не са еколози. НО са граждани в истинския смисъл на думата.

Зад другите, алтернативни протести, стоят не само корпоративни интересни на Цеко Миневци и Емил Димитровци, но и селския манталитет:

Преди известно време Will Oremus от Slate.com писа, че хората в големите градове, особено пристанищните градове, са доста по-толерантни и либерални в сравнение с хората в малки градове и села във вътрешността на странаа. Оремус изтъква няколко основни причини за този феномен - градовете привличат голямо разнообразие от хора и в градовете хората са принудени да живеят в ограничено лично пространство и делят ресурси като градски транспорт. Този постоянне сблъсък и контакт с различни индивиди, тази нехомогенна среда, кара хората да бъдат по-отворени и толерантни към околните и света.

В другия край на спектъра имаме кмета на село Катунци. Селянин. Точка. За всички, които възпяват селото и неговите нрави и обичаи като изконни български и ала бала, препоръчвам тази статия на Капитал. Май се оказва, че "устоите на българското и традициите ни" са били поставени от богатите градски семейства. От кого?!?! От гражданите! 

Техните наследници днес протестират по студените градски улици.  Все по-ясно се очертава една борба за надмощие на градските/европейски/западни/глобални/неолиберални (you name it) ценности със селските ценности (които наивно са експлоатирани от Емил Димитров, пардон майка му, той няма бизнеси!)

За това и аз не искам да съм part of a redneck agenda!

WTF Потребление

Source:EPA

До нас преди две седмици отвориха нов обект на Lidl (хард дискаутър). За месец, това е втори магазин на веригата, който отваря врати в София. На Орлов мост откри или скоро ще бъде открит магазин на Carrefour (дискаутър). Във Варна Billa затваря магазина в недоразумението Pfohe Mall...

Днес от страницата на Нервната Акула във Facebook попаднах на този актуален анализ в Капитал: Търговията на дребно: Близо до точката на замръзване

На кратко - свито потребление, песимизъм, единствено хард дискаутърът Lidl успява да вирее и даже да се разраства.

За българина, ниската цена вече е основният фактор при избора на стоки.

Една марка служи за бързо ориентиране сред многообразието по рафтовете и носи гаранция за определено ниво на качество. Посягането към непозната марка, дори да е по-евтина, винаги носи риск от разочарование и да ни излезе по-скъпо. Купуваме непозната по-евтина марка за сметка на марката, която обикновенно купуваме, но се оказва, че непозната марка е боклук.

Във времена на криза, хората се придържат към марките, с които имат опит и внимават, когато пробват нови марки, особено в по-ниските ценови сегменти.

Българинът обаче вече не ебава за марките и сигурността, толкова му е изтънял потрфейла, че граби всичко, стига да е евтино. А ниската цена е ясен индикатор, че явно някъде по веригата е направен компромис, най-често с качеството.

95% от асортимента на Lidl се състои от собствени марки - продукти, произведени от редовни марки, често с по-ниско качество. Например Крафт Фуудс, които правят този шоколад:  

има свободен производствен капацитет в завода си и може да го използва за да прави шоколад и за Lidl, като този:

Подобни марки са неизвестни за масовия потребител и са достъпни само в обектите натърговската верига, в случая Lidl (не знам кой произвежда Fin Carre за Lidl, но приликите в опаковките ми направи силно впечатление).

1) В новоокрития до нас Lidl гъмжи от хора, грабещи от рафтовете. В радиус от 5-6 километра няма друг Lidl, тоест няма от къде да са запознати със собствените марки на веригита. 

2) Lidl продължава експазнията си и през 2013.

3) Миро Найденов се хвали, че цените на хранителните продукти в България са най-ниски в целия ЕС. 

Накратко - търсят се и се предлагат евтини боклуци. Сами се сещате защо.

Пак няма място за помияри / Still No Country for Mutts

Докато ровех из нета попаднах на галерия в Business Insider, която проследява ефекта на рекламите върху начинът, по който обществата (в случая Западните общества) възприемат гей общността. Интересното в случая, е че тези реклами не само отразяват моментните натсроения на общестовото, но и в редица случаи се стремят да ги променят (с ясното съзнание, че се движат срещу рендето). 

Преди няколко дни в двора на ветеринарна клиника Добро хрумване се заформи спор за най-ефикасният начин да се реши проблема с бездомните кучета. В единият ъгъл на ринга беше поставена масовата и задължителна кастрация на всички домашни, в другият - промяната и повишаването на културата на собствениците на домашни кучета.

В българското общество има ясно и дълбоко загнездено неодобрение и съпротивление на идеята за кастрация на домашното животно. Това е характерно и за повечето страни от Южна и Източна Европа. За съжаление, всички НПО-та агресивно пропагандират тази идея като основно оръжие в арсенала им за решаване на проблема с бездомните кучета. Комбинацията от агресивно пропагандиране и дълбоко вкоренение културни разбирания автоматично правят усилията на НПО-тата безполезни, дори им носят негативи. 

