WTF Influencers

Вчера пред МС с Бисер си говорихме за блогърите и дали има смисъл да се пише, след като се плучава такъв силен ефект на echo-chamber - ситуацията, в която информация и идеи се усилват и налагат чрез еко в затворено пространство. 

Бисер беше леко скептичен, аз напротив. Докато напиша този пост, Нора вече е засегнала темата, въпреки,че е пропуснала факта, че в малките градове и села нет почти няма и ТВ и вестници продължават да са основните източници за информация.

Защо е важно и неoбходимо е да изразяваме личното си мнение и интерпретацията на събития, колкото и това мнение да се повтаря и препокрива с това на хората от близкото ни обкръжение?

The 1:9:90 Model

Това е слайд от презентация на WCG, водеща агенция за дигитални комуникации в САЩ. През последните 6 месеца част от social media analytics дейността им минава през моя екип. Според моделът по-горе, който е залегнал в почти всички конумикационни стратегии разработвани от фирмата (съдейки по приходите и темпа на растеж явно кампаниите им са супер ефективни):

1) 1% от хората, които се вълнуват от дадена тема, бранд, продукт и тн, създават съдържание;

2) 9% от хората, които се вълнуват от темата, само разпространяват това съдържание, и...

3) 90% от хората само консумират това съдържание.

Като всеки модел, и този има свои недостатъци и представлява една опростена форма на реалността. Но какво казва Нора - важно е да пишем, аз бих добавил и че е важно да споделяме. Така бройката, която съставлява този 1% ще расте, ще ни легитимира и ще имаме по-добри шансове излезем от собствените си echo-chambers и да ангажираме пасивните 90%.

Create, share, influence!

WTF Reality bites

Ден втори след предсрочните избори. Няма човек в обкръжението ми, които да не се чуства зашеметен и разочарован от случилото се. 

Muiiio първи в 140 символа успя да обобщи това състояние "shell shocked & disappointed".

Вчера Полина Паунова и Нова без Захар изразиха подобни мисли и емоции, днес беше ред на Събина.

Преди година писах за манталитета на глутницата и как се заобикаляме само с хора с мироглед и виждания близки до нашите. За съжаление нашата глутница се оказа много малка.
Всъщност не трябва да сме изненадани. 

В средата на Април НАП изнесе данни за доходите в България, които останаха незабелязани.

Броят на хората със заплати над 1000-1200 лева е ужасно нисък. 

Източник: Капитал

А това са интелигентните и образовани хора. Това са хората, които теглят икономиката и създават реален брутен вътрешен продукт. Това са хората, които най-много страдат от рекета на държавата.
И са малко, една шепа хора. Сигурно ги познавате, сигурно сте един от тях.

WTF Slogan of the Day

Уха, не съм сял хейт тук от доста време. Сега ще понаваксам.

Сигурно много от вас не са чували за Деликатес 2 Житница, производител на месни продукти. Или ако ги познавате, сигурно живеете в южна България и ги познавате като Деликатес или Житница. 

Преди няколко години фирмата премина през ребрандиране - от името на марката изчезна цифрата 2, ново лого, пипнали са си и сайта. Голямата им болка беше, че не могат да проникнат на софийския пазар. 

Е от известно време продуктите им, основно луканки и други подобни, все пак се намират в някои от големите вериги на територията на София. Черните опаковки на луканките им се опитват да изглеждат като премиална марка (и доста напомнят на опаковките на Маджаров).

До тук добре - ново изчистено лого, пакетиране, качетсвен продукт във висок ценови клас...обаче са плеснали този девиз/слоган върху луканката:

"Как да не опиташ късмета си?" 

Seriously? В първия момент си помислих, че това е част от някаква игра с награди или томбола.

Ако си непозната марка, опитваш се да избуташ вече остановени марки, и на всичко отгоре предлагаш доста скъпа стока (20 лева за кило луканка), последното, което искаш да комуникираш към потребителите е "Дайте 20 лева и си опитайте късмета с нашия непознат продукт, може и да върже."

I am not a part of a redneck agenda!

Преди точно 6 месеца писах за пулса на гражданското общество в България. Една от критиките ми тогава беше, че липсва реакция извън София.

Днес протести,освен в София, е имало във Варна, Пловдив и Бургас (може и да пропускам градове, това видях докато рових и тролех във Facebook). Може би духът наистина е избягал от бутилката.

Гледах снимки от софийския протест тази вечер и видях много познати лица - хора програмисти, филолози, адвокати, ветеринари...Социолозите и маркетолозите биха ги нарекли цвета на младото градско население, Цветан Цветанов би ги нарекъл лумпени и представители на криминалния контингент. Не знам колко от тях се занимават със зимни спортове, но със сигурност не са еколози. НО са граждани в истинския смисъл на думата.

