WTF Apology

Миналата седмица с нехуманни усилия се въздържах да не се включа в хейт феста по адрес на Диана Найденова. Вместо това хейтих журналистическото съсловие като цяло и неадекватното му поведение и отношение към социалните медии. 

Псевдо извинението на Диана Найденова (тук може да го гледате, все още безплатно), излъчено в предаването ѝ по bTV тази неделя, само потвърди наблюденията ми, че болшинството български журналисти са с архаично мислене и поведение. Голяма част от журналистите в българските конвенционални медии са се вкопчили в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел и схващането, че присъствието им на екран/на страниците на даден вестник прави мнението им меродавно и им дава полу-божествен статут.

В ерата на instant news, трябваше да чакаме Найденова цяла седмица да ни поднесе извинението си. Sad Trombone, yo! Даже Сеп Блатер, който е по-стар от костернурката Самотния Джордж изкоментира в Twitter почти веднага незачетеният гол на Украйна срещу Англия.

А самото извинение, беше всичко друго, но не и извинение. От него стана ясно, че Найденова е баси якия журналист, ама хората не я обичат и нямат нейното тънко чуство за за сарказъм. Колко тъжно. Имам една новина за вас, фрау Найденова.  Това, че вие си мислите, че сте саркастична и провокативна журналистка, не значи, че сте такава. Този имидж е само в глава Ви и може би се подклажда от блюдолизкият ви антураж. Този self-image се поддържа лесно в one-to-many/медия-към-пасивна аудитория модел, където нямате обратна връзка за това, колко забавни са саркастичните ви шеги и подмятания.

Е социалните медии ясно изразиха мнението си. И на вас никак не Ви допадна. 

Даже в извинението си, Диана Найденова успя повторно да потъпче редица журналистически и общочовешки етични и морални норми. За нея явно презумпцията за невинност не съществува...Даже когато тече разследване и излизат нови факти, че май операторът на bTV не е съвсем жертва. 

Още по-жалки са продължаващите опити на Найденова да изкара протестиращите като развилнели се хулигани и мародери. Един сериозен инцидент за цяла седмица протести vs нито една строшена витрина, нито едно потрошено превозно средство на Софийски градски транспорт (все неща обичайни за центъра на София след Левски:ЦСКА). Така че, фрау Найденова, набийте си го в главата, това бяха спонтанни и мирни протести, колкото и да не Ви кефи това. И да, хората ги е гнус да гледат телевизията Ви и Вас самата, още по-малко да застават пред камерите на bTV.

WTF Изводи за Българската Журналистика

Ще наруша правилото на BBC никога да не правиш обобщения и ще говоря общо за журналистите в българските конвенционални медии (разбирай преса, онлайн новинарски издания, телевизия и радио) просто, защото медиите и журналистите, които произвеждат качествени новини и анализи, са толкова малко, че по-скоро потвърждават правилото и карат гротеската наречена българска журналистика да изглежда още по-стряскаща. 

Тази пролет две неща ме накараха да се вгледам по-внимателно в поведението на редица водещи журналисти, с претенции и възможност да формират мнението на голяма част от обществото. Първото нещо беше финалът на втория сезон на The Walking Dead, а второто бе трагичната кончина на професор Ботьо Тачков, който почина в следствие на нападение на глутница бездомни кучета в София.

В следствие на ицидента, медиите пламнаха и на медийната трибуна удобно се настаниха  Калин Руменов, Мартин Карбовски, Лияна Панделиева и други техни клонинги и си спретнаха истерична вакханалия. Статиите и изказванията им бяха просто рупор на първосигналнияте реакции на неиформираното общество. Без грам due-diligence проучване на естеството на проблема и опит за дискусия. Конвенционалните медии се превърнаха в балистична остановка за истрелване на гръмки, популистки, неподкрепени с факти и задълбочен анализ, изказвания и тези. А 60%+ от населението на България приема безрезервно всичко, което види във вестника или на телевизионния екран. Експертните мнения и обективни анализи се появиха доста по-късно, основно в апокрифни онлайн издания, далеч от очите на масата.