Аз лично смятам, че повишаването на културата на собствениците на домашни животни е много по-лесно достижима цел, ще срещне по-малко съпротива и може да има същия ефект като масовата кастрация. НПО-тата трябва да наблягат на:

• Кучета винаги да се водят на повод (тук трябва и държавните и общински контролни органи да се размърдат);
• Яко е да имаш куче помияр, куче спасено от улицата/приют;
• Разяснение на ролята на междусъседското развъждане на породисти кучета за проблема с бездомните кучета и какви опасности крие такова развъждане;
• Кучето е куче, без значение какъв му е произхода и породата.

Все пак да се върнем на рекламите. Веднъж вече писах за ролята на рекламистите за решаването на проблема с бездомните кучета. Няколко месеца по-късно ето каква е ситуацията:
Породист ретривър в приют Богров има над 40 кандидат осиновители. 
Globul въртят нова реклама с лабрадор:

Два български сериала - "Кантора Митрани" и адаптацията на "Женени с деца" с лабрадори.

Женени с деца+лабрадор

Кантора Митрани+лабрадор

Случаят с "Кантора Митрани" нагaрча още повече, защото кучето в сериала е куче водач на сляп, а когато сериалът се въртеше, единственото училище за кучета водачи в България - "Очи на 4 лапи" беше пред закриване заради липса на средства. Разбира се продуцентите на сериала не бяха сред тези, които подадоха ръка на организацията...

On the bright side...Това са Наско и Мая. Мая е куче осиновено от Богров и наскоро спечели 3-то място на състезанието на Аджилити Клуб България! Мая е и компаньон на дете с аутизъм.

Source: Animal Rescue Sofia FB page

"Човек на годината": Протестиращите на Орлов мост

Снимка: Вера Гоцева

Българския хелзинският комитет откри номинациите за Човек на годината.
Както пише на сайта им:

„Човек на годината“ е годишна награда за принос към правата на човека и правозащитността.

Ние търсим смелите, сърцатите, онези с правозащитна доблест – за да ги отличим и поощрим. Търсим постъпки – прецедент в правозащитната сфера, фактор за обществено развитие, новаторски и градивни. Търсим ги, защото знаем, че често остават нечути и недооценени.

Вера Гоцева, която познавам, е номинирала протестиращите от Орлов мост (съдържа линк към страхотна галерия със снимки от протестите). За тях отива и моят глас тази година. Все пак Ви съветвам да разгледате всички номирани, струва си. 

А на тези, които, смятат, че протестиращите не заслужават да присъстват в класацията и с нищо съществено не са допринесли, препоръчвам следният пасаж, писан от Димитър Талев преди повече от половин век: 

"Но в живота на тоя град, на тия люде нищо не идваше, не ставаше бързо и буйно. Всяко нещо преживяваше своето време. Повече от четири века тия люде бяха се учили на търпение, на тих, прост живот, с хляб и вода хранеха тялото си, имаха само една здрава опора — земята, над която се трудеха. Те живееха с всички вечни болки на сърцето, не беше заглъхнал в тях и вечният човешки копнеж за щастие и радост, но тъй — ничком на земята потъмнели като нея, безименни, покорни роби. Векове бяха минали и нищо велико не бе се случило в живота на тия люде, на целия този народ. Раждаха се и умираха заравяха умрелите в земята и не оставаше никакъв спомен от тях. Векове бяха минали без следа. Едва-едва някой от тия бедни, прости люде ще надигне глава да погледне, да се покаже над хилядите покорно сведени глави през петдесет, през сто или повече години. Те мереха и помнеха времето през цели векове според бедствията и епидемиите, които ги сполетяваха и в които гинеха като нищожните твари, що пълзят по земята. Сега наставаше ново време. Робите се ослушваха и чуваха все по-ясно наближаващи, съдбоносни стъпки. Идеше ново време, ала малцина бяха, които ставаха да го посрещнат, отваряха очи да го видят, надигаха глас да го приветствуват. Иде, иде — шепнеха хилядите долу, ослушваха се, чакаха и робският страх беше по-силен от радостта на душите, които предчувствуваха своето освобождение. Така бяха живели те от векове, но вече се пробуждаха, борбата вече започваше, макар все още в робски страх. Идеше ново време за всички…"

WTF Икономически стимули

Европа от много време се слави като не особено гостоприемно място за предприемачи. Както посочва The Economist:
Their young firms will quickly find that established European companies tend not to like dealing with tiny ones. Most sources of capital will shun them. Regulations will shackle them. And when they fail, as most are sure to do, they will not be allowed just to dust themselves off and start all over again. In Europe, a business blow-up leaves a lasting stain, akin to a moral failure.

