WTF Outdoor Ad

Марките носят функционални (какво прави даденият продукт/услуга) и емоционални характеристики (как се възприема клиента и как е възприеман от околните в следствие на попупката/използването на даден продукт/услуга). На функционално ниво BMW и Dacia са почти еднакви - превозни средства, които служат за придвижване от точка А до точка Б. Собственикът на BMW обаче демонстрира и висок социален статус, докато собственикът на Dacia демонстрира, че просто търси добро съотношение на цена качество и не се вълнува толкова как изглежда в очите на околните. 

Двойствената същност на марките е универсална и няма значение дали говорим за коли, обувки или салам. Около функционалните и емоционалните аспекти на марктите се формулират и ценностите на марката, които после се комуникират в рекламите на дадената марка.

Ето две реклами на Hush Puppies от различни времеви периоди.  Видно е, че ценностите на бранда Hush Puppies и целевата група потребители нe са се променили през годините. Марката таргетира младото градско население, което иска едновременно удобни и елегантни обувки и което изразява индивидуалността си чрез стила си на обличане.

Сега да насочим поглед към българската марка за обувки Мегияс, която е собственост на "И.А. Спорт-99" ООД, фирма с над 10 години опит в бранша.

Какво научаваме от рекламните материали на фирма Мегияс?

1. Собственикът на фирмата страда от болестта на "успелият български бизнесмен" - той е шеф, той знае всичко и в никакв случай няма да се бръкне за професионален съвет и помощ от външен човек. А да, и има млада любовница с амбиции да е моделка/чалга певица.
   Докато не разрових сайта на фирмата и Facebook страницата им, бях убеден, че това на снимката е колата на собственика, на която е качил младата си любовница. Даже бях убеден, че фотошуута се случил по време на някой любовен уикенд в някой хотел край някой язовир и е правен с фотоапарат сапунерка. "Я ела сега тука, мойто момиче, да те снимам и после ще те сложим на билборд. Айде, качете се с Фифи на предния капак, да се види, че имам и скъпарска кола!" Ефектът от ботуши и кучешки нокти по боята на колата няма да коментирам.
2. Мегияс таргетира младите градски и селски кифли. Евтин сексапил, ботушки, минижупче, пинчероподобно куче, устни свити като кокоше дупе, катерене по капаците на скъпи коли, вулви на показ. За видео спота могат да изберат песен на Ивана или Андреа

Иначе фирмата има онлайн магазин и сравнително читава страница във Facebook. Все признаци за някакво прогресивно маркетинг мислене, но тази външна реклама просто накъртва.

Иван Костов, Twitter и новите граждани

Вчера Полина Паунова от Отворен Парламент интервюира Иван Костов в Twitter. Интервюто трябваше да се състои от 4 до 5, но поради висок интерес и вродена недъгавост на Twitter, интервюто се проточи до 6 и ако не беше личния ангажимент на Костов (съпругата му имаше рожден ден) сигурно щеше да продължи и по-дълго.

Иван Костов отговаря на въпроси в Twitter
Снимка: ДСБ Facebook

Няма как да се прецени колко човека са следили разговора, но мисля, че интереса беше висок. Освен Полина, въпроси отправиха и други хора, Костов се опитваше да отговори на всички. За съжаление Twitter въобще не е подходяща платформа за подобна дискусия - ограничението от 140 символа спъва изчерпателността на въпросите и отговори, трудно се модерират участниците, няма яснота колко хора следят дебата. НО!

Смятам, че интервюто беше голям успех и се надявам да не е единична, изолирана проява. За съжаление ДСБ продължава със стария медиен модел един-към-много (спускане на информация към пасивна аудитория) - на сайта си качват видео клипове, становища и коментари, линкове към медийни изяви, но всъщност няма истински диалог. Преди предните парламентарни избори Костов имаше видео клипове, в които отговаряше на мейли. от там разбрах какво е мнението му за еднополовите бракове (на бас, че не сте знаели, че Костов някога е говорил по тази тема).  Прошко Прошков имаше блог и се биеше в гърдите колко държи на контакта с избиратели си, но след изборите за местна влас и блогът и страницата му във Facebook затихнаха. Радан Кънев май е единственият с активен блог и присъствие в социалните медии.

