Lily and the Octopus на Steven Rowley престоя доста време в Wishlist-a ми. Мисля, че Събина ми беше споменала за нея, но не бях на кеф да чета кучкарски излияния, които на всичко отгоре сигурно имат и кофти край. И така до миналата седмица, когато Amazon.com бяха свалили цената на безумните $3 и нямах какво да чета.
За всички, който може да се чувстват некомфортно и ще си кажат "Абе хубаво, ама защо трябва главният герой да е гей" и се опасяват, че книгата е поредния опит да се промотира гей лайфстайла...всъщност книгата е everything but и е напълно в духа на изказването на LZ Grand, че разликата между гей и хетеро лайфстайл всъщност няма. Да, гей хората също могат да обичат и да страдат за кучетата си, big fuckin surprise yo!
Преди две години писах какво е да си сингъл и соло и да гледаш куче. Тогава бегло засегнах темата за емоционалните ползи от това да имаш куче.
Преди няколко дни The Guardian пуснаха статия, в която цитират различни научни статии, които твърдят, че колко повече ходите на чист въздух сред природата, на зелено и сред дървета, толкова по-малка е вероятността да се депресирате или да качите кила. Моят коментар беше, че в картинката само липсва да имаш куче.
После попаднах на Lily and the Octopus. Steven Rowley чудесно е уловил и пресъздал емоционалният аспект на сингъл/соло човек с куче. Rowley не пропуска нищо, от малките радости и удоволствия (Лили обожава пиле с ориз, Джак си умира за леща) до всички тревоги и тъга, които съпътстват живота ни с куче.
 |
| Снимка: Събина Панайотава |
След като изчетох поти на раз книгата, порових из нета и се оказа, че тя е почти автобиографична и не е изненадващо, че Rowley е стрелял право в мишената.
