WTF Защо Тео Чепилов не е Louis CK

Мислех, че след последния ми пост тук, няма да се налага повече да обсъждам творбата на Тео Чепилов, която е изпраскал като част от кампанията на Avon Bulgaria за рака на гърдата...

Обаче, самият Тео Чепилов и доста хора в интернет пространството явно не разбират, че статийката не е ок, а имам и сериозно подозрение, че болшинството от феновете на Тео не знаят и че е част от кампания, а не просто стенд ъп комедиански гиг. Даже самият Тео май не го схваща, съдейки по жалкото му извинение.

Самата концепция на кампанията е доста смислена - канят се известни, талантливи мъже, които да информират по един разчупен начин своите почитатели и интернет последователи, а и широката общественост за сериозен проблем, какъвто несъмнено е ракът на гърдата. Тоест разчита се на авторитета и таланта на тези хора.

И тук започват издънките.

Първо, текстът на Тео Чепилов не информира, с нищо не помага да се повиши информираността на аудиторията.

Второ, както самият Чепилов си признава, текстът е слаб, което е значи, че той не е взел задачата присърце и му е било през оная работа. Ще изпраскам един текст, ще си взема хонорара, ще се видя изтипосан на един сайт...и толкоз. А авторът има написана книга и е сценарист на сериала "Под прикритие"...

И в този ред на мисли, да, ако текстът не беше част от кампания, а просто продукт на логореята на един успял български градски мъжкар, всички щяхме да я игнорираме. Обаче...тя е част от нещо, което има специална цел, което е важно за много хора и тук не говоря за пиар агенцията и Avon България. Така, че лафът със смяната на канала на важи. Тео Чепилов - твоята задача е била да привлечеш колкото се може повече читатели и да ги информираш.

За капак...текстът даже не е оригинален, направо си е рип оф на Smack My Bitch Up на Prodigy. 

И въпреки всичко, вместо леймърско извинение, Чипилов е имал шанс да поправи всички изброени грешки. И то доста лесно. Как? Просто гледайте Louis CK в този клип:

*Update - след проверка май се оказва, че Avon България нямат нищо общо с тези партенки и кампанията си е на GoGuide. 

WTF What Is Like

Мнозина сигурно са чували за Aldous Huxley и творбата му The Doors of Perception, най-вече защото e Хъксли пише за ефекта от наркотиците върху човешкото съзнание и става дефакто кръстник на легендарната група The Doors.

В The Doors of Perception Хъксли пише следното:

We live together, we act on, and react to, one another; but always and in all circumstances we are by ourselves...By its very nature every embodied spirit is doomed to suffer and enjoy in solitude. Sensations, feelings, insights, fancies–all these are private and, except through symbols and at second hand, incommunicable. We can pool information about experiences, but never the experiences themselves. From family to nation, every human group is a society of island universes.
Most island universes are sufficiently like one another to permit of inferential understanding or even of mutual empathy or “feeling into.” Thus, remembering our own bereavements and humiliations, we can condole with others in analogous circumstances, can put ourselves (always, of course, in a slightly Pickwickian sense) in their places. But in certain cases communication between universes is incomplete or even nonexistent.

Или казано с други думи: невъзможно е да знаеш със сигурност, на 100% какво изпитва и как се чуства друг човек, може да имаш само някаква приблизителна идея. Преди 5 години писах за прайда:

...ние, които имаме comfortable lives, които никога няма да знаем какво е да си гей или чернокож, да си дискриминиран, да живееш в постоянен страх и напрежение, да не срещаш подкрепа на родители и близки, да се криеш. 

Въпреки това, ние можем да:
1) Да не си затваряме очите и да извръщаме глава;

2) Да се образоваме и информираме;

3) Да образоваме и да информираме;

4) Да използваме своя авторитет, да подкрепяме активно, не само във Facebook, хората, които са "вътре", които се борят и за които всичко изброено по-горе е ежедневие. Сори, f2f always beats fb. 

5 години по-късно продължавам да съм на същото мнение и сигурно пак ще бъда на прайда на 10ти Юни.

Причината да пиша този пост днес обаче е друга. Avon България от няколко години имат кампания за рака на гърдата и редовно обират различни обществени и пиар награди. It's all cool and all, обаче тази година в партньорство с GoGuide изтипосват серия интервюта с някви мъже, ърбан тежкари. Изчетох само творението на Тео Чепилов, от коментарите в социалните медии разбрах, че и другите са в същия стил и дух.