С включването с Twitter, Костов протегна ръка към една група хора с активна гражданска позиция, образование, разнородни познания и интереси, която е постоянно в нета и която трудно ще намери желание или време да се забие в някоя задушна зала след работа и да слуша политически доклади. Тези хора се вълнуват от различни аспекти на политически живот в страната, явно и дейността на ДСБ не им е безразлична, но искат да получават конкретни отговори за темите, които са им приоритет. Общи захаросани приказки можем да гледаме във всеки сутрешен блог, но не всеки ден може да получиш чиста информация от извора. Вчера въпросите отправени от други юзъри към Костов варираха от евентуална коалиция с Зелените, енергийна политика, прозрачност на управлението, ефекта на местното управление върху стандарта на живот на хората. Доста широка гама, доста шарена аудитория

Какво би трябвало да последва: 

• Да се намери по-читава онлайн платформа за подобна дискусия. ESPN редовно имат подобни сесии с журналисти и фенове.
• Да се превърне в редовно събитие, не е задължително да е Костов всеки път.
• Подбор на теми, които истински вълнуват гражданите. Реален grass root activism!
• Превръщане на аудиторията в гласоподаватели. 

WTF Стари Медии

Мислех да оставя традиционните български медии на мира за известно време, но Веселин Стойнев, ръководител на отдел "Коментари и Анализи" във вестник Труд, успя да пребори адската софийска жега и да събуди реакция и коментар от мен .

В статията си, озаглавена с помпозното "А може ли без нас, "старите" медии?", успява да демонстрира самочуствие, типично за журналист в голям български вестник, и познания за света около него като на човек прекарал последните 20 години в талибанска пещера.

Краткият и ясен отговор на този въпрос е: не, не можем без традиционните медии, но без вас, г-н Стойнев можем. Даже ще ни е по-добре.

Вече веднъж писах какво са социалните медии, но явно още дълго време ще се налага да го повтарям: 

• Блогове, форуми, микроблогове, социални мрежи...
• Често съдържанието им е писано от "аматьори" и имат counter-culture stance. Формата на съдържанието може да варира от fart jokes до детайлни анализи на дадена тема или събитие.
• Темите в социалните медии могат да варират от политика до технологии.
• Новите медии имат способност да реагират мигновенно
• Старите медии/Конвенционалните медии следват модела One-to-many (media company passes on info to passive audience) lecture, докато новите/социални медии превръщат тези едноосочни лекции в разговор и дискусия с много участници.
• Новите медии паразитират върху конвенционалните медии.

Ако не вярвате на един блогър, все пак надали бихте спорили с The Economist. 

Сега да се върнем на стожера на българската журналистика Веселин Стойнев. Изглежда ми притеснен, че разни "аматьори" с достъп до интернет ще му изядът хляба. Всъщност г-н Стойнев се държи като абсолютен лудит. И ако съдим по написаното от него, има защо да се притеснява за кариерата си.

"В една прилична традиционна медия всеки репортер се е специализирал в определени теми, над него има по-опитни по същите теми редактори. Отделно са комуникационните умения за водене на разговор или интервюиране." 

Сори, но това са все качества, които се научават и осъвършенстват с практика, не са дадени по рождение нито са запазена марка на журналистите. 

Възхвалата на йерархичната структура в българските стари медии разкрива един друг проблем в бранша: кариерното развитие. Не се залага на качествена журналистика, а на катерене на корпоративни стълбиците, удобна работа зад бюро и чат пат смело скачане пред амбразурата като Матросов пред зли блогъри.

"Добри журналисти по всички ресори има във всички традиционни медии. Още по-добри познавачи по всевъзможни теми има сред активната интернет аудитория. Но това не ги прави универсални комуникатори - те са с други професии.

Един инженер разбира много повече от журналиста, покриващ инженерни теми. Но професионализмът на журналиста е да представи тези теми на останалите, които не са инженери.

Затова в интернет "тесните специалисти" са отминавани от "неразбиращите". И това е вторият голям проблем - интернет медията не е универсална медия с публичен дневен ред "за всички". А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност."

На същите тези експерти с други професии, разбирай не-журналисти, в истинския живот им се налага да работят в една разнородна среда от хора. Те са принудени да контактуват и общуват с хора от други култури, с експерти от други области, с хора с различно мнение. Всеки попадал в такава среда е принуден да превежда идеите си на разбираем език. Айнщайн го е казал доста добре "Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си".

Имам още една лоша новина за г-н Стойнев - универсалните медии са мъртви. Времената , в които един вестник обслужва всички и всичко са отдавна отминали. Хората четат и гледат само това, което ги интересува и което отразява собствените им морални и политически разбирания за света. За това и специализирани издания като The Economist и Financial Times успяват да оцелеят и да са на печалба и да налагат успешно платен абонамент за онлайн изданията си. Моделът е доста прост - качествено специализирано съдържание.

