WTF Стари Медии

Мислех да оставя традиционните български медии на мира за известно време, но Веселин Стойнев, ръководител на отдел "Коментари и Анализи" във вестник Труд, успя да пребори адската софийска жега и да събуди реакция и коментар от мен .

В статията си, озаглавена с помпозното "А може ли без нас, "старите" медии?", успява да демонстрира самочуствие, типично за журналист в голям български вестник, и познания за света около него като на човек прекарал последните 20 години в талибанска пещера.

Краткият и ясен отговор на този въпрос е: не, не можем без традиционните медии, но без вас, г-н Стойнев можем. Даже ще ни е по-добре.

Вече веднъж писах какво са социалните медии, но явно още дълго време ще се налага да го повтарям: 

• Блогове, форуми, микроблогове, социални мрежи...
• Често съдържанието им е писано от "аматьори" и имат counter-culture stance. Формата на съдържанието може да варира от fart jokes до детайлни анализи на дадена тема или събитие.
• Темите в социалните медии могат да варират от политика до технологии.
• Новите медии имат способност да реагират мигновенно
• Старите медии/Конвенционалните медии следват модела One-to-many (media company passes on info to passive audience) lecture, докато новите/социални медии превръщат тези едноосочни лекции в разговор и дискусия с много участници.
• Новите медии паразитират върху конвенционалните медии.

Ако не вярвате на един блогър, все пак надали бихте спорили с The Economist. 

Сега да се върнем на стожера на българската журналистика Веселин Стойнев. Изглежда ми притеснен, че разни "аматьори" с достъп до интернет ще му изядът хляба. Всъщност г-н Стойнев се държи като абсолютен лудит. И ако съдим по написаното от него, има защо да се притеснява за кариерата си.

"В една прилична традиционна медия всеки репортер се е специализирал в определени теми, над него има по-опитни по същите теми редактори. Отделно са комуникационните умения за водене на разговор или интервюиране." 

Сори, но това са все качества, които се научават и осъвършенстват с практика, не са дадени по рождение нито са запазена марка на журналистите. 

Възхвалата на йерархичната структура в българските стари медии разкрива един друг проблем в бранша: кариерното развитие. Не се залага на качествена журналистика, а на катерене на корпоративни стълбиците, удобна работа зад бюро и чат пат смело скачане пред амбразурата като Матросов пред зли блогъри.

"Добри журналисти по всички ресори има във всички традиционни медии. Още по-добри познавачи по всевъзможни теми има сред активната интернет аудитория. Но това не ги прави универсални комуникатори - те са с други професии.

Един инженер разбира много повече от журналиста, покриващ инженерни теми. Но професионализмът на журналиста е да представи тези теми на останалите, които не са инженери.

Затова в интернет "тесните специалисти" са отминавани от "неразбиращите". И това е вторият голям проблем - интернет медията не е универсална медия с публичен дневен ред "за всички". А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност."

На същите тези експерти с други професии, разбирай не-журналисти, в истинския живот им се налага да работят в една разнородна среда от хора. Те са принудени да контактуват и общуват с хора от други култури, с експерти от други области, с хора с различно мнение. Всеки попадал в такава среда е принуден да превежда идеите си на разбираем език. Айнщайн го е казал доста добре "Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си".

Имам още една лоша новина за г-н Стойнев - универсалните медии са мъртви. Времената , в които един вестник обслужва всички и всичко са отдавна отминали. Хората четат и гледат само това, което ги интересува и което отразява собствените им морални и политически разбирания за света. За това и специализирани издания като The Economist и Financial Times успяват да оцелеят и да са на печалба и да налагат успешно платен абонамент за онлайн изданията си. Моделът е доста прост - качествено специализирано съдържание.

"А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност." - интернет не предлага всеобхватна публичност? Г-н Стойнев, Вие въобще не знаете какво е интернет и кой и как използва интернет. Даже се учудвам, че сте качили статията си в онлайн изданието на Труд.

В заключение ще кажа, че се радвам, че интернет дава възможност за раждането на нови медии. OffNews са един такъв чудесен пример.

WTF Apology

Миналата седмица с нехуманни усилия се въздържах да не се включа в хейт феста по адрес на Диана Найденова. Вместо това хейтих журналистическото съсловие като цяло и неадекватното му поведение и отношение към социалните медии. 

Псевдо извинението на Диана Найденова (тук може да го гледате, все още безплатно), излъчено в предаването ѝ по bTV тази неделя, само потвърди наблюденията ми, че болшинството български журналисти са с архаично мислене и поведение. Голяма част от журналистите в българските конвенционални медии са се вкопчили в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел и схващането, че присъствието им на екран/на страниците на даден вестник прави мнението им меродавно и им дава полу-божествен статут.

В ерата на instant news, трябваше да чакаме Найденова цяла седмица да ни поднесе извинението си. Sad Trombone, yo! Даже Сеп Блатер, който е по-стар от костернурката Самотния Джордж изкоментира в Twitter почти веднага незачетеният гол на Украйна срещу Англия.

А самото извинение, беше всичко друго, но не и извинение. От него стана ясно, че Найденова е баси якия журналист, ама хората не я обичат и нямат нейното тънко чуство за за сарказъм. Колко тъжно. Имам една новина за вас, фрау Найденова.  Това, че вие си мислите, че сте саркастична и провокативна журналистка, не значи, че сте такава. Този имидж е само в глава Ви и може би се подклажда от блюдолизкият ви антураж. Този self-image се поддържа лесно в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел, където нямате обратна връзка за това, колко забавни са саркастичните ви шеги и подмятания.

Е социалните медии ясно изразиха мнението си. И на вас никак не Ви допадна. 