Какъв ми е проблема с тази кампания...Не само елементарният стил и дебелашки шеги и възгледите на автора. Проблемът ми е, че нито аз, нито Чепилов - разбирай бели хетеро мъже, имаме идея какво е да си жена и може само да гадаем. И когато се даде трибуна и материалът се обвърже с обществено значима кауза, трябва да се вложи повече мисъл, да се действа с такт и да се търсят реални резултати. 

Лошо е и че Avon България и GoGuide са профукали една чудесна възможност да направят нещо наистина значимо и яко.

В реклaмния и пиар бранш всички въздишат по #LikeAGirl на Always. Обаче и в България преди няколко месеца имаше страхотна кампания за липсата на паметници на жени в София, което само доказва, че имаме сериозен обществен проблем и че има потенциал той да бъде адресиран по-креативни и ефективни начини.

Сори, но шеги в стил "Комиците" само затвърждават статуквото и мисогинията. Интересно какво мислят в централата на Avon за тези интервюта...

*Update - след проверка май се оказва, че Avon България нямат нищо общо с тези партенки и кампанията си е на GoGuide. 

WTF НПОта и инициативи

Тези, които ме познават и следят във Facebook и Twitter, знаят, че от няколко години редовно троля кметицата Фандъкова заради незаконната сеч, която се случва в Западен парк.

Тази зима нещата ескалираха до невиждани нива и повече от декар в парка стана жертва на незаконната сеч. Аз и други хора в квартала реагирахме и се обърнахме до медии и общински институции. Реакция имаше, доста закъсняла - полицейска джипка с кучета на входа и бетонни прегради на няколко алеи срещу каруци...

Преди няколко седмици познат ми изпрати линк към събитие организирано от Когато Станем 100 хиляди - ще посадим гора, които възнамеряваха да засадят нови дървета в Западен парк. Инициативата ме зарадва и започнах да я следя и дори възнамерявах да се присъединя.

Първата сигнална лампа се появи няколко дни преди самото събитие, когато организаторите пуснаха анкета, в която питаха какво е важно да има на самото събитие. Два от елементите бяха наличието на трикольори, танцуването на хоро...третият беше "да се постараем дръвчетата да се захванат".

WTF, байряците и тропането на хора приоритет пред успешното залесяване...Но пък явно са им запазена марка.

Освен патриотарският отенък на събитието, едно позната също повдигна въпроса за дивите видове в парка и използването на гайди, тъпани, тонколони и двигането на шум, след което последва не особено адекватна реакция от страна на организаторите.

Хората и знамената май се разминаха. Самото събитие е събрало доста хора и е генерирало доста широк отзвук в медиите.

Вчера успях да мина с кучето и да погледна резултатите от залесяването. Абсолютна имитация на дейност.

Супер хилави клонки набучени в земята, шанс за захващане нулев за малкото "дръвчета", които са все още живи.

И за да не съм голословен, ето снимка от самото събитие с Никола Рахнев, организатор на инициативата:

В албума от събитието има и други примери какви дръвчета са били засаждани :(

Много жалко, явно хората са имали голям ентусиазъм и са си тръгнали с впечатление, че са свършили едно добро дело. Изхабили са половин ден в неособено приятно време.

Днес порових да разбера кой стои зад КОГАТО СТАНЕМ 100 000 - ЩЕ ПОСАДИМ ГОРА - оказа се фондация "77" и въпросният Никола Рахнев. Почти няма информация как се финансират въпросните начинания, освен, че има някакви проекти с общини и Министерството на Земеделието и Храните (МЗХ). Рахнев дори бил лектор на форума "Ключ" и като цяло групата и нейната дейност са популярни и се радват на положителен имидж.

Обаче... I call bullshit.

Първо байраци и хора с гайди и тъпани. Твърде много смърди на патриотарщина, българщина, Валери Симеонов и Волен Сидеров.

Второ - тотална дилетанщина и имитация на дейност при залесяването. Не е ясно дали подбраните дървета са подходящи за тази среда, нито са положени усилия тези дървета наистина да се захванат.

Цялата работа остава кофти вкус в устата.

WTF Book - Lily and the Octopus

Lily and the Octopus на Steven Rowley престоя доста време в Wishlist-a ми. Мисля, че Събина ми беше споменала за нея, но не бях на кеф да чета кучкарски излияния, които на всичко отгоре сигурно имат и кофти край. И така до миналата седмица, когато Amazon.com бяха свалили цената на безумните $3 и нямах какво да чета.