"А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност." - интернет не предлага всеобхватна публичност? Г-н Стойнев, Вие въобще не знаете какво е интернет и кой и как използва интернет. Даже се учудвам, че сте качили статията си в онлайн изданието на Труд.

В заключение ще кажа, че се радвам, че интернет дава възможност за раждането на нови медии. OffNews са един такъв чудесен пример.

Sofia Pride 2012

В събота се проведе петият пореден София Pride парад. Тук и тук може да разберете защо беше важно да се проведе и защо беше важно да сме там.

Снимка:Козата Ани

С Джак бяхме на парада и както си личи явно се забавлявахме. I guess it's the gay lifestyle.

Съвсем случайно вечерта след събитието попаднах на този епизод на Louie:

Louie's Poker Scene from Louis CK     

Нека дължината на клипа не ви стряска, струва си да се изгледа от до. Страшно ми допадна как Louie, един хетеросексуален мъж, застава зад една кауза с името и занаята си, използва дадената му трибуна за да даде гластност на един сериозен социален проблем и да ни накара да се замислим, ние хората от другата страна на чертата - ние, които имаме comfortable lives, които никога няма да знаем какво е да си гей или чернокож, да си дискриминиран, да живееш в постоянен страх и напрежение, да не срещаш подкрепа на родители и близки, да се криеш. 

Въпреки това, ние можем да:

1) Да не си затваряме очите и да извръщаме глава;

2) Да се образоваме и информираме;

3) Да образоваме и да информираме;

4) Да използваме своя авторитет, да подкрепяме активно, не само във Facebook, хората, които са "вътре", които се борят и за които всичко изброено по-горе е ежедневие. Сори, f2f always beats fb. 

До догодина, до другия Pride ;)

WTF Apology

Миналата седмица с нехуманни усилия се въздържах да не се включа в хейт феста по адрес на Диана Найденова. Вместо това хейтих журналистическото съсловие като цяло и неадекватното му поведение и отношение към социалните медии. 

Псевдо извинението на Диана Найденова (тук може да го гледате, все още безплатно), излъчено в предаването ѝ по bTV тази неделя, само потвърди наблюденията ми, че болшинството български журналисти са с архаично мислене и поведение. Голяма част от журналистите в българските конвенционални медии са се вкопчили в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел и схващането, че присъствието им на екран/на страниците на даден вестник прави мнението им меродавно и им дава полу-божествен статут.

В ерата на instant news, трябваше да чакаме Найденова цяла седмица да ни поднесе извинението си. Sad Trombone, yo! Даже Сеп Блатер, който е по-стар от костернурката Самотния Джордж изкоментира в Twitter почти веднага незачетеният гол на Украйна срещу Англия.

А самото извинение, беше всичко друго, но не и извинение. От него стана ясно, че Найденова е баси якия журналист, ама хората не я обичат и нямат нейното тънко чуство за за сарказъм. Колко тъжно. Имам една новина за вас, фрау Найденова.  Това, че вие си мислите, че сте саркастична и провокативна журналистка, не значи, че сте такава. Този имидж е само в глава Ви и може би се подклажда от блюдолизкият ви антураж. Този self-image се поддържа лесно в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел, където нямате обратна връзка за това, колко забавни са саркастичните ви шеги и подмятания.

Е социалните медии ясно изразиха мнението си. И на вас никак не Ви допадна. 

Даже в извинението си, Диана Найденова успя повторно да потъпче редица журналистически и общочовешки етични и морални норми. За нея явно презумпцията за невинност не съществува...Даже когато тече разследване и излизат нови факти, че май операторът на bTV не е съвсем жертва. 

Още по-жалки са продължаващите опити на Найденова да изкара протестиращите като развилнели се хулигани и мародери. Един сериозен инцидент за цяла седмица протести vs нито една строшена витрина, нито едно потрошено превозно средство на Софийски градски транспорт (все неща обичайни за центъра на София след Левски:ЦСКА). Така че, фрау Найденова, набийте си го в главата, това бяха спонтанни и мирни протести, колкото и да не Ви кефи това. И да, хората ги е гнус да гледат телевизията Ви и Вас самата, още по-малко да застават пред камерите на bTV.

WTF Изводи за Българската Журналистика

Ще наруша правилото на BBC никога да не правиш обобщения и ще говоря общо за журналистите в българските конвенционални медии (разбирай преса, онлайн новинарски издания, телевизия и радио) просто, защото медиите и журналистите, които произвеждат качествени новини и анализи, са толкова малко, че по-скоро потвърждават правилото и карат гротеската наречена българска журналистика да изглежда още по-стряскаща. 