В момента, в контекста на протестите срещу закона за горите и уличните протести в София, сме свидетели на същото поведение от страна на българските журналисти и конвенционални медии. Дори май се оказва, че проблемът е много по-сериозен, отколкото съм си мислил преди 3 месеца и българските медии. Тук ще си позволя да цитирам "Блогът на Юруков":

"Нещо, което ясно пролича в монолога на Найденова, e как БТВ, а и медиите като цяло, възприемат ролята си. Тя беше възмутена, че някой не иска да им дава интервю и си направи изводя, че целта тогава може да е само хаос. Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не. Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика. Затова и не става дума за спонтанни протести и гражданска журналистика – току-виж хората са осъзнали, че нямат непременно нужда от техният филтър и медийно покритие."

Dnes.bg стигат до същото заключение:

И тогава те - децата на прехода (както сами се нарекоха), „орлетата“, както други ги нарекоха, решиха да накажат големите традиционни медии по нов начин – с игнориране. Те просто ги прескочиха и главен канал за събиране на информация и за организация станаха интернет, социалните мрежи и блогърите – с видео, текст и богат снимков материал.

И това са само наблюденията и изводите на външни наблюдатели - добирането до ТВ екран или списването на колонка във вестник, автоматично прави мнението ви миродавно и самодостатъчно и ви дава полубожествен статус. Точка!

Проучване на Капитал за журналистите и социалните медии разкрива стряскащо ретроградно мислене и нагласи сред българските журналисти. Според проучването:

 "Те (българските журналисти) нямат особено високо мнение за съдържанието, генерирано от редови граждани, но го следят изкъсо. Анкетата, проведена сред 115 журналисти от националните всекидневници и седмичници, показва, че над три четвърти от тях намират любителското съдържание в България за: субективно, коментиращо новините от традиционните вестници, неносещо нова информация и преди всичко клюкарница. Също така само една трета от интервюираните мислят, че любителското съдържание им помага в работата. Според тях то не е правдоподобно, не е обективно, не е надеждно, не е независимо."

Субективно, коментиращо новините, не е независимо...Да, това са социалните медии и винаги са били. Неподправени, първични, светкавично бързи. Ако това ви учудва и хваща неподготвени, имам лоша новина за вас, закъснели сте да хванете влака за 21 век и все още седите в 87 година.

"Що се отнася до блоговете, всички интервюирани редактори са единодушни - (почти) няма добри, които да си заслужава да се следят. Или са един-два на брой. "Не чета български блогове, защото знам какво ще намеря в тях", казва Иван Бедров ("Пари")." - виж коментара ми по-горе за миродавното и самодостатъчно мнение на българските журналисти. Г-н Бедров, без да съм журналист, имам една новина за вас - никой не знае какво ще намери в социалните медии утре, в другиден, след месец. В това е чарът им, винаги са пълни с изненади, винаги актаулни.

Сигурен съм,че не сте чували за Andy Greenwald, който е филмов критик и пише за сайта Grantland.com. И аз не бях, просто често надничам на сайта и чета спортните им анализи. Така попаднах и на серията статии, посветени на The Walking Dead. Под статията има 90+ коментара на читатели и Andy Greenwald е отговорил на почти всички, дори на тези, които оплюват статията му, при това е отговорил със стил и чуство за хумор. Participatory journalism at its best! Едновременно ме зарадва и натъжи. Единственият български журналист, който съм засичал да се държи така е Иво Инджев.

The Good, the Bad & the Ugly of the Sofia protests

The Good: През последните няколко дни в свободната блогосфера и малкото независими онлайн медии се изписа много за протестите срещу промените в закона за горите. Гражданското общество демонстрира живот, даже размаха гневно юмрук на Орлов мост.