За всички, който може да се чувстват некомфортно и ще си кажат "Абе хубаво, ама защо трябва главният герой да е гей" и се опасяват, че книгата е поредния опит да се промотира гей лайфстайла...всъщност книгата е everything but и е напълно в духа на изказването на LZ Grand, че разликата между гей и хетеро лайфстайл всъщност няма. Да, гей хората също могат да обичат и да страдат за кучетата си, big fuckin surprise yo!

Преди две години писах какво е да си сингъл и соло и да гледаш куче. Тогава бегло засегнах темата за емоционалните ползи от това да имаш куче.

Преди няколко дни The Guardian пуснаха статия, в която цитират различни научни статии, които твърдят, че колко повече ходите на чист въздух сред природата, на зелено и сред дървета, толкова по-малка е вероятността да се депресирате или да качите кила. Моят коментар беше, че в картинката само липсва да имаш куче.

После попаднах на Lily and the Octopus. Steven Rowley чудесно е уловил и пресъздал емоционалният аспект на сингъл/соло човек с куче. Rowley не пропуска нищо, от малките радости и удоволствия (Лили обожава пиле с ориз, Джак си умира за леща) до всички тревоги и тъга, които съпътстват живота ни с куче.

Снимка: Събина Панайотава

Нарочно не навлизам в подробности за съдържанието на самата книга, самият сюжет си е банален, но Rowley е майстор, заради което си струва книгата да се прочете.

След като изчетох поти на раз книгата, порових из нета и се оказа, че тя е почти автобиографична и не е изненадващо, че Rowley е стрелял право в мишената.

WTF Books of The Past Two Months

След кратка пауза, защото бях задълбал в четенето на доста тегави като материя книги, се завръщам с този пост посветен на The Wealth of Humans на Rayan Avent и Homo Deus:A Brief History of Tomorrow на Yuval Noah Harari.

И двете книги анализарат миналото, но го правят през различни призми, след което обръщат взор към бъдещето на човечеството. Сериозна част от книгите е фокусирана върху ефекта на модерните технологии (разбирай роботи и изкуствен интелект) върху пазара на труда и богатството на нациите и индивидите.

Ryan Avent пише за The Ecomist. В The Wealth for Humans Avent предлага чудесен анализ и обяснение как и защо сме в ситуация, в която модерните технологии са на път да оставят на улицата голяма част от населението без опция други индустрии да абсорбират това свръх предлагане. В частта с препоръките и прогнозите Avent е колкото оптимистично настроен, толкова и плах. Скорошното изказване на Bill Gates за облагане на роботите с данъци, доста добре се вписва със светогледа на Avent и изглежда като логично решение на проблема...докато не прочетете коментарът на The Economist.

Общо взето, книгата е задължително четиво за всеки, който следи и се интересува от темата. На моменти обаче произходът и биографията на автора (бял мъж с родители от американската средната класа, който живее в Лондон) води до някои странни либерални залитания и коментари (от типа на развиващите страни са обречени да са бедни и корумпирани, за това най-добре е да позволим на всички да мигрират при нас, където има вече правила).

В Homos Deus: A Brief History of Tomorrow, Yuval Harari започва с нещо, което май е кратък преразказ на първата му книга Sapiens: A Brief History of Humankind,(има на български, издание на Изток Запад) което донякъде май обезсмисля четенето на първата. Това е история на човечеството, каквато до сега никога не бях чел. Пичът явно доста е ровил и мислил по много теми и неведнъж провокираше "хъм, не се бях замислил за това, но така представено изглежда напълно логично" реакции в мен (например кога и защо успяват революциите?)

Анализът му как и защо сме в ситуация, в която модерните технологии са на път да оставят на улицата голяма част от населението, върви по път, доста различен от този на Avent, но стига до същата точка, просто предлага допълнително обяснение, повече залегнало в генетиката и еволюцията, отколкото в икономиката и социологията.

За разлика от Аvent обаче, Harari е смел в своите прогнози, дори и тези, които на пръв поглед са супер мрачни - прогнозите му често звучат като "Shit is happening, нищо не може да направите, но защо се тревожите, това е еволюцията?"