Тази пролет две неща ме накараха да се вгледам по-внимателно в поведението на редица водещи журналисти, с претенции и възможност да формират мнението на голяма част от обществото. Първото нещо беше финалът на втория сезон на The Walking Dead, а второто бе трагичната кончина на професор Ботьо Тачков, който почина в следствие на нападение на глутница бездомни кучета в София.

В следствие на ицидента, медиите пламнаха и на медийната трибуна удобно се настаниха  Калин Руменов, Мартин Карбовски, Лияна Панделиева и други техни клонинги и си спретнаха истерична вакханалия. Статиите и изказванията им бяха просто рупор на първосигналнияте реакции на неиформираното общество. Без грам due-diligence проучване на естеството на проблема и опит за дискусия. Конвенционалните медии се превърнаха в балистична остановка за истрелване на гръмки, популистки, неподкрепени с факти и задълбочен анализ, изказвания и тези. А 60%+ от населението на България приема безрезервно всичко, което види във вестника или на телевизионния екран. Експертните мнения и обективни анализи се появиха доста по-късно, основно в апокрифни онлайн издания, далеч от очите на масата.

В момента, в контекста на протестите срещу закона за горите и уличните протести в София, сме свидетели на същото поведение от страна на българските журналисти и конвенционални медии. Дори май се оказва, че проблемът е много по-сериозен, отколкото съм си мислил преди 3 месеца и българските медии. Тук ще си позволя да цитирам "Блогът на Юруков":

"Нещо, което ясно пролича в монолога на Найденова, e как БТВ, а и медиите като цяло, възприемат ролята си. Тя беше възмутена, че някой не иска да им дава интервю и си направи изводя, че целта тогава може да е само хаос. Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не. Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика. Затова и не става дума за спонтанни протести и гражданска журналистика – току-виж хората са осъзнали, че нямат непременно нужда от техният филтър и медийно покритие."

Dnes.bg стигат до същото заключение:

И тогава те - децата на прехода (както сами се нарекоха), „орлетата“, както други ги нарекоха, решиха да накажат големите традиционни медии по нов начин – с игнориране. Те просто ги прескочиха и главен канал за събиране на информация и за организация станаха интернет, социалните мрежи и блогърите – с видео, текст и богат снимков материал.

И това са само наблюденията и изводите на външни наблюдатели - добирането до ТВ екран или списването на колонка във вестник, автоматично прави мнението ви миродавно и самодостатъчно и ви дава полубожествен статус. Точка!

Проучване на Капитал за журналистите и социалните медии разкрива стряскащо ретроградно мислене и нагласи сред българските журналисти. Според проучването:

 "Те (българските журналисти) нямат особено високо мнение за съдържанието, генерирано от редови граждани, но го следят изкъсо. Анкетата, проведена сред 115 журналисти от националните всекидневници и седмичници, показва, че над три четвърти от тях намират любителското съдържание в България за: субективно, коментиращо новините от традиционните вестници, неносещо нова информация и преди всичко клюкарница. Също така само една трета от интервюираните мислят, че любителското съдържание им помага в работата. Според тях то не е правдоподобно, не е обективно, не е надеждно, не е независимо."

Субективно, коментиращо новините, не е независимо...Да, това са социалните медии и винаги са били. Неподправени, първични, светкавично бързи. Ако това ви учудва и хваща неподготвени, имам лоша новина за вас, закъснели сте да хванете влака за 21 век и все още седите в 87 година.

"Що се отнася до блоговете, всички интервюирани редактори са единодушни - (почти) няма добри, които да си заслужава да се следят. Или са един-два на брой. "Не чета български блогове, защото знам какво ще намеря в тях", казва Иван Бедров ("Пари")." - виж коментара ми по-горе за миродавното и самодостатъчно мнение на българските журналисти. Г-н Бедров, без да съм журналист, имам една новина за вас - никой не знае какво ще намери в социалните медии утре, в другиден, след месец. В това е чарът им, винаги са пълни с изненади, винаги актаулни.

Сигурен съм,че не сте чували за Andy Greenwald, който е филмов критик и пише за сайта Grantland.com. И аз не бях, просто често надничам на сайта и чета спортните им анализи. Така попаднах и на серията статии, посветени на The Walking Dead. Под статията има 90+ коментара на читатели и Andy Greenwald е отговорил на почти всички, дори на тези, които оплюват статията му, при това е отговорил със стил и чуство за хумор. Participatory journalism at its best! Едновременно ме зарадва и натъжи. Единственият български журналист, който съм засичал да се държи така е Иво Инджев.

