В броя си от 17 Април,
"Капитал" публикува интервю със Стоян Марков, по-известен като Стенмарк. През 70-те години на миналия век, Стенмарк става близък с Огнян Дойнов и оглавява научно-техническия прогрес в България - тоест краденето на западни технологии. Редица теории на конспирацията и медийни спекулаци го свързват с източването на червените пари след 10 Ноември 1989 както и твърдят, че платил образованието на Милен Велчев. Все пак е важно да се отбележе, че въпросният господин, юпи от периода на разцвета на реалния социализъм, е тъст на брата на Милен Велчев. Високите технологии продължават да са му голямата слабост и той в момента е директор на Института по паралелна обработка на информацията към БАН.
Във въпросното интервю, Стенмарк се впуска в съвети как да спасим българската икономика във времената на икономическа и финансова криза.
"Ако България не си оправи селското стопанство, ще банкрутира... Доматите са най-бързия източник на печалба. Днес сеете, утре печелите. В производството на доматите се ангажира основната част от неуката маса на българския народ." Но за да стане това, селяните трябвало да бъдат заинтересувани. Ето как той вижда оправянето на селското стопанство: "Държавата да направи заедно с автомобилните компании МТС-та (за по-младите: мото-транспортни станции), да дава трактори под наем. Селяните ги наемат, изорават, плащат. Трябва да има земеделска банка, която да дава кредити, и те ще се връщат от продукцията. След това трябвало да се върне базовата индустрия. България сама да си прави плочките за баня, цимента, мебелите. "Чушки, домати и ябълки трябва да се отглеждат в тази държава. Не може доматите да са от Македония, ябълките от Испания, чесънът от Китай."Стенмарк не спира до тук. Ето какво има да каже и за западните, капиталистически икономики:
"Най-лошият стопанин е държавата, най-добрият регулатор е пазарът - пълна лъжа отвсякъде" Сега всички правителствата и на Германия, и на САЩ, и на Япония се връщали в икономиката. Това се повтаряло след всяка криза. "Държавите изтърваха икономиката, сега се мъчат да наваксат и да навлязат отново в нея. Шести път натискат една и съща мотика - брои той кризите от последните десетилетия, и шести път тя ги пляска по главата. Заедно с европейските компании и държави България трябва да си избере в кои индустрии ще участва. Но спрямо реалната ситуация."
Първата ми реакция беше "You must be shitting me! Това сигурно са извадки от някое интерю от 1970 година или някой пленум на БКП." Смрадта на нафталин, соц, изолационизъм, призиви за self-sufficiency, чист кристален и безумен комунизъм бяха толкова силни, чак свят да ти се завие. Подобни думи в 21 век може да чуеш и видиш на практика само в Северна Корея.
Още през 1776 в Wealth of the Nations, Адам Смит предсказва, че икономиките разчитащи само на земеделие са обречени на мизерия. Решението на проблема за Смит е била индустрията, като той е допуснал малка грешка - не е осъзнал значението на услугите. И въпреки всичко, няколко века по-късно имаме за ярък пример с банановите републики (разположени предимно в Африка, Латинска Америка и Азия), които сеят днес и събират реколти утре, имаме и Китай, който се е превърнал в индустриалния парк на света и драпа да излезе от този порочен кръг, и западните икономики, където услугите/интелектуалния труд формират в някои случаи над 50% от брутния вътрешен продукт на страната. Давид Рикардо пък сътворява теорията за свободната търговия и специализацията на индивидите/страните (до голяма степен определена от природните дадености).
Малко странно, че авторите на статията нито за момент не контрират Стенмарк с по-горните аргументи, все пак пишат за издание, което е про-laissez fair и икономическия либерализъм. Можеби и те като мен са се задавили в повърнато, като си чули какви ги дрънка Стенмарк.
Защо точно домати? Все пак Гърция, Турция, Мароко, а кой знае и още колко други държави имат по-добри климатични условия да произвеждат качествени домати по-евтино от нас. Чистата икономическа логика гласи: Цена на производство в Македония (посеви, вода, торове, работна ръка и тн.) + Цена за Транспорт (посеви, вода, торове, работна ръка и тн.) > Цена на производство в България, то ако има търсене, значи е по-добре да се внася от Македония (уравнението важи в сила за всяка друга стока и услуга). От друга страна можем да се мъчим сами да си отглеждаме тропически плодове тук - в оранжерии, което допълнително ще ги оскъпява и най-вероятно ще са жалки като качество. Имаше подобни опити през 80-те. Провал!
Стенмарк засяга една друга болезнена тема за българската икономика, но дори и да приемем решението му, то е само временно, за поколение или две. Говоря за
"неуката маса на българския народ". Тук засягаме един структурен проблем на работната сила в България - болшинството няма нужните качества и знания, от които се нуждае съвременния бизнес. Разбира се, решението е в реформа на образователната система, а не раздаването на мотики и търнокопи и държавен протекционизъм (провалът на подобни политики е виден в щата Мичиган и автомобилната индустрия).
Твърденията на Стенмарк, че повечето западни правителства искат да се завърнат като играчи в икономиката си е долна лъжа. Да, факт е, че наблюдаваме квази-национализация във финасовия сектор, но само толкова. Да, факт е и че имаше няколко рецесии в края на 20 век (дот ком, азиатска финансова криза, 9/11), но икономиките също така бързо се възстановяваха и продължаваха устрема си (
За оздравителния ефект от кризите).
Update: Правителството на САЩ днес е придобило мажоритарен дял в
GM. Много се съмнявам, че правителството ще предприеме интервенции в други индустрии.
Идеята да си поделим икономическите сектори с другите държави от Европейския съюз не е нова, просто е заимствана от Варшавския пакт. Разбира се, Стенмарк ни спестява малката подробност, че по времето на Варшавския пакт, всички страни са били принудени да копуват боклуците на другарите си от съветския лагер.
Не знам кое е по-достойно за "WTF" реакция - факта, че "Капитал" дават трибуна на подобни индивиди с некрофилски икономически разбирания или самите икономически идеи и лицемерието на подобни комунистически апаратчици.