В заключение, двете книги се допълват, предлагат и различен прочит на фактите и различни сценарии и решения за бъдещето. За съжаление и двете книги не предлагат утеха за голяма част от населението, което е на път да остане без работа следващите 10, 15, 20 години. Добрата новина е, че както през 20ти век гладът и болестите са били топ приоритет, с който човечетсвото се е справило, така и неравенството в доходите и благосъстоянието и terminator заплахата са на път да се превърнат в топ приоритет на 21 век и благодарение на човешкия гений отново да се справим с поредното препяствие.

WTF Книга на месеца

Започнах 2017 с книгата The 100-year Life: Living and Working in a Age Of Longevity на Lynda Gratton and Andrew Scott от London Business School. Попаднах на книгата в The Economist още през лятото, но цената ми се видя неоправдана, а и рецензиите на прочелите книгата не бяха особено ласкави. Все пак темата ме вълнува доста напоследък и по коледа Amazon смъкнаха цената на книгата за Kindle на $3. Fuck yeah.

С две думи: it is a fucking weird book! Докато я четях имах чувство, че съм на лекция, която съм очаквал да е супер интересна, отишъл съм супер ентусиазиран, а лекцията се е оказал доста скучна и истински важните неща изкачат от време на време за да разсеят скуката и да ме събудят и подлъжат да остана още малко.

Първо, книгата наистина има формат на малко по-обогатени записки за лекции и не съм сигурен, че в този момент точно това е най-правилният формат, в която да се представи темата. Авторите се лутат между социални и културни процеси, които се случват в момента, не са винаги добре документирани, и една камара спекулации за бъдещето.

Второ, за да изчетете цялата книга, не бива да забравяте как работят икономическите модели - с много допускания и предположения. Самите автори споменават неколкократно какви са техните допускания, но никъде в книгата ги няма систематизирани и е напълно нормално човек да си мисли, че книгата е валидна само за хора с висше образование, които работят в сферата на услугите или creative field. Не става ясно как някой с гимназиално образование във Видин или Небраска може да се подготви за опасностите и възможностите, които дълголетието предлага.

Другият проблем с този подход е, че на макро ниво, броят на променливите е доста висок и голяма част от тези променливи сами по себе си се изменят с времето, като на пример здравето на един човек, или са свързани с други променливи.

Също така, авторите много повърхностно разглеждат проблема с качеството на живот на хората достигнали 80+ възраст и в самият модел, който ползват, често стигат до вариант "Иван ще работи до 85 годишна възраст"...

И все пак...В книгата има много истини и ценни съвети:
1) Моделът Образование - Работа/Кариера - Пенсиониране (ОРП) вече не работи. Според авторите на книгата това ще важи с пълна сила за поколението родено след 98-99 година, според мен то е валидно с пълна сила даже за родените 80та година.
2) С разпадането на ОРП модела, идва нов, нелинеен модел, в който хората прескачат от работа в работа, области и дейности. Това включва и налага периоди на кариерно развитие, образование, ново образование/опресняване на знания, създаване на социален капитал.
3) В този ред на мисли, книгата говори и за три типа активи - Productive Assets (образование, знание и умения), Vitality Assets (здраве, семейство, социален кръг) и Tangible Assets (straight cash, homies+къща, яхта, остров). Трупането на един или два типа активи повечето време идва за сметка на някой друг актив (zero sum game, кинти за сметка на здраве и по-малко време с близките например).

Авторите на книгата съветват хората да планират. Например, в периоди на благоденствие и трупане на Tangible активи, да се заделят средства за по-късен етап, който може да изисква инвестиране в образование или грижи за здравето и заздравяване/съживяване на отношенията с близките хора.

Друг лайт мотив на книгата е "не взимайте сегашното си кариера/работно място за даденост, бъдещето може да ви поднесе неприятни изненади." Как може да се справите с такива неприятни изненади? Опресняване на знанията, придобиване на нови знания и умения, и инвестиране в качествен социален кръг. Заделени пари от по-добри времена също помагат за този преход.

Правилният изборът на съпруг/съпруга също помага за по-лесно навигиране през различните, нелинейни фази, на съвременния живот. Докато единият партньор работи върху магистърска степен или ходи на курсове за придобивания на нови умения и в дългосрочен план да успее да генерира нови, по-високи доходи, другият може да се фокусира върху издръжката на семейството.

На кратко - The 100year Life е пълна с ценни съвети и идеи забатачени в кофти формат, което може да обезкуражи много читатели.