Зад другите, алтернативни протести, стоят не само корпоративни интересни на Цеко Миневци и Емил Димитровци, но и селския манталитет:

Преди известно време Will Oremus от Slate.com писа, че хората в големите градове, особено пристанищните градове, са доста по-толерантни и либерални в сравнение с хората в малки градове и села във вътрешността на странаа. Оремус изтъква няколко основни причини за този феномен - градовете привличат голямо разнообразие от хора и в градовете хората са принудени да живеят в ограничено лично пространство и делят ресурси като градски транспорт. Този постоянне сблъсък и контакт с различни индивиди, тази нехомогенна среда, кара хората да бъдат по-отворени и толерантни към околните и света.

В другия край на спектъра имаме кмета на село Катунци. Селянин. Точка. За всички, които възпяват селото и неговите нрави и обичаи като изконни български и ала бала, препоръчвам тази статия на Капитал. Май се оказва, че "устоите на българското и традициите ни" са били поставени от богатите градски семейства. От кого?!?! От гражданите! 

Техните наследници днес протестират по студените градски улици.  Все по-ясно се очертава една борба за надмощие на градските/европейски/западни/глобални/неолиберални (you name it) ценности със селските ценности (които наивно са експлоатирани от Емил Димитров, пардон майка му, той няма бизнеси!)

За това и аз не искам да съм part of a redneck agenda!

WTF Потребление

Source:EPA

До нас преди две седмици отвориха нов обект на Lidl (хард дискаутър). За месец, това е втори магазин на веригата, който отваря врати в София. На Орлов мост откри или скоро ще бъде открит магазин на Carrefour (дискаутър). Във Варна Billa затваря магазина в недоразумението Pfohe Mall...

Днес от страницата на Нервната Акула във Facebook попаднах на този актуален анализ в Капитал: Търговията на дребно: Близо до точката на замръзване

На кратко - свито потребление, песимизъм, единствено хард дискаутърът Lidl успява да вирее и даже да се разраства.

За българина, ниската цена вече е основният фактор при избора на стоки.

Една марка служи за бързо ориентиране сред многообразието по рафтовете и носи гаранция за определено ниво на качество. Посягането към непозната марка, дори да е по-евтина, винаги носи риск от разочарование и да ни излезе по-скъпо. Купуваме непозната по-евтина марка за сметка на марката, която обикновенно купуваме, но се оказва, че непозната марка е боклук.

Във времена на криза, хората се придържат към марките, с които имат опит и внимават, когато пробват нови марки, особено в по-ниските ценови сегменти.

Българинът обаче вече не ебава за марките и сигурността, толкова му е изтънял потрфейла, че граби всичко, стига да е евтино. А ниската цена е ясен индикатор, че явно някъде по веригата е направен компромис, най-често с качеството.

95% от асортимента на Lidl се състои от собствени марки - продукти, произведени от редовни марки, често с по-ниско качество. Например Крафт Фуудс, които правят този шоколад:  

има свободен производствен капацитет в завода си и може да го използва за да прави шоколад и за Lidl, като този:

Подобни марки са неизвестни за масовия потребител и са достъпни само в обектите натърговската верига, в случая Lidl (не знам кой произвежда Fin Carre за Lidl, но приликите в опаковките ми направи силно впечатление).

1) В новоокрития до нас Lidl гъмжи от хора, грабещи от рафтовете. В радиус от 5-6 километра няма друг Lidl, тоест няма от къде да са запознати със собствените марки на веригита. 

2) Lidl продължава експазнията си и през 2013.

3) Миро Найденов се хвали, че цените на хранителните продукти в България са най-ниски в целия ЕС. 

Накратко - търсят се и се предлагат евтини боклуци. Сами се сещате защо.

Пак няма място за помияри / Still No Country for Mutts

Докато ровех из нета попаднах на галерия в Business Insider, която проследява ефекта на рекламите върху начинът, по който обществата (в случая Западните общества) възприемат гей общността. Интересното в случая, е че тези реклами не само отразяват моментните натсроения на общестовото, но и в редица случаи се стремят да ги променят (с ясното съзнание, че се движат срещу рендето). 

Преди няколко дни в двора на ветеринарна клиника Добро хрумване се заформи спор за най-ефикасният начин да се реши проблема с бездомните кучета. В единият ъгъл на ринга беше поставена масовата и задължителна кастрация на всички домашни, в другият - промяната и повишаването на културата на собствениците на домашни кучета.

