Това е Jim Boiheim, баскетболният треньор на колежанския отбор на университета Syracuse. One pissed off dude. Заради бурната му реакция в мача срещу Duke преди няколко дни, му беше свирено техническо нарушение (второ в мача) и беше изгонен от мача, което донякъде предреши крайния резултат за отбора му.
Понякога е нужно да прекрачиш страничната линия и да се захапеш със съдиите не толкова, защото са направили грешно отсъждане, а за да покажеш, че стоиш зад играчите си и не може да толерираш труда им да бива погазен от неадекватни съдии.
Така се чуствах и аз на 8ми Февруари на иновационния камп организиран от Junior Achievement България.
Участвах за втори път като ментор на отбор гимназисти, които се надпреварват с още 11 други отбора в изготвянето на бизнес план и неговото представяне пред жури.
 |
| Отбор 7 Снимка: Стефани Иванова |
Надявам се да имат шанс и да го използват да продължат да се развиват, да не загубят ентусиазма си. Някои вече имат планове за следване в чужбина и мога само да ги поздравя. Други искат да останат тук и да следват японистика. Стискам палци и за тях.
Разбира се, в кацата с мед беше сложена и лъжица с катран.
Като ментор, получаваш пакет с ясни инструкции+казус с точкова система за оценяване. На страница 8ма е ясно изписано:
"Обърнете внимание на иновативността на идеята, напомнете им да проучат дали вече не съществува такава идея. Много често учениците не правят това проучване, което е изключително важно! Попитайте ги дали могат да формулират онова, с което тяхната идея е различна и по-добра от вече съществуващите."
На това му се вика простичко due diligence.
За съжаление, явно някои ментори не бяха изчели внимателно указанията, а журито също беше решило да си спести усилия и време и да не провери иновативността на представeните идеи.
Наградата за второ място беше връчена на проект озаглавен: Дървото на бъдещето.
Идеята (изкуствено дърво, което бълва 3 пъти повече кислород от нормално дърво) и част от графиките бяха заимствани направо от тук.
Първа награда, дадена единодушно, с екзалтирани крясъци, че това била най-иновативната идея представена на състезанието, отиде при екип, представил улични плочки, които създават енергия, когато някой стъпи върху тях. В презентацията пред журито беше посочено, че пространстовот пред Народния театър е идеално място за демонстрация на технологията.
Какъв е проблема в този случай? Ами че просто търсене в Гугъл с думите "плочки създават електричество от стъпки" води до тези две статии (както и доста други материали) - технологията съществува и е била показвана пред...Народния театър в София :X
Наясно съм, че креативността и предприемачеството често минават през процес на адаптация и подобрение на вече съществуващи технологии, процеси и идеи, но в случая говорим за чисто плагиатсване и най-вече мърляво свършена работа от менторите и журито. Още повече нагарча и защото деца от моя и други екипи знаеха за тази технология и че е вече прилагана...
Обяснението на организаторите за допуснатия гаф беше, че все пак говорим за деца (16-18 годишни), не може да искаме кой знае колко много от тях, а пък журито били все заети хора и нямат време да проверяват такива неща. А за самото оценяване, журито често карало чисто субективно и много не се водело по официалната системата за точкуване.
Първо, за плагиатсво на запад наказват още от най-ранна възраст. Имам познати, които си изгубиха стипендиите в MBA програмата заради такива прегрешения.
Второ, как учим децата на истински предприемачесво, след като не спазваме собствените си зададени критерии? И кой истиснки предриемач не прави качествен due diligence???
Трето, как след такъв гаф вдигаш духа и мотивираш другите деца? Какъв сигнал изпращаш до тях?
След като изразих възмущението си на стената на JA България, ПР-ът им се свърза с мен. Беше леко недоволен,че съм писал в публичното пространство и съм заявил, че смятам да говоря с хора от борда на директорите им, които познавам. Щели да помислят как да поправят грешките, но понеже само аз съм се оплакал, нямало да има официално становище или действия.
За мен JA България е затворена страница. Радвам се на екипа, с който работих и им пожелавам успехи в живота. Може да не спечелиха таблет, но в живота ще са истински победители ;)
8 коментара:
Трето, как след такъв гаф вдигаш духа и мотивираш другите деца? Какъв сигнал изпращаш до тях?
Сигналът е ясен: вдигайте си чуковете още след гимназията, тук нямат капацитета дори да оценят това, което правите.
И аз мисля така, но пък беше важно за мен да им покажа, че стоя зад тях и че не съм ок със случилото се.
Което е супер и сигурно е помогнало, но предполагам децата пак са се чувствали прецакани в крайна сметка. И аз на твое място бих избесняла и бих ги направила на 2 стотинки, па ако ще и ПР-а на ПР-а да ми звънне :D
В нашият бизнес план беше заложено да изпозлваме такива плочки -хем зелена енергия, хем ефективна външна реклама. Едно от децата знаеше, че е имало такава инсталация за олимпийските игри в Лондон и така решихме да ползваме идеята.
После разбрах, че още един екип е смятал да използва тази технология.
Реакцията на журито беше: Ама защо не казахте веднага! - Защото вече сме пред свършен факт и защото нямате механизъм за подобни неща.
И се завъртя колелото на посредствеността и извиненията.
Наскоро говорих с представител на математическата гимназия от Русе, които са участвал в конкурса. Тяхната обратна връзка беше същата - изразено разочарование и съжаление. Учениците са били огорчени от допуснатите гафове в оценяването. Напълно ясно е било, че се копира съществуваща технология и бизнес модел. Приветствам автора на поста за активната позиция и отстояването на истината. Ако показваме двоен стандарт и тендециозност на децата - как да искаме да станат честни, отговорни и инициативни? Поздрави от Русе, Емилиян
Страшно много се зарадвах,че има деца от къде ли не, не само от София. И бяха супер шарена група като интереси и планове и амбиции за бъдещето.
А за другото...явно не само аз и моят отбор сме се вкиснали.
Едно уточнение: "Дървото на бъдещето" беше на второ място. На трето място остана отбор 5 с проект L.U.N.A.
Опс, ще го коригирам.
Проблемът ми с "Дървото на бъдещето" беше друг - твърде фантастична идея и трудно можеше да го докара на "реализуемост".
Публикуване на коментар