The Good, the Bad & the Ugly of the Sofia protests

The Good: През последните няколко дни в свободната блогосфера и малкото независими онлайн медии се изписа много за протестите срещу промените в закона за горите. Гражданското общество демонстрира живот, даже размаха гневно юмрук на Орлов мост.

За разлика от 1997 и емблематичния митинг на СДС, хората събрали се на Орлов мост през 2012 носят истинско,неподправено ДНК на граждани. Трябва най-накрая да се отърсим от илюзията, че хората на 1997 бяха дясно мислещи. Няма от къде да са знаели какво е да си десен, какво е да носиш лична отговорност за действията си, какво е капитализъм. За тези хора демокрацията се отъждестваваше с некерманите и VHS касети с американски филми с ужасен дублаж. Никой не им беше обяснил защо хората на запад имат нещата от некерманите. 

България никога не е имала и своята Пражка пролет или Берлинска стена, никога не е имала възможност да роди и развие истински дисиденти и гражданско мислене. Промяната на режима беше плод на политическо инжинерство с цел damage control & survival. Единствената причина България да не е станала мини-ми вариант на Русия е натискът от вън - ЕС, НАТО, САЩ...

Или си мислите, че Бойко и Цвъки не ги сърбят ръцете да пуснат милиционерите си да се погрижат за протестиращите? Казвам милиционери, защото повечето служители на реда в България все още имат манталитет на милиционер реколта '87 (разбирай реален социализъм и годината, в която Цвъки постъпва в МВР). Просто репортаж по Euronews, в който леко безпричинно бият граждани на ЕС няма да донесе много конгречулейшъни на Бойко.

Екопротестите, протестите срещу АСТА и ГМО са сигурен симптом, че наваксваме и имаме основни на гражданско общество, плод на generic growth. С това приключва The Good, нямам намерение и аз да се включвам в хвалебствените химни и речи по темата.

The Bad & The Ugly - хаквам ги заедно, защото не съм сигурен къде свършва едното и къде започва другото.

Какво видяхме на протестите:

1. Едни и същи хора. All Your Friends Are Here придоби и доста тъжен нюанс - виждаш едни и същи лица на хора, на които им пука по принцип,без значение дали е за бездомни кучета или за Рила.
2. Протест само в София.
3. Липса на лидери - хора,които са лесно разпознавами и с които да могат протестиращите да се асоциират поне малко. На микрофоните се изреждаха какви ли не индивиди и реакцията на протестиращите беше: Този пък кой е? На кой му пука, ние сме тук заради каузата! 
4. Политфобия.

Липсата на качествени лидери и политфобията заплашват да разпилеят тази гражданска енергия. Няма как да не направя паралел със залеза на Occupy Wall Street тук. Съжалявам пичове, за да сте наистина фактор и за да осъществите реална промяна, ще трябва да се "изцапате" малко и да правите истинска политики и/ли да гласувате. Може и да греша, но съм твърдо убеден, че болшинството от протестиращите са в групата на негасуващите на избори, дори в един от коментарите, които четох, гордо се заявяваше, че това са тези вечни 50% негласуващи.

Притеснително е и че основните опозиционни партии (визирам БСП и Синята Колация(ДСБ)) не успяват да генерират подобен grass root activism. Прошко Прошков успяваше донякъде в София, но явно реши, че процесът е твърде бавен и се метна на поредната политическа ракета носител към властта. Кадиев, колко и да не понасям БСП, имаше читави опити,но пък на него твърдия електорат  (без който е обречен) никога няма да му прости заигравка с младите.

Повод за притеснение е и че само София демонстира пулс и кураж да излезе на улиците. ГМО,АСТА и шистовият газ не носеха същия "Ние срещу олигарсите и техните държавни лакеи" заряд. А само София не може да генерира критична маса за официално политическо представителстово на национално ниво. Съмнявам се, че може и на местно ниво да постигне успех.

За съжаление общностите от съмишленици в България са основно онлайн общности.  Географски, дори в рамките на един град, те са разпокъсани и пръснати (за този феномен ще пиша друг път). При сегашната избирателна система, дори със заигравката за мажоритарно избиране на депутати, и с този слаб политически профил, гласовете на автентичните граждани отиват на хаос (ако въобще отидат до урните).

И все...I'd rather take a faint pulse than no pulse.

WTF Каузи и активисти

В събота прекарах цял ден на TEDxBG (повече подробности за самите лектори и събието може да откриете тук) Не бях очарован от всички лектори, сигурно ако имах смартфон и twitter акаунт щях да сипя хейт и да влизам в хейтфул замерване с фекалии във виртуалното пространство с други посетители на ивента. Признавам, че имаше и лекции, които наистина ми допаднаха и като цяло този форум на идеи и каузи остави в мен добро впечатление и ме накара да се сетя за тези две реклами.

Винаги съм бил почитател на различните гледни точки и сблъсъкa на идеи и мнения. Както казва един мой любим филмов герой - "Sting. Sting would be another person who's a hero. The music he's created over the years, I don't really listen to it, but the fact that he's making it, I respect that." И аз така...не винаги разбирам или се вълнувам от каузите и идеите на другите, но това не ми пречи да ги приема, изслушам и да се информирам.

За съжаление сред много активисти, а и сред плебса, се е наложило схващането, че обществено значимите каузи са zero sum game. Казано с по-прости думи победата/налагането на една кауза автоматично значи, че някоя друга кауза издъхва, ограбена от подкрепа. Така се стига и до следните изказвания, понякога долитащи даже от трибуната на парламента:

"Депутатът от БСП Любен Корнезов обвини колегите си във фалшив хуманизъм."Оправихме хората, сега да оправим и кучетата, т.е. всички гръбначни.""

Тоест приемането на закона за инкриминиране на насилето на животни автоматично изключва възможността да се правят всякакви промени в законовата база регулираща други области от социалния живот. Човек ще си помисли, че в парламента има един хард драйв за вписване на законите и ако той се изчерпа, кур, повече закони йок. 

Изказването на Любен Корнезов загатва и за друго грешно схващане, което за съжаление се шири масово сред населението на България - трябва да се занимаваме само с широкомащабни каузи-панацеи, които решават всичко и то най-добре като с магическа пръчка, от воле (Да оправим морала на младежите, да наложим световен мир, да спрем глобалното затопляне и тн.).

Разбира се, никой от хората, които изпадат в истерия и се пенявят как тяхната кауза е най-по-велика и важна, не може да ти даде ясен критерии за измерване на значимостта и ефекта на каузата.

Истината е, че за съжаление в България наболели социални проблеми има наистина много. Истина е и че хората са различни, различни неща ги вълнуват и имат различни способности, които ги правят полезни за дадена кауза и неефективни за друга. 

Истина е, че всяка една добре формулирана и смислена кауза/инициатива, колко и "незначителна" да е тя и да не ни засяга пряко, има шанс да подобри обществото ни и средата, в която живеем...като парчета от един голям пъзел.