На кратко всеки решл се да стартира бизнес е изправен пред труден достъп до финансиране от традиционни зиточници като банки, тежка държавна регулация и провалът на бизнес начинанието върви ръка за ръка със социална стигма.

Въпреки това, всички политици и водещи банкери и финансисти отдавна са възпреили мантрата, че предприемачеството и малките и средни фирми и предприятия са един от основните двигатели на просперитета и играят основна роля в икономиката. Мнозина дори залагат на тях да ни измъкнат от кризата.

България не е изключение от правилото и финансовата стабилност на страната е силно зависима от малките и средните предприятия. От Дневник научаваме малко повече за местните малки бизнес:
54% от предприемачите с малък и среден бизнес в България се страхуват от фалит, а 62% от микро фирмите се развиват с лични средства на собственика, показват данни на Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия, цитирани от Би Ти Ви. Само 20% от тези фирми имат банков, оборотен кредит или овърдрафт. 27 на сто са започнали със заеми от близки и приятели.

На фона на всичко това, Левон Хампарцумян, по известен като Банкерът!, вчера си е пзоволил следното WTF изказване:
"Регистърът на длъжниците трябва да бъде много подробен и да включва не само кредити към финансовите институции, но и към компаниите за комунални услуги, мобилните оператори и всички други доставчици на стоки и услуги.Трябва да има такъв регистър и той да оставя фалиралите веднъж лица завинаги извън кредитната система."Според банкера срокът, в който един фалирал кредитополучател не би могъл да получи нов заем, ако веднъж е обявил фалит, би трябвало да е достатъчно дълъг - може и за цял живот. Човек, фалирайки, ще трябва да се прости с кредитната система, добави Хампарцумян. 

Така се създава среда, която стимулира предприемачетсвото. Един опит и си аут. Точка.
На всичко отгоре изказването е направеното във времена на свито кредитиране (банките са по-селективни на кого дават заеми) и ръст на депозитите...(банките седят върху повече пари). 

 

WTF Миро Найденов не носи вина!

През изминалите две седмици любимият enforcer на Бойко Борисов - Мирослав Найденов, беше оставен на резервната скамейка. Първо му се разрази лайняна буря свързана с няколко обществени поръчки, възложени от министерството му или от агенции пряко подчинение на министъра. Беше нормално Миро Мазното да бъде изпратен на скамейката, далеч от вниманието на медиите и хората. А и се оказа, че междувременно е имал друга, по-важна задача - да урежда разни хора и фирми с апетитни имоти за жълти стотинки. За жалост злите НПОта и журналисти от малкото независими медии пак му играха груба балтия.

Отделно, Бойко форсира "Да вдигнем доходите на хората!" предизборна мантра и дори извади от нафталина бившият синдикалист/борец за популизъм и благоденствие Тотю Младенов. Покрай напъните на Бойко, Цвъки и екс-синдикалиста да ни убедят, че са осигурили достъп до корнукопия през евентуалния им втори мандат, Миро Найденов се появил в bTV, точно в деня преди 4те почивни дни, така че да няма опасност да му задават неудобни въпроси или ако сгафи, да няма опасност някой да разбере. Хубаво, ама Дневник са публикували пълното интервю.

Покрай целият калабалък с официални статистически данни, че цените на храните се покачват и гръмкото изказване на Миро Мазното, че цените падат, в интервюта са вмъкнати и няколко върпоса за Facebook скандала и замяната на апетитни имоти за компенсаторни бонове. 

Ето какво казва Миро за земите:

"Благодаря ви за въпроса, защото това е много важно да се изговори. И това е една историческа справедливост, която трябва да можем."

Ах, министърът благодари за въпрос по неудобна тема! Открит, честен, проактивен, надрен с ораторски умения и ясна мисъл=Миро Найденов!

В интервюто е засегнат и скандала с бившите ПРки на Агенцията по храните, която е под прякото ръководство на министър Найденов, които са прибрали 100 000 лева за създаването на страница във Facebook, която има 24! фена,  и акаунт в Twitter с 3! фена. Две 24 годишни момичета прибрали 100 за работа, която се върши за 5 минути с 5 цъкания на мишката в интернет. 

Ясно е, че проверките по случая няма да открият нередности по конкурса, а пък  Миро Найденов си каза в прав текст, че не носи отговорност за случващото се в неговото министерство (старият похват на Бойко от времето му на кмет на София - Бойко "не знае", друг подписва спорните разпоредби и документи):

"Между другото това е поръчка, с която не се занимава министърът и не е на мое разпореждане."

