WTF Influencers

Вчера пред МС с Бисер си говорихме за блогърите и дали има смисъл да се пише, след като се плучава такъв силен ефект на echo-chamber - ситуацията, в която информация и идеи се усилват и налагат чрез еко в затворено пространство. 

Бисер беше леко скептичен, аз напротив. Докато напиша този пост, Нора вече е засегнала темата, въпреки,че е пропуснала факта, че в малките градове и села нет почти няма и ТВ и вестници продължават да са основните източници за информация.

Защо е важно и неoбходимо е да изразяваме личното си мнение и интерпретацията на събития, колкото и това мнение да се повтаря и препокрива с това на хората от близкото ни обкръжение?

The 1:9:90 Model

Това е слайд от презентация на WCG, водеща агенция за дигитални комуникации в САЩ. През последните 6 месеца част от social media analytics дейността им минава през моя екип. Според моделът по-горе, който е залегнал в почти всички конумикационни стратегии разработвани от фирмата (съдейки по приходите и темпа на растеж явно кампаниите им са супер ефективни):

1) 1% от хората, които се вълнуват от дадена тема, бранд, продукт и тн, създават съдържание;

2) 9% от хората, които се вълнуват от темата, само разпространяват това съдържание, и...

3) 90% от хората само консумират това съдържание.

Като всеки модел, и този има свои недостатъци и представлява една опростена форма на реалността. Но какво казва Нора - важно е да пишем, аз бих добавил и че е важно да споделяме. Така бройката, която съставлява този 1% ще расте, ще ни легитимира и ще имаме по-добри шансове излезем от собствените си echo-chambers и да ангажираме пасивните 90%.

Create, share, influence!

WTF Apology

Миналата седмица с нехуманни усилия се въздържах да не се включа в хейт феста по адрес на Диана Найденова. Вместо това хейтих журналистическото съсловие като цяло и неадекватното му поведение и отношение към социалните медии. 

Псевдо извинението на Диана Найденова (тук може да го гледате, все още безплатно), излъчено в предаването ѝ по bTV тази неделя, само потвърди наблюденията ми, че болшинството български журналисти са с архаично мислене и поведение. Голяма част от журналистите в българските конвенционални медии са се вкопчили в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел и схващането, че присъствието им на екран/на страниците на даден вестник прави мнението им меродавно и им дава полу-божествен статут.

В ерата на instant news, трябваше да чакаме Найденова цяла седмица да ни поднесе извинението си. Sad Trombone, yo! Даже Сеп Блатер, който е по-стар от костернурката Самотния Джордж изкоментира в Twitter почти веднага незачетеният гол на Украйна срещу Англия.

А самото извинение, беше всичко друго, но не и извинение. От него стана ясно, че Найденова е баси якия журналист, ама хората не я обичат и нямат нейното тънко чуство за за сарказъм. Колко тъжно. Имам една новина за вас, фрау Найденова.  Това, че вие си мислите, че сте саркастична и провокативна журналистка, не значи, че сте такава. Този имидж е само в глава Ви и може би се подклажда от блюдолизкият ви антураж. Този self-image се поддържа лесно в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел, където нямате обратна връзка за това, колко забавни са саркастичните ви шеги и подмятания.

Е социалните медии ясно изразиха мнението си. И на вас никак не Ви допадна. 

Даже в извинението си, Диана Найденова успя повторно да потъпче редица журналистически и общочовешки етични и морални норми. За нея явно презумпцията за невинност не съществува...Даже когато тече разследване и излизат нови факти, че май операторът на bTV не е съвсем жертва. 

Още по-жалки са продължаващите опити на Найденова да изкара протестиращите като развилнели се хулигани и мародери. Един сериозен инцидент за цяла седмица протести vs нито една строшена витрина, нито едно потрошено превозно средство на Софийски градски транспорт (все неща обичайни за центъра на София след Левски:ЦСКА). Така че, фрау Найденова, набийте си го в главата, това бяха спонтанни и мирни протести, колкото и да не Ви кефи това. И да, хората ги е гнус да гледат телевизията Ви и Вас самата, още по-малко да застават пред камерите на bTV.

WTF Изводи за Българската Журналистика

Ще наруша правилото на BBC никога да не правиш обобщения и ще говоря общо за журналистите в българските конвенционални медии (разбирай преса, онлайн новинарски издания, телевизия и радио) просто, защото медиите и журналистите, които произвеждат качествени новини и анализи, са толкова малко, че по-скоро потвърждават правилото и карат гротеската наречена българска журналистика да изглежда още по-стряскаща. 