За разлика от 1997 и емблематичния митинг на СДС, хората събрали се на Орлов мост през 2012 носят истинско,неподправено ДНК на граждани. Трябва най-накрая да се отърсим от илюзията, че хората на 1997 бяха дясно мислещи. Няма от къде да са знаели какво е да си десен, какво е да носиш лична отговорност за действията си, какво е капитализъм. За тези хора демокрацията се отъждестваваше с некерманите и VHS касети с американски филми с ужасен дублаж. Никой не им беше обяснил защо хората на запад имат нещата от некерманите. 

България никога не е имала и своята Пражка пролет или Берлинска стена, никога не е имала възможност да роди и развие истински дисиденти и гражданско мислене. Промяната на режима беше плод на политическо инжинерство с цел damage control & survival. Единствената причина България да не е станала мини-ми вариант на Русия е натискът от вън - ЕС, НАТО, САЩ...

Или си мислите, че Бойко и Цвъки не ги сърбят ръцете да пуснат милиционерите си да се погрижат за протестиращите? Казвам милиционери, защото повечето служители на реда в България все още имат манталитет на милиционер реколта '87 (разбирай реален социализъм и годината, в която Цвъки постъпва в МВР). Просто репортаж по Euronews, в който леко безпричинно бият граждани на ЕС няма да донесе много конгречулейшъни на Бойко.

Екопротестите, протестите срещу АСТА и ГМО са сигурен симптом, че наваксваме и имаме основни на гражданско общество, плод на generic growth. С това приключва The Good, нямам намерение и аз да се включвам в хвалебствените химни и речи по темата.

The Bad & The Ugly - хаквам ги заедно, защото не съм сигурен къде свършва едното и къде започва другото.

Какво видяхме на протестите:

1. Едни и същи хора. All Your Friends Are Here придоби и доста тъжен нюанс - виждаш едни и същи лица на хора, на които им пука по принцип,без значение дали е за бездомни кучета или за Рила.
2. Протест само в София.
3. Липса на лидери - хора,които са лесно разпознавами и с които да могат протестиращите да се асоциират поне малко. На микрофоните се изреждаха какви ли не индивиди и реакцията на протестиращите беше: Този пък кой е? На кой му пука, ние сме тук заради каузата! 
4. Политфобия.

Липсата на качествени лидери и политфобията заплашват да разпилеят тази гражданска енергия. Няма как да не направя паралел със залеза на Occupy Wall Street тук. Съжалявам пичове, за да сте наистина фактор и за да осъществите реална промяна, ще трябва да се "изцапате" малко и да правите истинска политики и/ли да гласувате. Може и да греша, но съм твърдо убеден, че болшинството от протестиращите са в групата на негасуващите на избори, дори в един от коментарите, които четох, гордо се заявяваше, че това са тези вечни 50% негласуващи.

Притеснително е и че основните опозиционни партии (визирам БСП и Синята Колация(ДСБ)) не успяват да генерират подобен grass root activism. Прошко Прошков успяваше донякъде в София, но явно реши, че процесът е твърде бавен и се метна на поредната политическа ракета носител към властта. Кадиев, колко и да не понасям БСП, имаше читави опити,но пък на него твърдия електорат  (без който е обречен) никога няма да му прости заигравка с младите.

Повод за притеснение е и че само София демонстира пулс и кураж да излезе на улиците. ГМО,АСТА и шистовият газ не носеха същия "Ние срещу олигарсите и техните държавни лакеи" заряд. А само София не може да генерира критична маса за официално политическо представителстово на национално ниво. Съмнявам се, че може и на местно ниво да постигне успех.

За съжаление общностите от съмишленици в България са основно онлайн общности.  Географски, дори в рамките на един град, те са разпокъсани и пръснати (за този феномен ще пиша друг път). При сегашната избирателна система, дори със заигравката за мажоритарно избиране на депутати, и с този слаб политически профил, гласовете на автентичните граждани отиват на хаос (ако въобще отидат до урните).

И все...I'd rather take a faint pulse than no pulse.