В българското общество има ясно и дълбоко загнездено неодобрение и съпротивление на идеята за кастрация на домашното животно. Това е характерно и за повечето страни от Южна и Източна Европа. За съжаление, всички НПО-та агресивно пропагандират тази идея като основно оръжие в арсенала им за решаване на проблема с бездомните кучета. Комбинацията от агресивно пропагандиране и дълбоко вкоренение културни разбирания автоматично правят усилията на НПО-тата безполезни, дори им носят негативи. 

Аз лично смятам, че повишаването на културата на собствениците на домашни животни е много по-лесно достижима цел, ще срещне по-малко съпротива и може да има същия ефект като масовата кастрация. НПО-тата трябва да наблягат на:

• Кучета винаги да се водят на повод (тук трябва и държавните и общински контролни органи да се размърдат);
• Яко е да имаш куче помияр, куче спасено от улицата/приют;
• Разяснение на ролята на междусъседското развъждане на породисти кучета за проблема с бездомните кучета и какви опасности крие такова развъждане;
• Кучето е куче, без значение какъв му е произхода и породата.

Все пак да се върнем на рекламите. Веднъж вече писах за ролята на рекламистите за решаването на проблема с бездомните кучета. Няколко месеца по-късно ето каква е ситуацията:
Породист ретривър в приют Богров има над 40 кандидат осиновители. 
Globul въртят нова реклама с лабрадор:

Два български сериала - "Кантора Митрани" и адаптацията на "Женени с деца" с лабрадори.

Женени с деца+лабрадор

Кантора Митрани+лабрадор

Случаят с "Кантора Митрани" нагaрча още повече, защото кучето в сериала е куче водач на сляп, а когато сериалът се въртеше, единственото училище за кучета водачи в България - "Очи на 4 лапи" беше пред закриване заради липса на средства. Разбира се продуцентите на сериала не бяха сред тези, които подадоха ръка на организацията...

On the bright side...Това са Наско и Мая. Мая е куче осиновено от Богров и наскоро спечели 3-то място на състезанието на Аджилити Клуб България! Мая е и компаньон на дете с аутизъм.

Source: Animal Rescue Sofia FB page

"Човек на годината": Протестиращите на Орлов мост

Снимка: Вера Гоцева

Българския хелзинският комитет откри номинациите за Човек на годината.
Както пише на сайта им:

„Човек на годината“ е годишна награда за принос към правата на човека и правозащитността.

Ние търсим смелите, сърцатите, онези с правозащитна доблест – за да ги отличим и поощрим. Търсим постъпки – прецедент в правозащитната сфера, фактор за обществено развитие, новаторски и градивни. Търсим ги, защото знаем, че често остават нечути и недооценени.

Вера Гоцева, която познавам, е номинирала протестиращите от Орлов мост (съдържа линк към страхотна галерия със снимки от протестите). За тях отива и моят глас тази година. Все пак Ви съветвам да разгледате всички номирани, струва си. 

А на тези, които, смятат, че протестиращите не заслужават да присъстват в класацията и с нищо съществено не са допринесли, препоръчвам следният пасаж, писан от Димитър Талев преди повече от половин век: 

"Но в живота на тоя град, на тия люде нищо не идваше, не ставаше бързо и буйно. Всяко нещо преживяваше своето време. Повече от четири века тия люде бяха се учили на търпение, на тих, прост живот, с хляб и вода хранеха тялото си, имаха само една здрава опора — земята, над която се трудеха. Те живееха с всички вечни болки на сърцето, не беше заглъхнал в тях и вечният човешки копнеж за щастие и радост, но тъй — ничком на земята потъмнели като нея, безименни, покорни роби. Векове бяха минали и нищо велико не бе се случило в живота на тия люде, на целия този народ. Раждаха се и умираха заравяха умрелите в земята и не оставаше никакъв спомен от тях. Векове бяха минали без следа. Едва-едва някой от тия бедни, прости люде ще надигне глава да погледне, да се покаже над хилядите покорно сведени глави през петдесет, през сто или повече години. Те мереха и помнеха времето през цели векове според бедствията и епидемиите, които ги сполетяваха и в които гинеха като нищожните твари, що пълзят по земята. Сега наставаше ново време. Робите се ослушваха и чуваха все по-ясно наближаващи, съдбоносни стъпки. Идеше ново време, ала малцина бяха, които ставаха да го посрещнат, отваряха очи да го видят, надигаха глас да го приветствуват. Иде, иде — шепнеха хилядите долу, ослушваха се, чакаха и робският страх беше по-силен от радостта на душите, които предчувствуваха своето освобождение. Така бяха живели те от векове, но вече се пробуждаха, борбата вече започваше, макар все още в робски страх. Идеше ново време за всички…"