16 юни 2013

WTF Influencers

Вчера пред МС с Бисер си говорихме за блогърите и дали има смисъл да се пише, след като се плучава такъв силен ефект на echo-chamber - ситуацията, в която информация и идеи се усилват и налагат чрез еко в затворено пространство. 

Бисер беше леко скептичен, аз напротив. Докато напиша този пост, Нора вече е засегнала темата, въпреки,че е пропуснала факта, че в малките градове и села нет почти няма и ТВ и вестници продължават да са основните източници за информация.

Защо е важно и неoбходимо е да изразяваме личното си мнение и интерпретацията на събития, колкото и това мнение да се повтаря и препокрива с това на хората от близкото ни обкръжение?

The 1:9:90 Model
Това е слайд от презентация на WCG, водеща агенция за дигитални комуникации в САЩ. През последните 6 месеца част от social media analytics дейността им минава през моя екип. Според моделът по-горе, който е залегнал в почти всички конумикационни стратегии разработвани от фирмата (съдейки по приходите и темпа на растеж явно кампаниите им са супер ефективни):

1) 1% от хората, които се вълнуват от дадена тема, бранд, продукт и тн, създават съдържание;

2) 9% от хората, които се вълнуват от темата, само разпространяват това съдържание, и...

3) 90% от хората само консумират това съдържание.

Като всеки модел, и този има свои недостатъци и представлява една опростена форма на реалността. Но какво казва Нора - важно е да пишем, аз бих добавил и че е важно да споделяме. Така бройката, която съставлява този 1% ще расте, ще ни легитимира и ще имаме по-добри шансове излезем от собствените си echo-chambers и да ангажираме пасивните 90%.

Create, share, influence!

2 коментара:

Laleelay каза...

Чудесен пост!

Не съм скептичен за изразяване на мнение по принцип, а само от гледна точка на това, че ние говорим в една затворена среда, на хора, мислещи като подобно на нас. Въпреки че сме по площадите, реалността е, че сме малцинство.

Има една друга България, в която живеят хората, потребяващи основно традиционни медии. Нашият глас не стига до тях. Те са повече от нас. Родителите ни често са от тях. Апатичните млади хора, които ни заобикалят, са от тях. Те са повече от нас.

А ние си говорим само помежду си. От там идва песимизма ми.

Бисер

Raymond Blitzfucker каза...

Дори и да е едно и също посланието ни, когато всеки един от нас се превърне в предвател, шансовете му да достигне до повече хора се увеличава.
Колкото и да са преплетени социалните ни кръгове/мрежи, те все пак не се препокриват абсолютно.
Да, факт е, че за голяма част от населението ТВ и вестници остават единствения информационен източник и приемат информацията от там безрезервно. НО, съдейки точно по моите родители, хората бързо се научават да следят блогъри и ФБ и да се ориентират в пейзажа на социалните медии. А и да споделят с техните приятели и познати (може да са в групата на 90% пасивни, но не пречи да са информирани и да следят).
А за нивото на масата...това е повсеместен проблем, БГ не е изключение.