WebIt 2012 Fell Flat on Its Face

WebIt Bulgaria Summit има претенции за значимост като присъствие на лектори и представени идеи. Не съм присъствал на предишните събития, но първият ден форума тази година си беше голямо разочарование за мен. Останах с впечатление за почиване на стари лаври, самопотупване по рамото колко сме велики и колко значимо е това, което правим (каквото и да е то,с тига да е в интернет) и празнота от към съдържание. Полупразната зала през целия ден засили това усещане (може би съм разглезен от енергията на публикатa на TED събитията тази година). Техноо музиката и дискосветлините допълнително създаваха усеща за телеевангелистка проповед. 

През целия ден имаше и изобилие от технически проблеми - неработещи микрофони, проблеми с презентациите, липса на хора от екипа на организаторите, които да дават микрофони на публиката (в един момент се наложи водещият Пламен Русев лично да слезе от сцената и дададе микрофона си на човек от публиката). 

Самите лектори и презентации...Поредният форум, на които не се дава възможност за дискусия и качествена Q&A сесия. Няколко пъти директно беше отказано да се приемат въпроси с обяснението, че нямало време...Можеше просто да не се къчкат цупурнайсет хиляди лектори с 5 минутни презентации, а по-малка бройка с по-интересни презентации.  Quality before quantity anybody?

Президентът Росен Плевнелиев, в ролята си на почетен лектор, откри форума с лекция посветена на електорнното правителство и бъдещият технологичен парк в София. Нямах представа, че президентът ни е толкова безличен и смотан на живо, през цялото време си мислих "Баси чехльото е тоя". Утешително малък ъпгрейд на фона на Гоце. Лекцията на Плевнелиев звучеше като есе на гимназист на тема "Ползите от електронното правителство" - всеизвестни, до болка познати истини. Лошото е, че Плевнелиев си мисли, че самите държавни служители ще оптимизират и създадът електронното правителство. Неговата визия е хорицата сами да седнат на една маса, да си кажат кой какво прави и сами да решат кое може да се пусне у интернеда. В този процес щяло да има и добавена стойност, щели да се оптимизират много процеси като цяло, streamlining edин вид. Подобна революция няма как да дойде от вътре, просто защото значи голяма част от служителите да станат още по-ненужни и да са заместени от евтини и ефективни технологични решения. Повечето държавни служители са си заклети лудити, а пък управляващите имат в тяхно лице верен електорат...Както и да го погледнеш, Параграф 22. 

Интересът на Плевнелиев и тръбенето за технологичния парк SofiaTech е обясним с миналото на Плевнелиев и БизнесПарк София...

Левон Хампарцумян внесе свежа глътка въздух и реализъм след речта на Плевнелиев. Жалко сaмо, че президента и  Борислав Стефанов, директор на Агенцията за инвестииции, вече бяха отпрашили. Хампарцумян в прав текст заяви, че за да има ефективно електорнно правителство, трябва първо да се изкоренят неефективните и бездарни държавни служители, които страдат от мания за величие и всячески се стараят да стъжнят живота на бизнеса в България. "Бозовци" - много точна дума използвана от банкера, за да опише тези индивиди.

Даниел Кнап, Директор Рекламни анализи, IHS Screen Digest, показа интересни данни за рекламния пазар в България и Централна и Източна Европия. Телевизията може да е стара медия, но все още доминира, но интернет рекламата е тази, която дърпа бранша. Найрекпамирани са бързооборотните стоки. Това го каза потвърди и Марта Клепка (Gemius). В България рекламираме ранъ, докато в другите страни рекламират финансови продукти и услуги и автомобили...Което не е изненада, само това се произвежда в БГ, а и 60% от доходите на българина отиват за храна...

Красимира Райчева, Мениджър (Visa Европа за България) - имаше възможност да направи страхотна презентация на тема новите разплащателни методи и технологии, но се удави в суха статистика, технически проблеми и слаби презентационни способности.