Даже в извинението си, Диана Найденова успя повторно да потъпче редица журналистически и общочовешки етични и морални норми. За нея явно презумпцията за невинност не съществува...Даже когато тече разследване и излизат нови факти, че май операторът на bTV не е съвсем жертва. 

Още по-жалки са продължаващите опити на Найденова да изкара протестиращите като развилнели се хулигани и мародери. Един сериозен инцидент за цяла седмица протести vs нито една строшена витрина, нито едно потрошено превозно средство на Софийски градски транспорт (все неща обичайни за центъра на София след Левски:ЦСКА). Така че, фрау Найденова, набийте си го в главата, това бяха спонтанни и мирни протести, колкото и да не Ви кефи това. И да, хората ги е гнус да гледат телевизията Ви и Вас самата, още по-малко да застават пред камерите на bTV.

WTF Изводи за Българската Журналистика

Ще наруша правилото на BBC никога да не правиш обобщения и ще говоря общо за журналистите в българските конвенционални медии (разбирай преса, онлайн новинарски издания, телевизия и радио) просто, защото медиите и журналистите, които произвеждат качествени новини и анализи, са толкова малко, че по-скоро потвърждават правилото и карат гротеската наречена българска журналистика да изглежда още по-стряскаща. 

Тази пролет две неща ме накараха да се вгледам по-внимателно в поведението на редица водещи журналисти, с претенции и възможност да формират мнението на голяма част от обществото. Първото нещо беше финалът на втория сезон на The Walking Dead, а второто бе трагичната кончина на професор Ботьо Тачков, който почина в следствие на нападение на глутница бездомни кучета в София.

В следствие на ицидента, медиите пламнаха и на медийната трибуна удобно се настаниха  Калин Руменов, Мартин Карбовски, Лияна Панделиева и други техни клонинги и си спретнаха истерична вакханалия. Статиите и изказванията им бяха просто рупор на първосигналнияте реакции на неиформираното общество. Без грам due-diligence проучване на естеството на проблема и опит за дискусия. Конвенционалните медии се превърнаха в балистична остановка за истрелване на гръмки, популистки, неподкрепени с факти и задълбочен анализ, изказвания и тези. А 60%+ от населението на България приема безрезервно всичко, което види във вестника или на телевизионния екран. Експертните мнения и обективни анализи се появиха доста по-късно, основно в апокрифни онлайн издания, далеч от очите на масата.

В момента, в контекста на протестите срещу закона за горите и уличните протести в София, сме свидетели на същото поведение от страна на българските журналисти и конвенционални медии. Дори май се оказва, че проблемът е много по-сериозен, отколкото съм си мислил преди 3 месеца и българските медии. Тук ще си позволя да цитирам "Блогът на Юруков":

"Нещо, което ясно пролича в монолога на Найденова, e как БТВ, а и медиите като цяло, възприемат ролята си. Тя беше възмутена, че някой не иска да им дава интервю и си направи изводя, че целта тогава може да е само хаос. Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не. Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика. Затова и не става дума за спонтанни протести и гражданска журналистика – току-виж хората са осъзнали, че нямат непременно нужда от техният филтър и медийно покритие."

Dnes.bg стигат до същото заключение:

И тогава те - децата на прехода (както сами се нарекоха), „орлетата“, както други ги нарекоха, решиха да накажат големите традиционни медии по нов начин – с игнориране. Те просто ги прескочиха и главен канал за събиране на информация и за организация станаха интернет, социалните мрежи и блогърите – с видео, текст и богат снимков материал.

И това са само наблюденията и изводите на външни наблюдатели - добирането до ТВ екран или списването на колонка във вестник, автоматично прави мнението ви миродавно и самодостатъчно и ви дава полубожествен статус. Точка!

Проучване на Капитал за журналистите и социалните медии разкрива стряскащо ретроградно мислене и нагласи сред българските журналисти. Според проучването:

 "Те (българските журналисти) нямат особено високо мнение за съдържанието, генерирано от редови граждани, но го следят изкъсо. Анкетата, проведена сред 115 журналисти от националните всекидневници и седмичници, показва, че над три четвърти от тях намират любителското съдържание в България за: субективно, коментиращо новините от традиционните вестници, неносещо нова информация и преди всичко клюкарница. Също така само една трета от интервюираните мислят, че любителското съдържание им помага в работата. Според тях то не е правдоподобно, не е обективно, не е надеждно, не е независимо."

Субективно, коментиращо новините, не е независимо...Да, това са социалните медии и винаги са били. Неподправени, първични, светкавично бързи. Ако това ви учудва и хваща неподготвени, имам лоша новина за вас, закъснели сте да хванете влака за 21 век и все още седите в 87 година.

"Що се отнася до блоговете, всички интервюирани редактори са единодушни - (почти) няма добри, които да си заслужава да се следят. Или са един-два на брой. "Не чета български блогове, защото знам какво ще намеря в тях", казва Иван Бедров ("Пари")." - виж коментара ми по-горе за миродавното и самодостатъчно мнение на българските журналисти. Г-н Бедров, без да съм журналист, имам една новина за вас - никой не знае какво ще намери в социалните медии утре, в другиден, след месец. В това е чарът им, винаги са пълни с изненади, винаги актаулни.

Сигурен съм,че не сте чували за Andy Greenwald, който е филмов критик и пише за сайта Grantland.com. И аз не бях, просто често надничам на сайта и чета спортните им анализи. Така попаднах и на серията статии, посветени на The Walking Dead. Под статията има 90+ коментара на читатели и Andy Greenwald е отговорил на почти всички, дори на тези, които оплюват статията му, при това е отговорил със стил и чуство за хумор. Participatory journalism at its best! Едновременно ме зарадва и натъжи. Единственият български журналист, който съм засичал да се държи така е Иво Инджев.