The Good, the Bad & the Ugly of the Sofia protests

The Good: През последните няколко дни в свободната блогосфера и малкото независими онлайн медии се изписа много за протестите срещу промените в закона за горите. Гражданското общество демонстрира живот, даже размаха гневно юмрук на Орлов мост.

За разлика от 1997 и емблематичния митинг на СДС, хората събрали се на Орлов мост през 2012 носят истинско,неподправено ДНК на граждани. Трябва най-накрая да се отърсим от илюзията, че хората на 1997 бяха дясно мислещи. Няма от къде да са знаели какво е да си десен, какво е да носиш лична отговорност за действията си, какво е капитализъм. За тези хора демокрацията се отъждестваваше с некерманите и VHS касети с американски филми с ужасен дублаж. Никой не им беше обяснил защо хората на запад имат нещата от некерманите. 

България никога не е имала и своята Пражка пролет или Берлинска стена, никога не е имала възможност да роди и развие истински дисиденти и гражданско мислене. Промяната на режима беше плод на политическо инжинерство с цел damage control & survival. Единствената причина България да не е станала мини-ми вариант на Русия е натискът от вън - ЕС, НАТО, САЩ...

Или си мислите, че Бойко и Цвъки не ги сърбят ръцете да пуснат милиционерите си да се погрижат за протестиращите? Казвам милиционери, защото повечето служители на реда в България все още имат манталитет на милиционер реколта '87 (разбирай реален социализъм и годината, в която Цвъки постъпва в МВР). Просто репортаж по Euronews, в който леко безпричинно бият граждани на ЕС няма да донесе много конгречулейшъни на Бойко.

Екопротестите, протестите срещу АСТА и ГМО са сигурен симптом, че наваксваме и имаме основни на гражданско общество, плод на generic growth. С това приключва The Good, нямам намерение и аз да се включвам в хвалебствените химни и речи по темата.

The Bad & The Ugly - хаквам ги заедно, защото не съм сигурен къде свършва едното и къде започва другото.

Какво видяхме на протестите:

1. Едни и същи хора. All Your Friends Are Here придоби и доста тъжен нюанс - виждаш едни и същи лица на хора, на които им пука по принцип,без значение дали е за бездомни кучета или за Рила.
2. Протест само в София.
3. Липса на лидери - хора,които са лесно разпознавами и с които да могат протестиращите да се асоциират поне малко. На микрофоните се изреждаха какви ли не индивиди и реакцията на протестиращите беше: Този пък кой е? На кой му пука, ние сме тук заради каузата! 
4. Политфобия.

Липсата на качествени лидери и политфобията заплашват да разпилеят тази гражданска енергия. Няма как да не направя паралел със залеза на Occupy Wall Street тук. Съжалявам пичове, за да сте наистина фактор и за да осъществите реална промяна, ще трябва да се "изцапате" малко и да правите истинска политики и/ли да гласувате. Може и да греша, но съм твърдо убеден, че болшинството от протестиращите са в групата на негасуващите на избори, дори в един от коментарите, които четох, гордо се заявяваше, че това са тези вечни 50% негласуващи.

Притеснително е и че основните опозиционни партии (визирам БСП и Синята Колация(ДСБ)) не успяват да генерират подобен grass root activism. Прошко Прошков успяваше донякъде в София, но явно реши, че процесът е твърде бавен и се метна на поредната политическа ракета носител към властта. Кадиев, колко и да не понасям БСП, имаше читави опити,но пък на него твърдия електорат  (без който е обречен) никога няма да му прости заигравка с младите.

Повод за притеснение е и че само София демонстира пулс и кураж да излезе на улиците. ГМО,АСТА и шистовият газ не носеха същия "Ние срещу олигарсите и техните държавни лакеи" заряд. А само София не може да генерира критична маса за официално политическо представителстово на национално ниво. Съмнявам се, че може и на местно ниво да постигне успех.

За съжаление общностите от съмишленици в България са основно онлайн общности.  Географски, дори в рамките на един град, те са разпокъсани и пръснати (за този феномен ще пиша друг път). При сегашната избирателна система, дори със заигравката за мажоритарно избиране на депутати, и с този слаб политически профил, гласовете на автентичните граждани отиват на хаос (ако въобще отидат до урните).

И все...I'd rather take a faint pulse than no pulse.