С две думи: it is a fucking weird book! Докато я четях имах чувство, че съм на лекция, която съм очаквал да е супер интересна, отишъл съм супер ентусиазиран, а лекцията се е оказал доста скучна и истински важните неща изкачат от време на време за да разсеят скуката и да ме събудят и подлъжат да остана още малко.
Първо, книгата наистина има формат на малко по-обогатени записки за лекции и не съм сигурен, че в този момент точно това е най-правилният формат, в която да се представи темата. Авторите се лутат между социални и културни процеси, които се случват в момента, не са винаги добре документирани, и една камара спекулации за бъдещето.
Второ, за да изчетете цялата книга, не бива да забравяте как работят икономическите модели - с много допускания и предположения. Самите автори споменават неколкократно какви са техните допускания, но никъде в книгата ги няма систематизирани и е напълно нормално човек да си мисли, че книгата е валидна само за хора с висше образование, които работят в сферата на услугите или creative field. Не става ясно как някой с гимназиално образование във Видин или Небраска може да се подготви за опасностите и възможностите, които дълголетието предлага.
Другият проблем с този подход е, че на макро ниво, броят на променливите е доста висок и голяма част от тези променливи сами по себе си се изменят с времето, като на пример здравето на един човек, или са свързани с други променливи.
Също така, авторите много повърхностно разглеждат проблема с качеството на живот на хората достигнали 80+ възраст и в самият модел, който ползват, често стигат до вариант "Иван ще работи до 85 годишна възраст"...
И все пак...В книгата има много истини и ценни съвети:
1) Моделът Образование - Работа/Кариера - Пенсиониране (ОРП) вече не работи. Според авторите на книгата това ще важи с пълна сила за поколението родено след 98-99 година, според мен то е валидно с пълна сила даже за родените 80та година.
2) С разпадането на ОРП модела, идва нов, нелинеен модел, в който хората прескачат от работа в работа, области и дейности. Това включва и налага периоди на кариерно развитие, образование, ново образование/опресняване на знания, създаване на социален капитал.
3) В този ред на мисли, книгата говори и за три типа активи - Productive Assets (образование, знание и умения), Vitality Assets (здраве, семейство, социален кръг) и Tangible Assets (straight cash, homies+къща, яхта, остров). Трупането на един или два типа активи повечето време идва за сметка на някой друг актив (zero sum game, кинти за сметка на здраве и по-малко време с близките например).
Авторите на книгата съветват хората да планират. Например, в периоди на благоденствие и трупане на Tangible активи, да се заделят средства за по-късен етап, който може да изисква инвестиране в образование или грижи за здравето и заздравяване/съживяване на отношенията с близките хора.
Друг лайт мотив на книгата е "не взимайте сегашното си кариера/работно място за даденост, бъдещето може да ви поднесе неприятни изненади." Как може да се справите с такива неприятни изненади? Опресняване на знанията, придобиване на нови знания и умения, и инвестиране в качествен социален кръг. Заделени пари от по-добри времена също помагат за този преход.
Правилният изборът на съпруг/съпруга също помага за по-лесно навигиране през различните, нелинейни фази, на съвременния живот. Докато единият партньор работи върху магистърска степен или ходи на курсове за придобивания на нови умения и в дългосрочен план да успее да генерира нови, по-високи доходи, другият може да се фокусира върху издръжката на семейството.
На кратко - The 100year Life е пълна с ценни съвети и идеи забатачени в кофти формат, което може да обезкуражи много читатели.
