WTF Interview of the Day

Бойко Борисов обича да използва спорта в най-добрите традиции на пропагандата. Даже Хитлер би ахнал при вида на грандиозния замах, с който Бойко менажира/спасява родния спорт и се отърква в спортните успехи (когато такива има).

Фиаското на българското представяне на Олимпийските игри в Лондон обаче разкри една друга реалност и постави Борисов в леко неприятна ситуация. Към оплакванията на редица български спортисти, че не са получили отпуснатите им средства за подготовка, се присъединиха малкото независими и критични медии с анализи за трагичното състояние на масовия спорт в страната и повдигнаха въпроса за непрозрачното управление и усвояване на финанси от спортните федерации. Докладите от започнатите финасови проверки само потвърдиха грозната картинка.

Изведнъж Бойко се оказа в доста деликатна ситуация - спортните глашатаи, които трябваше да помпат имиджа му на спортен радетел и спасител се оказаха лапачи на държавни пари, които не могат да произведат нужните победи за лъскането на имиджа Борисов. В случая Бойко не може да прибегне и до "Не знаех, че стават такива срамотии" карта, нито до любимата му "Станишев е виненове, подозирам и Иван Костов е замесен" карта, защото генерал професор пермиера Борисов активно демонстрира как микроменажира българския спорт.

В този така труден за премиера момент, на бял кон идват българските медии. Самият главен редактор на 7 Дни Спорт, Юлий Москов, известен с расистките и хомофобските си убеждения, дава трибуна на Бойко в нещо наподобяващо интервю.  Това е всичко друго, но не и интервю, просто Бойко е търсел къде да излее поредният продукт на словестната си логорея и г-н Москов удобно се е подложил, като тук таме е давал пасове за удобни забивки. 

ББ: "Ако имахме малко повече шанс, можеше дори да отчетем, че представянето е много добро, защото волейболистите ни бяха на крачка от медал, Станка Златева - на крачка, Тервел Пулев - на крачка." - всъщност и двамата взеха медали, но не златни.  Даже това ни бяха единствените медали.

Перлата в короната на това интервю: 

ББ:"Посетих "Спорт Палас", любимо място на световни, олимпийски и европейски шампиони не само на България, на целия социалистически лагер."
Москов: "И като го видяхте, разплакахте ли се?"

За баскетбола във Варна научаваме:

ББ: "Този знаков спорт за Варна завчера получи 500 хил. лв. за баскетбола, без ДДС при това. Спасихме на Варна баскетбола и това ще е за години напред. Направихме стотици площадки за баскетбол, за футбол, за детско-юношески спорт и в училищата, и по парковете, които са пълни с деца, и съм сигурен, че след години всичко това ще даде резултат." - интересно защо никой до сега не е попитал Марешки, като голям бизнесмен и милеещ за спорта и града, защо отиде да спонсорира Локомотив Пловдив, а не варнеския баскетболен Черно Море, където финансовите проблеми не са от вчера. 
Също така бих искал да видя доклад къде точно са тези стотици новопостроени игрища. Малко намирсва на хилядите горски пожари, които Бойко е загасил зад бюрото си по време на 3те години служба в пожарната. 

Пас за забивка, малко да се похвалим какво сме изградили:

Москов: - Вие се занимавате активно със спорт, дори много хора смятат, че прекалявате. Футбол, тенис, ски карате... Всъщност вие използвате ли допинг?
ББ- Всеки, който се занимава с активен спорт, знае, че допинг лабораторията и функционалната лаборатория са решаващи за добрите резултати. Като лабораторията в Дианабад, която направихме. Уникални лаборатории, без тях няма шампиони. Тези две лаборатории много са ми мили, много са ми на сърце.