Въпреки това, за всеки с малко опит в маркетинга и рекламата, е ясно, че има още доста поле за действие за разваляне на комфорта на Миро Найденов и има круши в министерството, които могат да бъдат обрулени. За да се случи това, някой трябва да отлепи малко поглед от двете ПР девойчета и мазната мутра на Миро и да зададе следните въпроси:
1) Какво съдържат тези 20 хиляди страници и дали от качването им в интернет ще има ясна полза? Ако това са 20 000 страници със закони, никаква работа няма да свършат на един обикновен фермер (без начение колко е на ти с технологиите и си къса гъза от сърфиране). Дали един онлайн портал с практически съвети, уебинари и образователни клипове няма да е по-полезен от 20 хиляди страници текст?

2) На база на какво маркетинг/социологическо проуване е решено, че Facebook и Туитър са най-подходящите канали за "пропаганда" (това е думата използвана от министър Найденов"? 

3) В проекта има ли ясно зададени критерии, с които да се измери ефективността на тази комуникационна дейност? Ако да - какви. Ако не - защо няма и не е ли това пилеене на пари на данъкоплатците (плаща се за услуга без ясно описан краен резултат).

4) Наистина ли ЕК е препоръчала конкретно Facebook и Twitter, или просто са препоръчали най-подходящите канали в социалните медии и мрежи (виж въпрос 2)).

Обзалагам се, че адекватни отговори на тези няколко доста прости въпроса ще осветят поредните Калинки в антоража на Миро Мазното. Ах да, забравих...той няма нищо общо с тези хора и техните действия в министерството му!

WTF Statement of the Day

От интервюто, в което Симеон Дянков представи идеята си за ценови контрол върху редица хранителни стоки, научаваме още нещо много важно - спортните федерации са много доходоносен бизнес. Спортните федерации в България получават сериозни държавни субсидии, не дават отчет за свършена работа и постигнати резултати и не правят обществени поръчки. Перфектен бизнес модел. Нищо чудно, че редица спортни светила от миналото гледат да се намърдат в някоя спортна федерация и да цоцат. Всъщност даже не е нужно да си спортно светило, просто трябва да си изфантазираш спорт и да си регистрираш федерация, другото е лесно. 

Мхм, "Without sports, a shelf would just be a shelf"/"Без спорта, рафтът си е просто рафт". Остава да се направи официално изказване, в което се заявява, че основните приоритети на федерацията са:

1) Популяризиране на спорт X;

2) Силно представяне на нациолния отбор и повишаване на нивото на вътрешното първенство;

3) Създаване на условия за младите и насърчаване на младите да практикуват спорт X.

Това е мантрата на всеки новоизбран президент на спортна федерация или спортен клуб в България, без значение за кой спорт става въпрос. Със същия успех всеки диктатор в Африка обявява нова ера в управлението на страната си и налагане на демократични принципи...

От доста време следя дейността и безумията на Българската федерация по баскетбол (тук, тук и тук). След смъртта на Мишо Бирата, който беше президент-спонсор на федерацията, управлението пое Герги Глушков, можеби най-успешния български баскетболист в историята. Признавам, че имах някакви надежди за подобрение в работата на федерацията, но май се оказва, че и Глушков се е завърнал от Италия да цоца. 

В коментар за масовия спорт в България, Глушков заявява пред Капитал:

"Председателят на федерацията по баскетбол Георги Глушков припомня, че федерациите нямат задължение да развиват масовия спорт. "Нямаме за цел ние да организираме аматьорски спорт", добавя той." 

Факт е, че когато Глушков пое федерацията, той изтъкна като приоритет финасовото ѝ оздравяване и успешното представяне на националния отбор. Обаче през това време един от малкото отбори със солидна детска школа - "Черно море" беше постоянно затрашен от фалит, класирахме се по милост на европейското първенство в Полша (в последния момент броят на участващите отбори беше увеличен и така се намърдахме и ние, а съседна Македония се класира от воле и дори игра полуфинал), а преди две седмици в новия квалификационен цикъл за европейското паднахме от Азербайджан (на всичко отгоре азерите явно са играли само с 6 играча).

Тогава какви са задълженията и как се изпълняват от баскет федерацията?!?!?

Още по-възмутително в случая е, че Глушков май е забравил, че преди 20 години спонсорираше турнир по уличен баскетбол във Варна. На същият този турнир блеснаха Тодор Стойков и Иван Друмев и бяха превлечени в професионалния баскетбол от Петко Делев, един от най-добрите баскетболни скаути в страната. Малко хора знаят, че Стойков тогава тренираше футбол в Спартак Варна, а Друмев овчарски скок. Дали масовият спорт не е важен за баскетболната федерация?

А да, софийската частна баскетболна школа Шампион вече доста години доминира младежките първенства и бие наред клубните отбори. Отборът на Шампион редовно играе в мъжката  аматьорска лига на София (форма на масов спорт) и трупа опит с мачове срещу що-годе ерудирани аматьорски отбори.

I'm not saying, I'm just saying...