Тимотей Гала от HTTPOOL обясни, защо безцелното присъствие във Facebook е безсмислено и отбеляза, че всяка корпоративна страница трябва да има ясен фокус и да качва niche content. Дано повече бранд мениджъри го чуят. Чудесни примери с Societe Generale Slovenia и Deutsche  Bank.

София Христова,  директор онлайн застраховане и CRM w Generali, България - страхотни крака! Иначе нищо интересно не каза, скоро май няма да видим истинско онлайн застраховане.

Лично за мен, най-интересният панел беше "Успешни дигитални стратегии за FMCG, системи за лоялност им маркетинг в социалните медии - панелна дискусия с модератор Лазар Малаков и с участието на Марта Клепка (Gemius), Иван Димитров (Студио Модерна), Мартин Петров (Sportal), Николай Тинков (Johnnie Walker & Bushmills)". Панелът започна отлично с пример за конфронтация на блогър с марка и как марката е реагирала адекватно на публикуваната критика. После обаче дискусията заби в посока Facebook и не мръдна от там. Говорихме се за лайкове, модериране на коментари, потребителски контент...Facebook не е социална медия, а мрежа и има доста ясни рамки и функционалностим което доста улеснява менажирането ѝ. Така и не чух как засичаме хора, като въпросния блогър в началото на панела и как контролираме , нещо което е толкова динамично като блогосферата, оналйн форумите, twitter. 

Другно неприятно впечатление ми направи манията на рекламистите и бранд мениджърите да  броят на лайкове и коментари. Чест прави на Николай Тинков, който цитира скорошно изследване нa Ehrenberg Bass Institute, което доказва, че Likes Ain't Shit и хората следят ФБ страниците основно за намаления и други goodies. Марта Клепка (Gemius) също потвърди, че лайковете и коментарите са само част от целия пъзел. 

За съжаление, това беше един от панелит без Q&A сесия. След този панел и в контекста на Ehrenberg Bass Institute проучването, доста абсурдно имаше презентация как с позната пирамидална схема и малко награди може за няколко седмици да изпраскаш 250К фена във Facebook. Нямам проблем със схемата - ако само ти лайкнеш, участваш за награда А, ако доведеш 5 френда, участваш за по-скъпата награда Б. Нискaта цена и усилие за участие улеснява набирането на голяма бройка. Това, което не ми е стана ясно е, колко от така привлечените фенове остават активни и следят активно контента на страницата. Като цяло повечето демонстрирани проекти бяха насочени към епизодично набиране на бройки и никой не демонстрира как се поддържа създадената енерция. 

Добре, че беше SuperHosting да разведри атмосферата на един доста тягостен форум.

Няма място за помияри/No Country for Mutts

Според матрицaта на Geert Hofstede България спада към страните с общества, характеризирани с високи нива на колективизъм. Преведено на по-простичък език българинът много се вълнува как изглежда в очите на околните и често изразява личността си чрез физически/маркови придобивки. Марковото и скъпото се отъждествяват с и изразяват личен успех и висок социален статус. Бездомните кучета по улиците са едно от следствията на това поведение, а рекламистите в България допълнително влошават положението.

Слабостта на българина към марковото се наблюдава и при избора на куче и има директни последици върху популацията на бездомни и безстопанствени кучета. Породистите животни с доказано родословие от развъдник или зоомагазин рядко са по джоба на обикновения българин. Високото търсене на породисти кучета води до така нареченото “междусъседско” развъждане – чифтосване на породисти кучета с недоказан произход и продаване на поколението на цени, в пъти по-ниски от тези на зоомагазините и развъдниците.

Недоказаният произход и подбор при чифтосване само по фенотип (външен вид) носи сериозен риск - кученцата може да се окажат непородисти и/ли да не го докарат на породисти на фенотип. Следователно те нямат никаква търговска стойност за собственика и просто се изхвърлят някъде в кашон.

