The Technical Foul & Junior Achievements България

Това е Jim Boiheim, баскетболният треньор на колежанския отбор на университета Syracuse. One pissed off dude. Заради бурната му реакция в мача срещу Duke преди няколко дни, му беше свирено техническо нарушение (второ в мача) и беше изгонен от мача, което донякъде предреши крайния резултат за отбора му.

Понякога е нужно да прекрачиш страничната линия и да се захапеш със съдиите не толкова, защото са направили грешно отсъждане, а за да покажеш, че стоиш зад играчите си и не може да толерираш труда им да бива погазен от неадекватни съдии.

Така се чуствах и аз на 8ми Февруари на иновационния камп организиран от Junior Achievement България.  

Участвах за втори път като ментор на отбор гимназисти, които се надпреварват с още 11 други отбора в изготвянето на бизнес план и неговото представяне пред жури.

Отбор 7
Снимка: Стефани Иванова

Добрата новина: в България все още има будни и интелигентни хлапета. Голяма част от децата не бяха от София, за 60 места бяха кандидаствали 420.

Надявам се да имат шанс и да го използват да продължат да се развиват, да не загубят ентусиазма си. Някои вече имат планове за следване в чужбина и мога само да ги поздравя. Други искат да останат тук и да следват японистика. Стискам палци и за тях.

Разбира се, в кацата с мед беше сложена и лъжица с катран.

Като ментор, получаваш пакет с ясни инструкции+казус с точкова система за оценяване. На страница 8ма е ясно изписано:

"Обърнете внимание на иновативността на идеята, напомнете им да проучат дали вече не съществува такава идея. Много често учениците не правят това проучване, което е изключително важно! Попитайте ги дали могат да формулират онова, с което тяхната идея е различна и по-добра от вече съществуващите."

На това му се вика простичко due diligence.

За съжаление, явно някои ментори не бяха изчели внимателно указанията, а журито също беше решило да си спести усилия и време и да не провери иновативността на представeните идеи. 

Наградата за второ място беше връчена на проект озаглавен: Дървото на бъдещето.

Идеята (изкуствено дърво, което бълва 3 пъти повече кислород от нормално дърво) и част от графиките бяха заимствани направо от тук.

Първа награда, дадена единодушно, с екзалтирани крясъци, че това била най-иновативната идея представена на състезанието, отиде при екип, представил улични плочки, които създават енергия, когато някой стъпи върху тях. В презентацията пред журито беше посочено, че пространстовот пред Народния театър е идеално място за демонстрация на технологията. 

Какъв е проблема в този случай? Ами че просто търсене в Гугъл с думите "плочки създават електричество от стъпки" води до тези две статии (както и доста други материали) - технологията съществува и е била показвана пред...Народния театър в София :X

Наясно съм, че креативността и предприемачеството често минават през процес на адаптация и подобрение на вече съществуващи технологии, процеси и идеи, но в случая говорим за чисто плагиатсване и най-вече мърляво свършена работа от менторите и журито. Още повече нагарча и защото деца от моя и други екипи знаеха за тази технология и че е вече прилагана...

Обяснението на организаторите за допуснатия гаф беше, че все пак говорим за деца (16-18 годишни), не може да искаме кой знае колко много от тях, а пък журито били все заети хора и нямат време да проверяват такива неща. А за самото оценяване, журито често карало чисто субективно и много не се водело по официалната системата за точкуване.

Първо, за плагиатсво на запад наказват още от най-ранна възраст. Имам познати, които си изгубиха стипендиите в MBA програмата заради такива прегрешения.

Второ, как учим децата на истински предприемачесво, след като не спазваме собствените си зададени критерии? И кой истиснки предриемач не прави качествен due diligence???

Трето, как след такъв гаф вдигаш духа и мотивираш другите деца? Какъв сигнал изпращаш до тях?

След като изразих възмущението си на стената на JA България, ПР-ът им се свърза с мен. Беше леко недоволен,че съм писал в публичното пространство и съм заявил, че смятам да говоря с хора от борда на директорите им, които познавам. Щели да помислят как да поправят грешките, но понеже само аз съм се оплакал, нямало да има официално становище или действия. 

За мен JA България е затворена страница. Радвам се на екипа, с който работих и им пожелавам успехи в живота. Може да не спечелиха таблет, но в живота ще са истински победители ;)

#TheNextBigThing 2014

Уникредит Булбанк са подкарали блог щафета на тема "Кое ще е голямото ново нещо в онлайн комуникациите през 2014 година?" и Ина ме предизвика да кажа моето мнение по въпроса.

