Това е Jim Boiheim, баскетболният треньор на колежанския отбор на университета Syracuse. One pissed off dude. Заради бурната му реакция в
мача срещу Duke преди няколко дни, му беше свирено техническо нарушение (второ в мача) и беше изгонен от мача, което донякъде предреши крайния резултат за отбора му.
Понякога е нужно да прекрачиш страничната линия и да се захапеш със съдиите не толкова, защото са направили грешно отсъждане, а за да покажеш, че стоиш зад играчите си и не може да толерираш труда им да бива погазен от неадекватни съдии.
Така се чуствах и аз на 8ми Февруари на иновационния камп организиран от
Junior Achievement България.
Участвах за втори път като ментор на отбор гимназисти, които се надпреварват с още 11 други отбора в изготвянето на бизнес план и неговото представяне пред жури.
 |
Отбор 7
Снимка: Стефани Иванова |
Добрата новина: в България все още има будни и интелигентни хлапета. Голяма част от децата не бяха от София, за 60 места бяха кандидаствали 420.
Надявам се да имат шанс и да го използват да продължат да се развиват, да не загубят ентусиазма си. Някои вече имат планове за следване в чужбина и мога само да ги поздравя. Други искат да останат тук и да следват японистика. Стискам палци и за тях.
Разбира се, в кацата с мед беше сложена и лъжица с катран.
Като ментор, получаваш пакет с ясни инструкции+казус с точкова система за оценяване. На страница 8ма е ясно изписано:
"Обърнете внимание на иновативността на идеята, напомнете им да проучат дали вече не съществува такава идея. Много често учениците не правят това проучване, което е изключително важно! Попитайте ги дали могат да формулират онова, с което тяхната идея е различна и по-добра от вече съществуващите."
На това му се вика простичко due diligence.
За съжаление, явно някои ментори не бяха изчели внимателно указанията, а журито също беше решило да си спести усилия и време и да не провери иновативността на представeните идеи.
Идеята (изкуствено дърво, което бълва 3 пъти повече кислород от нормално дърво) и част от графиките бяха заимствани направо от
тук.
Първа награда, дадена единодушно, с екзалтирани крясъци, че това била най-иновативната идея представена на състезанието, отиде при екип, представил улични плочки, които създават енергия, когато някой стъпи върху тях. В презентацията пред журито беше посочено, че пространстовот пред Народния театър е идеално място за демонстрация на технологията.
Наясно съм, че креативността и предприемачеството често минават през процес на адаптация и подобрение на вече съществуващи технологии, процеси и идеи, но в случая говорим за чисто плагиатсване и най-вече мърляво свършена работа от менторите и журито. Още повече нагарча и защото деца от моя и други екипи знаеха за тази технология и че е вече прилагана...
Обяснението на организаторите за допуснатия гаф беше, че все пак говорим за деца (16-18 годишни), не може да искаме кой знае колко много от тях, а пък журито били все заети хора и нямат време да проверяват такива неща. А за самото оценяване, журито често карало чисто субективно и много не се водело по официалната системата за точкуване.
Първо, за плагиатсво на запад наказват още от най-ранна възраст. Имам познати, които си изгубиха стипендиите в MBA програмата заради такива прегрешения.
Второ, как учим децата на истински предприемачесво, след като не спазваме собствените си зададени критерии? И кой истиснки предриемач не прави качествен due diligence???
Трето, как след такъв гаф вдигаш духа и мотивираш другите деца? Какъв сигнал изпращаш до тях?
След като изразих възмущението си на стената на JA България, ПР-ът им се свърза с мен. Беше леко недоволен,че съм писал в публичното пространство и съм заявил, че смятам да говоря с хора от борда на директорите им, които познавам. Щели да помислят как да поправят грешките, но понеже само аз съм се оплакал, нямало да има официално становище или действия.
За мен JA България е затворена страница. Радвам се на екипа, с който работих и им пожелавам успехи в живота. Може да не спечелиха таблет, но в живота ще са истински победители ;)