Тази пролет две неща ме накараха да се вгледам по-внимателно в поведението на редица водещи журналисти, с претенции и възможност да формират мнението на голяма част от обществото. Първото нещо беше финалът на втория сезон на The Walking Dead, а второто бе трагичната кончина на професор Ботьо Тачков, който почина в следствие на нападение на глутница бездомни кучета в София.

В следствие на ицидента, медиите пламнаха и на медийната трибуна удобно се настаниха  Калин Руменов, Мартин Карбовски, Лияна Панделиева и други техни клонинги и си спретнаха истерична вакханалия. Статиите и изказванията им бяха просто рупор на първосигналнияте реакции на неиформираното общество. Без грам due-diligence проучване на естеството на проблема и опит за дискусия. Конвенционалните медии се превърнаха в балистична остановка за истрелване на гръмки, популистки, неподкрепени с факти и задълбочен анализ, изказвания и тези. А 60%+ от населението на България приема безрезервно всичко, което види във вестника или на телевизионния екран. Експертните мнения и обективни анализи се появиха доста по-късно, основно в апокрифни онлайн издания, далеч от очите на масата.

В момента, в контекста на протестите срещу закона за горите и уличните протести в София, сме свидетели на същото поведение от страна на българските журналисти и конвенционални медии. Дори май се оказва, че проблемът е много по-сериозен, отколкото съм си мислил преди 3 месеца и българските медии. Тук ще си позволя да цитирам "Блогът на Юруков":

"Нещо, което ясно пролича в монолога на Найденова, e как БТВ, а и медиите като цяло, възприемат ролята си. Тя беше възмутена, че някой не иска да им дава интервю и си направи изводя, че целта тогава може да е само хаос. Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не. Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика. Затова и не става дума за спонтанни протести и гражданска журналистика – току-виж хората са осъзнали, че нямат непременно нужда от техният филтър и медийно покритие."

Dnes.bg стигат до същото заключение:

И тогава те - децата на прехода (както сами се нарекоха), „орлетата“, както други ги нарекоха, решиха да накажат големите традиционни медии по нов начин – с игнориране. Те просто ги прескочиха и главен канал за събиране на информация и за организация станаха интернет, социалните мрежи и блогърите – с видео, текст и богат снимков материал.

И това са само наблюденията и изводите на външни наблюдатели - добирането до ТВ екран или списването на колонка във вестник, автоматично прави мнението ви миродавно и самодостатъчно и ви дава полубожествен статус. Точка!

Проучване на Капитал за журналистите и социалните медии разкрива стряскащо ретроградно мислене и нагласи сред българските журналисти. Според проучването:

 "Те (българските журналисти) нямат особено високо мнение за съдържанието, генерирано от редови граждани, но го следят изкъсо. Анкетата, проведена сред 115 журналисти от националните всекидневници и седмичници, показва, че над три четвърти от тях намират любителското съдържание в България за: субективно, коментиращо новините от традиционните вестници, неносещо нова информация и преди всичко клюкарница. Също така само една трета от интервюираните мислят, че любителското съдържание им помага в работата. Според тях то не е правдоподобно, не е обективно, не е надеждно, не е независимо."

Субективно, коментиращо новините, не е независимо...Да, това са социалните медии и винаги са били. Неподправени, първични, светкавично бързи. Ако това ви учудва и хваща неподготвени, имам лоша новина за вас, закъснели сте да хванете влака за 21 век и все още седите в 87 година.

"Що се отнася до блоговете, всички интервюирани редактори са единодушни - (почти) няма добри, които да си заслужава да се следят. Или са един-два на брой. "Не чета български блогове, защото знам какво ще намеря в тях", казва Иван Бедров ("Пари")." - виж коментара ми по-горе за миродавното и самодостатъчно мнение на българските журналисти. Г-н Бедров, без да съм журналист, имам една новина за вас - никой не знае какво ще намери в социалните медии утре, в другиден, след месец. В това е чарът им, винаги са пълни с изненади, винаги актаулни.

Сигурен съм,че не сте чували за Andy Greenwald, който е филмов критик и пише за сайта Grantland.com. И аз не бях, просто често надничам на сайта и чета спортните им анализи. Така попаднах и на серията статии, посветени на The Walking Dead. Под статията има 90+ коментара на читатели и Andy Greenwald е отговорил на почти всички, дори на тези, които оплюват статията му, при това е отговорил със стил и чуство за хумор. Participatory journalism at its best! Едновременно ме зарадва и натъжи. Единственият български журналист, който съм засичал да се държи така е Иво Инджев.