Лекинко, деликатно, с финес забиваме и един на протестиращите на Орлов Мост:

Москов: - В същото време и в спорта, и в живота на държавата много силно се намесват външни фактори. Улицата. Аз намирам основание да говоря за терора на улицата. Това е при зимните спортове, това е и при някои закони, това беше и при волейбола, футбола. Не се ли притеснявате от тази агресия на улицата? Купили си два пъти билет, размахали два пъти знамето и готово - аз съм фен, аз искам да уволнявам и назначавам. А той, завалията, по физическо не се е събличал.
ББ:- Да, когато говорим за закона за горите, едно от момчетата, които бяха на Орлов мост, каза, че представлява скиорите, защото от четири години кара ски
Аз си замълчах да не ги обидя. Но аз винаги съм се отнасял с разбиране към екологичните организации и хората, които държат на екологията, и се съобразих с тях. Но сега истински се надявам и те да се съобразят, че трябва да има места, където да спортуват хората. 

За десерт:

Москов: - Боби доста го чакаме. Още колко ще го чакаме?
ББ:- Да изчакаме спокойно още една година.
Москов:- Благодаря ви, г-н премиер.

Как да тълкуваме тази една година? Много просто - моля не ровичкайте бакиите в спортните федерации до изборите, че ми вредите на имиджа.

След това интервю мисля, че oт смукане и целувки задника на Борисов е по-син от смърфски задник.

WTF Стари Медии

Мислех да оставя традиционните български медии на мира за известно време, но Веселин Стойнев, ръководител на отдел "Коментари и Анализи" във вестник Труд, успя да пребори адската софийска жега и да събуди реакция и коментар от мен .

В статията си, озаглавена с помпозното "А може ли без нас, "старите" медии?", успява да демонстрира самочуствие, типично за журналист в голям български вестник, и познания за света около него като на човек прекарал последните 20 години в талибанска пещера.

Краткият и ясен отговор на този въпрос е: не, не можем без традиционните медии, но без вас, г-н Стойнев можем. Даже ще ни е по-добре.

Вече веднъж писах какво са социалните медии, но явно още дълго време ще се налага да го повтарям: 

• Блогове, форуми, микроблогове, социални мрежи...
• Често съдържанието им е писано от "аматьори" и имат counter-culture stance. Формата на съдържанието може да варира от fart jokes до детайлни анализи на дадена тема или събитие.
• Темите в социалните медии могат да варират от политика до технологии.
• Новите медии имат способност да реагират мигновенно
• Старите медии/Конвенционалните медии следват модела One-to-many (media company passes on info to passive audience) lecture, докато новите/социални медии превръщат тези едноосочни лекции в разговор и дискусия с много участници.
• Новите медии паразитират върху конвенционалните медии.

Ако не вярвате на един блогър, все пак надали бихте спорили с The Economist. 

Сега да се върнем на стожера на българската журналистика Веселин Стойнев. Изглежда ми притеснен, че разни "аматьори" с достъп до интернет ще му изядът хляба. Всъщност г-н Стойнев се държи като абсолютен лудит. И ако съдим по написаното от него, има защо да се притеснява за кариерата си.

"В една прилична традиционна медия всеки репортер се е специализирал в определени теми, над него има по-опитни по същите теми редактори. Отделно са комуникационните умения за водене на разговор или интервюиране." 

Сори, но това са все качества, които се научават и осъвършенстват с практика, не са дадени по рождение нито са запазена марка на журналистите. 

Възхвалата на йерархичната структура в българските стари медии разкрива един друг проблем в бранша: кариерното развитие. Не се залага на качествена журналистика, а на катерене на корпоративни стълбиците, удобна работа зад бюро и чат пат смело скачане пред амбразурата като Матросов пред зли блогъри.

"Добри журналисти по всички ресори има във всички традиционни медии. Още по-добри познавачи по всевъзможни теми има сред активната интернет аудитория. Но това не ги прави универсални комуникатори - те са с други професии.

Един инженер разбира много повече от журналиста, покриващ инженерни теми. Но професионализмът на журналиста е да представи тези теми на останалите, които не са инженери.

