Сингъл, соло, "брачен пазар" и данни за България

Преди няколко години прочетох "Going Solo" на Eric Klinenberg, а преди месец опатках "Modern Romance" на комика Aziz Ansari (писана в съавторство с Klinenberg) и Marriage Markets на June Carbone и Naomi Cahn (книгата е и в списъка Best Books of 2014 на The Economist).

Общото между трите е, че разглеждат редица икономически, социални, културни и технологични тенденции, които имат директно отражение върху структурата на обществото, семейството, поведението на хората и начините, по които те намират и избират своите интимни партньори за мимолетни и дългосрочни връзки (брак/съвместно съжителство).

Тези тенденции се наблюдават вече и в България, но се усеща остър дефицит на данни и анализи на тези теми. След публикуването на "Going Solo", само Капитал правят плах опит за анализ на ситуацията в България, но явно и те са видели зор с данните. WebCafe се ограничават с преразказ на книгата. Едно търсене в Google с брачен пазар/marriage market* вади една единствена смислена статия от Mediapool от далечната 2001, също преглед на книга.

*На езика на икономистите, брачният пазар се състои от три основни компонента - предлагане, преференции и ресурс. Мъжете и жените, които активно търсят партньор са предлагането. Преференциите са качествата, които те търсят у евентуалните си партньори. Ресурс е това, което търсещите предлагат, за да се осъществи размяната и да се стигне до "сделка"=брак/връзка.

Воден от любопиството си, реших да потърся публично достъпни данни за България. НСИ и Eurostat се оказаха единствените източници на данни, но за съжаление, и там данните не бяха пълни. Най-актуалните данни са от 2011, няма разбивки по градове, образование, доходи, пол и години (поне безплатно няма, а данните в Eurostat незнайно защо не позволяват такива разрези на данните)

И аз като Капитал се насочих към данните за едночленните домакинства в страната, допускайки че това са очевидно сингъл хора и че те основно формират ядрото на брачния пазар в страната. Разбира се, има сингъл хора, които живеят с родителите си или със съквартиранти, самотни майки и бащи, но за съжаление данни за техния брой няма или е почти невъзможно да се изведат от наличните.

Както отбелязват и в Капитал, 1/3 от домакинствата в страната са едночленни (925385). Групата на 20-54 годишните, тоест активните на брачния пазар, формира цели 40%. Останалите 60% са възрастни хора, 60+ годишни. Мъжете формират 43% от едночлените домакинства в страната, жените 57%, което на пръв поглед е кофти новина за жените (по-малко потенциални подходящи кандидати за партньори и повече конкуренция). Ако обаче погледнем само 20-54 годишните, картинката е различна. Мъжете във всички възрастови групи са повече от жените, като съотношението 2:1 мъже:жени се наблюдава при повечето възрастови групи.

 СОФИЯ

Подобна картина се наблюдава и в София, която приютява около 22% от едночленните домакинства в страната, които формират и около 15% от населението на столицата. Съотношението 1,5:1 мъже:жени доминира във почти всички възрастови групи.

Друг интересен факт е високото ниво на заетост, както при мъжете така и при жените, които живеят сами в София (което не е изненада, защото живеенето сам изисква сериозен финансов ресурс). Трябва да се отбележи и че нивото на заетост при жените е по-високо отколкото при мъжете (еманципирани и финансово независими жени?)

За съжаление, НСИ и Eurostat не предоставят разбивка на данните по доходи и местоживеене. Все пак един поглед върху нивото на образование в страната и това на едночленните домакинства, потвърждава, че болшинството живеещи сами са образовани (над средните за страната нива, 69% са със средно, 20% с висше) и най-вероятно с добри доходи.

Какво значат всички тези цифри за брачния пазар в Софиия?

Приемам тезата на June Carbone и Naomi Cahn от книгата "Marriage Markets",че хората се събират с хора с еднакви или близки до техните възраст,доходи и образование. На пръв поглед съотношението мъже/жени (1,5:1) в София дава леко предимство на жените. От друга страна, данните загатват,че жените може да превъзхождат мъжете като трудова заетост и образование, което да изравнява съотношението мъже/жени, когато опре до подходящи кандидати. 

Важно е да се отбележи и че чисто количествено, запасът от потенциални кандидати, дори в София не е голям, а добавим ли и дискриминация при подбор на потенциални партньори на база възраст, този запас се свива още повече (примерно 30 годишен мъж търсещ жена в диапазона на 24-34 години има едва 13 000 потенциални кандидатки). 

И това е без да добавим чисто субективните критерии при избор...

Какво се случва в другите градове на България?

Подробни данни на сайта на НСИ няма, а Eurostat дава възможност за разбивка по Size of Locality (Размер на мястото на местоживеене), което дава възможност да се извадят данни за София (единственият град с над милион жители), но всички други градове са наблъскани заедно в различни категории (200 000-500 000 примерно). Порових малко в сайта на НСИ и като цяло демографския профил на населението на Пловдив, Варна, Бургас и Русе е доста сходен.
Интересно е, че едночленните домакинства формират около 15-16% от населението в петте най-големи градове в България. Разбира се, в чисто количествено изражение, изборът в по-малките градове е още по-свит в сравнение със София, феномен отлично описан от Ansari и Klinenberg в Modern Romance.

Съотношението мъже:жени при 25-29 годишните е 1,5:1, а във възрастовите групи 30-34 , 35-39 и 40-44 достига 2:1 (тоест в по-малките градове, жените имат повечко избор и мъжете имат по-голяма конкуренция и по-малък избор при намирането и избирането на партньор).

Нивата на трудова заетост обаче показват, че около 1/4 от мъжете в едночленови домакинства са безработни, което ги прави неособено привлекателни партньори. Жените, както и в София, демонстрират по-високи нива трудова заетост.

Добавим ли и разликите в нивото на образование (виж по-горе), нещата и тук, както в София се изравняват като съотношение мъже:жени потенциални партньори.

Заключение

По всичко личи, че брачния пазар в България носи характеристиките на thin market - малко участници и малък брой транзакции. И това е само на анализ на голи данни, без да се включва социо-културните особености на обществото.
За съжаление, няма данни за доходите на едночленните домакинства в станата, но предполагам, че те също свиват базата на потенциални партньори.
От друга страна, 15% от градското население са singletons с техните специфични нужди и желания. Като добавим нивото им на образованост и прилични доходи, това е един доста интересен пазарен сегмент, който в България все още никой не таргетира активно (не говоря за сайтове за запознанства и спийд дейтинг услуги).