Вчера пред МС с Бисер си говорихме за блогърите и дали има смисъл да се пише, след като се плучава такъв силен ефект на echo-chamber - ситуацията, в която информация и идеи се усилват и налагат чрез еко в затворено пространство.
Бисер беше леко скептичен, аз напротив. Докато напиша този пост, Нора вече е засегнала темата, въпреки,че е пропуснала факта, че в малките градове и села нет почти няма и ТВ и вестници продължават да са основните източници за информация.
Защо е важно и неoбходимо е да изразяваме личното си мнение и интерпретацията на събития, колкото и това мнение да се повтаря и препокрива с това на хората от близкото ни обкръжение?
 |
| The 1:9:90 Model |
Това е слайд от презентация на WCG, водеща агенция за дигитални комуникации в САЩ. През последните 6 месеца част от social media analytics дейността им минава през моя екип. Според моделът по-горе, който е залегнал в почти всички конумикационни стратегии разработвани от фирмата (съдейки по приходите и темпа на растеж явно кампаниите им са супер ефективни):
1) 1% от хората, които се вълнуват от дадена тема, бранд, продукт и тн, създават съдържание;
2) 9% от хората, които се вълнуват от темата, само разпространяват това съдържание, и...
3) 90% от хората само консумират това съдържание.
Като всеки модел, и този има свои недостатъци и представлява една опростена форма на реалността. Но какво казва Нора - важно е да пишем, аз бих добавил и че е важно да споделяме. Така бройката, която съставлява този 1% ще расте, ще ни легитимира и ще имаме по-добри шансове излезем от собствените си echo-chambers и да ангажираме пасивните 90%.
Create, share, influence!