Затова в интернет "тесните специалисти" са отминавани от "неразбиращите". И това е вторият голям проблем - интернет медията не е универсална медия с публичен дневен ред "за всички". А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност."

На същите тези експерти с други професии, разбирай не-журналисти, в истинския живот им се налага да работят в една разнородна среда от хора. Те са принудени да контактуват и общуват с хора от други култури, с експерти от други области, с хора с различно мнение. Всеки попадал в такава среда е принуден да превежда идеите си на разбираем език. Айнщайн го е казал доста добре "Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си".

Имам още една лоша новина за г-н Стойнев - универсалните медии са мъртви. Времената , в които един вестник обслужва всички и всичко са отдавна отминали. Хората четат и гледат само това, което ги интересува и което отразява собствените им морални и политически разбирания за света. За това и специализирани издания като The Economist и Financial Times успяват да оцелеят и да са на печалба и да налагат успешно платен абонамент за онлайн изданията си. Моделът е доста прост - качествено специализирано съдържание.

"А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност." - интернет не предлага всеобхватна публичност? Г-н Стойнев, Вие въобще не знаете какво е интернет и кой и как използва интернет. Даже се учудвам, че сте качили статията си в онлайн изданието на Труд.

В заключение ще кажа, че се радвам, че интернет дава възможност за раждането на нови медии. OffNews са един такъв чудесен пример.

WTF Apology

Миналата седмица с нехуманни усилия се въздържах да не се включа в хейт феста по адрес на Диана Найденова. Вместо това хейтих журналистическото съсловие като цяло и неадекватното му поведение и отношение към социалните медии. 

Псевдо извинението на Диана Найденова (тук може да го гледате, все още безплатно), излъчено в предаването ѝ по bTV тази неделя, само потвърди наблюденията ми, че болшинството български журналисти са с архаично мислене и поведение. Голяма част от журналистите в българските конвенционални медии са се вкопчили в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел и схващането, че присъствието им на екран/на страниците на даден вестник прави мнението им меродавно и им дава полу-божествен статут.

В ерата на instant news, трябваше да чакаме Найденова цяла седмица да ни поднесе извинението си. Sad Trombone, yo! Даже Сеп Блатер, който е по-стар от костернурката Самотния Джордж изкоментира в Twitter почти веднага незачетеният гол на Украйна срещу Англия.

А самото извинение, беше всичко друго, но не и извинение. От него стана ясно, че Найденова е баси якия журналист, ама хората не я обичат и нямат нейното тънко чуство за за сарказъм. Колко тъжно. Имам една новина за вас, фрау Найденова.  Това, че вие си мислите, че сте саркастична и провокативна журналистка, не значи, че сте такава. Този имидж е само в глава Ви и може би се подклажда от блюдолизкият ви антураж. Този self-image се поддържа лесно в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел, където нямате обратна връзка за това, колко забавни са саркастичните ви шеги и подмятания.

Е социалните медии ясно изразиха мнението си. И на вас никак не Ви допадна. 

Даже в извинението си, Диана Найденова успя повторно да потъпче редица журналистически и общочовешки етични и морални норми. За нея явно презумпцията за невинност не съществува...Даже когато тече разследване и излизат нови факти, че май операторът на bTV не е съвсем жертва. 

Още по-жалки са продължаващите опити на Найденова да изкара протестиращите като развилнели се хулигани и мародери. Един сериозен инцидент за цяла седмица протести vs нито една строшена витрина, нито едно потрошено превозно средство на Софийски градски транспорт (все неща обичайни за центъра на София след Левски:ЦСКА). Така че, фрау Найденова, набийте си го в главата, това бяха спонтанни и мирни протести, колкото и да не Ви кефи това. И да, хората ги е гнус да гледат телевизията Ви и Вас самата, още по-малко да застават пред камерите на bTV.