"Човек на годината": Протестиращите на Орлов мост

Снимка: Вера Гоцева

Българския хелзинският комитет откри номинациите за Човек на годината.
Както пише на сайта им:

„Човек на годината“ е годишна награда за принос към правата на човека и правозащитността.

Ние търсим смелите, сърцатите, онези с правозащитна доблест – за да ги отличим и поощрим. Търсим постъпки – прецедент в правозащитната сфера, фактор за обществено развитие, новаторски и градивни. Търсим ги, защото знаем, че често остават нечути и недооценени.

Вера Гоцева, която познавам, е номинирала протестиращите от Орлов мост (съдържа линк към страхотна галерия със снимки от протестите). За тях отива и моят глас тази година. Все пак Ви съветвам да разгледате всички номирани, струва си. 

А на тези, които, смятат, че протестиращите не заслужават да присъстват в класацията и с нищо съществено не са допринесли, препоръчвам следният пасаж, писан от Димитър Талев преди повече от половин век: 

"Но в живота на тоя град, на тия люде нищо не идваше, не ставаше бързо и буйно. Всяко нещо преживяваше своето време. Повече от четири века тия люде бяха се учили на търпение, на тих, прост живот, с хляб и вода хранеха тялото си, имаха само една здрава опора — земята, над която се трудеха. Те живееха с всички вечни болки на сърцето, не беше заглъхнал в тях и вечният човешки копнеж за щастие и радост, но тъй — ничком на земята потъмнели като нея, безименни, покорни роби. Векове бяха минали и нищо велико не бе се случило в живота на тия люде, на целия този народ. Раждаха се и умираха заравяха умрелите в земята и не оставаше никакъв спомен от тях. Векове бяха минали без следа. Едва-едва някой от тия бедни, прости люде ще надигне глава да погледне, да се покаже над хилядите покорно сведени глави през петдесет, през сто или повече години. Те мереха и помнеха времето през цели векове според бедствията и епидемиите, които ги сполетяваха и в които гинеха като нищожните твари, що пълзят по земята. Сега наставаше ново време. Робите се ослушваха и чуваха все по-ясно наближаващи, съдбоносни стъпки. Идеше ново време, ала малцина бяха, които ставаха да го посрещнат, отваряха очи да го видят, надигаха глас да го приветствуват. Иде, иде — шепнеха хилядите долу, ослушваха се, чакаха и робският страх беше по-силен от радостта на душите, които предчувствуваха своето освобождение. Така бяха живели те от векове, но вече се пробуждаха, борбата вече започваше, макар все още в робски страх. Идеше ново време за всички…"

WTF Активисти

Покрай класацията за Човек на годината на Хелзинксия комитет и спечелването на наградата на публиката от д-р Мила Бобадова (fuck yeah! In your face bitches!) имах шанс да се запозная с дейността на набор от хора, които трърдят, че имат активна гражданска позиция и се борят за различни наболели обществени каузи. Номинацията и победата на Мила Бобадова (повече инфо за нея и работата има тук) осветли една доста грозна картина. Оказа се, че част от хората, които се борят за едно по-добро общество са супер помпозни дрисъци и трудно приемат и разбират чуждите каузи. Също така явно всеки успял да се докопа до званието "активист" автоматично става морално извисен, с 2 метра кур/98 санта гръдна обиколка и задник две шепи при жените, три ташака (наблюадава се и при двата пола), и IQто му скача над това на Стивън Хокинг.

В следствие на тази ми отрезвителна среща с част от съвременния български елит, след студентите второкурсници, банковите чиновници, синдикални шефове и разни държавни и общински бюрократи, от днес в числото на най-мразени прослойки в обществото слагам и "активистите"! Вие сте "активист" ако:

1) За свое main occupation/full time job слагате "Активист"

2) Поне 20 пъти дневно заявявате устно или писмено "Аз се боря за X"

3) Имате блог

4) Имате twitter акаунт

5) Често сте неразбран от плебса и това ви кара да страдате.

6) В следствие на 5) търсите подкрепа и утеха при други "активисти" (не е задължително са свързани с вашата кауза, достатъчно е да "активисти")

So what would Brian Boitano do?