WTF Propaganda

Добре документирано е, че медиите в България не са свободни, а са просто служат за рупор на силните на деня (пресни доказателства и анализи на медиината среда тук, тук и тук).

Аз открих един друг симптом, по който да съдя колко са зле българските медии в опитите им да се подмажат на властимащите - присъствието на образи (снимки и картини) на силния на деня заобиколен от щастливи деца. Любим образ на всяка пропагандна машина.

Сталин го е използвал:

Хитлер също:

И Георги Димитров и той:

Мога да продължа списъка, няма смисъл да обяснявам и какво е общото между тези хубавци.

Вчера един от най-тиражираните вестници в България, "24 часа", публикува няколко статии с кмета на София Фандъкова. Една от статиите беше придружена със следната снимка и коментар:

Възпитаници на театрална школа прегръщат столичния кмет Йорданка Фандъкова при откриването на обновената пешеходна зона по бул. "Цар Освободител"

Фанфари, потни тела (температурата в София беше 30+ градуса) в страстна прегрътка, младежта е във възторг от постигнатото от градоначалничката от ГЕРБ, г-жа Фандъкова. Celebration, bitches!

Просто мога да си представя как някой ПР от Протокола на Столична община казва на децата: "Деца, хайде сега елате тука за една групова прегрътка с госпожа Фандъкова". Задължително трябва да се отбележи и доволната физиономия на оператора, който се опитва да увековечи този момент и да улови топлите чуства, които питаят младите към кметицата. 


А да, и всичко това се случва 2012 година, в центъра на столицата на една държава, член на ЕС.

More WTF Bulgarian Media Deeds

Продължавам с темата за българските медии и висотите, които покорява българската журналистика. Днес под прицел ще бъде латентната хомофобия, която цари в българските спортни медии и в частност един от водещите спортни ежедневници в страната - "7 Дни Спорт".

Преди 4 години, във варненския аматьорски футболен отбор MAX избухна гей "скандал". Оказа се, че няколко от играчите на отбора са хомосексуалисти. Ето как "7 Дни Спорт" отрази случилото се:

През 2007 John Amaechi, бивш играч на Utah Jazz от NBA, официално си призна,че е гей и публикува автобиографична книга, която за пореден път повдигна темата за хомосексуалистите в отборните спортове. В контекста на отборните спортове, все още не съществува прецедент, при който някой все още състезаващ се професионален спортист да си е признал, че е гей, и за това е трудно да се предскаже реакцията на феновете, съотборниците, другите играчи, самите спортни организации. Въпреки това, в основата на дебата, които беше отразен от ESPN, ясно бяха поставени принципите на равнопоставеност и недискриминация.

Разбира се говорим за западните медии. В България футболът е спорт на истинските мъже. Бойко Борисов играе футбол и изпитва неприязън към гейовете! Двете са неизменно свързани в народопсихологията на българина, който иначе има претенции да е много толерантен към малцинствата.

Статията на "7 Дни Спорт" предизвика в мен WTF реакция, защото засяга една важна за обществото тема, но го прави по един махленски начин, без доза критична мисъл. Играчите са уволнение защото са гейове. Това не е ли дискриминация на база сексуалната ориентация? Спонсорите били сериозни, не искали да се асоциират с подобни прояви. Страхотен CSR (Corporate Social Responsibility) подход, жесток контраст с подхода на западните фирми към служителите с различна сексуална ориентация, а за ефекта на pink money въобще няма да говоря. Разбира се, това са маловажни теми за българската журналистика, по-важно е да се пише, че някакви гейчета се трештяли в съблекалнята и сега са си получили заслуженото. Това ще се понрави на читателската аудитория, която обича да люпи семе и да псуе на майка по стадионите.

Повод да се сетя за статията по-горе, беше друга статия на "7 Дни Спорт" от преди няколко седмици.

Страхотни изразни средства - "отявлени гейове", "педерасти", "социалиста педераст...признал сексуални отклонения". Само липсва описание на хомосексуализма като болест и грях. Явно расизма и хомофобията, залегнали в основата на историята са маловажни за автора на статията, по-важно е, че някви долни педерасти смеят да играят футбол и не се свенят открито да демонстрират сексуалната си ориентация. Разбира се, читателя няма да се замисли за хомофобията и толерантността, неговата реакция най-вероятно ще бъде "Глей ги тия, майка им пеераска! И аз не бих играл с тия!". WTF роля и ниво на българският журнализъм...