Същото важи и в случаите, когато по невнимание разгонена женска от една порода се заклещи с мъжкар от друга порода. Това е често срещано явление в междублоковите пространства и парковете, където масово се разхождат некастрирани домашни кучета с малък или никакъв надзор.

В стремежа и желанието си задължително да има марково куче, българинът често не проучва внимателно особеностите (поведенчески, физиологични, здравословни) на породата и какви по-специални грижи са необходими при отглеждането на кучето, и прави лекомислен избор базиран само на естетически вид и "модерност" на породата (в момента най-модерни са породите хъски, лабрадор и мопс). Ако кучето се окаже проблемно (вие по цял ден само в апартамент, гризе мебели, защото има нужда от 2-3 часа дневни разходки, доминантно е и хапе, и тн.) и собственика не може да се справи, кучето просто бива зарязано на улицата (още примери за изоставени породисти тук и тук).

Рекламните агенции от своя страна само налагат и затвърждават масовото схващане, че домашният любимец трябва да бъде от сой. От всяка реклама - телевизионна, онлайн или външна, наднича муцуната на породисто куче*. В момента в национален ТВ ефир се въртят (не успях да намеря някъде качени клипчета, не знам и всички марки, така че ако някой може да помогне):

• Реклама на шоколад "Своге" (местно производство, но може и да е чужда адаптация) с баща и дъщеря с лабрадор;
• Реклама на Mr Bricolage (местно производство) с младо семейство с лабрадор;
• Перилен препарат (адаптирана) - лабрадор пръска дете с микроби (кошмарът на всяка БГ Мама!)
• Сок Cappy (адаптирана) с подскачащ и джафкащ джак ръсел териер;
• Ароматизатор (адаптирана) с далматинец;
• Уиски Black Ram с шотландски сетер.

Heineken България наскоро пък имаха онлайн кампания, която включваше мопс, джак ръсел териер и бигъл. Тук съм описал подробно какво мисля за Българския Легендарен мъж на Хайнекен и всъщност кампанията е причина за този пост.

Ето и малко примери с външна реклама:

Рекламата на ДСК е от миналата година и присъстваше както по телевизията, така и в софийското метро и доста билбордове по улиците. Историята на Майло може да прочете тук. 

• Мебелна къща Nido с гладкокосмест фокс териер (ЦУМ);
• Лабрадорът на Mr Bricolage (бул Борис III, София);
• Scalibor - черен лабрадор (софийско метро);
• Агенция за преподаване на чужди езици Berlitz - дог (Севастопол, Варна).

Излиза, че май единственият помияр, пробил в света на българската реклама, е кучето на Germanos, но и тяхната реклама май не е правена тук или е адаптация.



Добрата новина е, че поне в София се забелязват все повече хора, които притежават непородисти кучета. За сега се очертава просто като counter-culture stance, бунт срещу снобарията, но е освежително да виждаш хора, които си взимат куче заради самото куче и идеята да имаш домашен любимец, а не за да парадираш пред околните.

* Тук трябва да отворя една голяма скоба за избора на порода от страна на рекламистите. Лабрадорът е пословичен като идеалното семейно куче, защото е игрив и се разбира чудесно с деца. Шоколадът и перилният препарат са бързооборотни стоки, продукти за цялото семейство и наличието на лабрадор в рекламата засилва това внушение. Джак ръсел териер и бигъл също биха свършили добра работа в случая.
Лабрадорът на Mr. Brickolage присъства в рекламата по същата причина. Рекламата е насочена към млади семейства, които най-вероятно със съвместни доходи са закупили жилище по време на икономическия бум и сега искат да правят освежителен ремонт. От известно време насам в световен мащаб сред младите дву-членни домакинства се наблюдава тенденция на отлагане за по-късене тап на раждането на деца и вместо това взимането на домашне любимец (Marley & Me).
Джак ръселът в рекламата на Cappy - тази порода е известна с голямата си енергия и подскоци, така, че кучето идеално пасва за целта.