"Човек на годината": Протестиращите на Орлов мост

Снимка: Вера Гоцева

Българския хелзинският комитет откри номинациите за Човек на годината.
Както пише на сайта им:

„Човек на годината“ е годишна награда за принос към правата на човека и правозащитността.

Ние търсим смелите, сърцатите, онези с правозащитна доблест – за да ги отличим и поощрим. Търсим постъпки – прецедент в правозащитната сфера, фактор за обществено развитие, новаторски и градивни. Търсим ги, защото знаем, че често остават нечути и недооценени.

Вера Гоцева, която познавам, е номинирала протестиращите от Орлов мост (съдържа линк към страхотна галерия със снимки от протестите). За тях отива и моят глас тази година. Все пак Ви съветвам да разгледате всички номирани, струва си. 

А на тези, които, смятат, че протестиращите не заслужават да присъстват в класацията и с нищо съществено не са допринесли, препоръчвам следният пасаж, писан от Димитър Талев преди повече от половин век: 

"Но в живота на тоя град, на тия люде нищо не идваше, не ставаше бързо и буйно. Всяко нещо преживяваше своето време. Повече от четири века тия люде бяха се учили на търпение, на тих, прост живот, с хляб и вода хранеха тялото си, имаха само една здрава опора — земята, над която се трудеха. Те живееха с всички вечни болки на сърцето, не беше заглъхнал в тях и вечният човешки копнеж за щастие и радост, но тъй — ничком на земята потъмнели като нея, безименни, покорни роби. Векове бяха минали и нищо велико не бе се случило в живота на тия люде, на целия този народ. Раждаха се и умираха заравяха умрелите в земята и не оставаше никакъв спомен от тях. Векове бяха минали без следа. Едва-едва някой от тия бедни, прости люде ще надигне глава да погледне, да се покаже над хилядите покорно сведени глави през петдесет, през сто или повече години. Те мереха и помнеха времето през цели векове според бедствията и епидемиите, които ги сполетяваха и в които гинеха като нищожните твари, що пълзят по земята. Сега наставаше ново време. Робите се ослушваха и чуваха все по-ясно наближаващи, съдбоносни стъпки. Идеше ново време, ала малцина бяха, които ставаха да го посрещнат, отваряха очи да го видят, надигаха глас да го приветствуват. Иде, иде — шепнеха хилядите долу, ослушваха се, чакаха и робският страх беше по-силен от радостта на душите, които предчувствуваха своето освобождение. Така бяха живели те от векове, но вече се пробуждаха, борбата вече започваше, макар все още в робски страх. Идеше ново време за всички…"

WTF Apology

Миналата седмица с нехуманни усилия се въздържах да не се включа в хейт феста по адрес на Диана Найденова. Вместо това хейтих журналистическото съсловие като цяло и неадекватното му поведение и отношение към социалните медии. 

Псевдо извинението на Диана Найденова (тук може да го гледате, все още безплатно), излъчено в предаването ѝ по bTV тази неделя, само потвърди наблюденията ми, че болшинството български журналисти са с архаично мислене и поведение. Голяма част от журналистите в българските конвенционални медии са се вкопчили в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел и схващането, че присъствието им на екран/на страниците на даден вестник прави мнението им меродавно и им дава полу-божествен статут.

В ерата на instant news, трябваше да чакаме Найденова цяла седмица да ни поднесе извинението си. Sad Trombone, yo! Даже Сеп Блатер, който е по-стар от костернурката Самотния Джордж изкоментира в Twitter почти веднага незачетеният гол на Украйна срещу Англия.

А самото извинение, беше всичко друго, но не и извинение. От него стана ясно, че Найденова е баси якия журналист, ама хората не я обичат и нямат нейното тънко чуство за за сарказъм. Колко тъжно. Имам една новина за вас, фрау Найденова.  Това, че вие си мислите, че сте саркастична и провокативна журналистка, не значи, че сте такава. Този имидж е само в глава Ви и може би се подклажда от блюдолизкият ви антураж. Този self-image се поддържа лесно в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел, където нямате обратна връзка за това, колко забавни са саркастичните ви шеги и подмятания.

Е социалните медии ясно изразиха мнението си. И на вас никак не Ви допадна. 

Даже в извинението си, Диана Найденова успя повторно да потъпче редица журналистически и общочовешки етични и морални норми. За нея явно презумпцията за невинност не съществува...Даже когато тече разследване и излизат нови факти, че май операторът на bTV не е съвсем жертва. 

Още по-жалки са продължаващите опити на Найденова да изкара протестиращите като развилнели се хулигани и мародери. Един сериозен инцидент за цяла седмица протести vs нито една строшена витрина, нито едно потрошено превозно средство на Софийски градски транспорт (все неща обичайни за центъра на София след Левски:ЦСКА). Така че, фрау Найденова, набийте си го в главата, това бяха спонтанни и мирни протести, колкото и да не Ви кефи това. И да, хората ги е гнус да гледат телевизията Ви и Вас самата, още по-малко да застават пред камерите на bTV.