Чист WTF е 2014 година да си говорим за онлайн комуникации и за делене на ПР, маркетинг, рекламни дейности и комуникации. 

Ако нямате интегрирана комуникационна стратегия, значи сте загазили. И като казвам стратегия не визирам само комуникация, а цялостно поведение на фирмата/марката ви - от обикновенните ви служители до комуникационните ви послания. Не може да тръбите в реклами, че сте най-великите, а на терен да се дъните. Хората няма да ви го простят, а социалните медии и мрежи просто ще катализират бягството на клиентите ви.

Видях някакви щафетни мнения, че новото за Лондон било едно, за София друго. Ами не е, истината е, че социалните медии и дигиталната среда в България са доста динамични и живи, просто тук все още няма нагласа и идея как да се използват пълноценно. 

I am out! (dropping the mic)

(dropped mic)

Радан Кънев - Право на отговор

Радан Кънев

Няколко дни след поста ми "Какво тревожи десния избирател" и кратката ми престрелка с Радан Кънев в Туитър, Радан се активизира в различни медии и форуми.

Първо ми попадна това интервю на Радан с Поли Паунова, която доста време преследва Радан в социалните медии и мрежи за да получи отговори на доста наболели и важни въпроси.

Отделно е имало среща за десницата, организирана от стипендиантите на фондация "Конрад Аденауер" и участие в сутришния блок на bTV.

Както вече писах, десните симпатизанти имат болезнена нужда от ясна информация какво се случва в кухнята на Реформаторския блок.

Поли не е спестила въпроси на Радан, не съм и очаквал друго от нея. Радвам се и на реакцията на Радан.

Обаче не съм съгласен с Радан за "персонифицирането" на партиите. 

Сори пич, но без личности няма партии. Нямали личности няма и лична отговорност. Както пееше Георги Минчев - "Ние нито ще забравим, нито ще простим!" Дясното е на този хал точно, защото толкова дълго време край нея се навъртаха компроментиране личности.

В заключение ще кажа, че продължаваме трескаво да следим и натискаме за новини и информация. 

So stay tuned.

Какво тревожи десния/ДСБ избирател

От седмица насам в главата ми се върти фразата "What is eating Gilbetr Grape," малко нескопосано преведено на български "Защо тъгува Гилбърт Грейп". Всъщност правилният превод е "Какво тревожи/не дава мира на Гилбърт Грейп".

Сещам се тази фраза всеки път, когато видя новина свързана с опитите на ДСБ и други уж десни формации да сформират Реформаторски блок. И наблюдавам същата тревожна реакция у много мои приятели и познати.

Какво тревожи десния/ДСБ избирател?

• Тревожи ни липсата на информация какво се случва, какво се дискутира, какво следва и къде стои ДСБ в този блок. В медиите изкачат лидери на останалите 4 поканение формации и всеки си лансира неговите виждания и идеи, които много често са в разрез с нашите разбирания и ценности. (Вчера Надежда Нейнски отново пробутваше идеята за разформироване на ДСБ и другите партии и създаване на нова партия).
• Тревожи ни поредното узурпиране на идеи, произлезли от ДСБ. Първо ГЕРБ крадяха, сега и другите "десни формации" започнаха да си приписват идеи родени в ДСБ.
• Тревожи ни съставът на този блок. Мнозина от нас не могат да преглътнат присъствието на Кунева, други не могат да преглътнат присъствието на бившата дясна ръка на Ахмед Доган - Касим Дал, трети не могат да преглътнат и двете. И не мога да ги виня. Както пееше Героги Минчев "Ние нито ще забравим, нито ще простим".
• Тревожи ни, че може би пак ще трябва да гласуваме с отвращение. Споменът от "синята коалиция" все още е жив.
• Тревожи ни, че Радан Кънев може да изгори от близкия контакт с помията на Кунева и сие. Защото, както казва Събина, Радан ни кефи.

Снощи имах лека престрелка с Радан в Twitter (една от причините да не понасям Twitter е ограничението от 140 символа, особено когато се завърже разговор на сериозна тема).

Искерено се надявам Радан и ДСБ да реагират адекватно в този случай. Знам, че не съм единственият, който отправя такива въпроси към Радан, Поли Паунова от няколко дни също го преследва за отговори.

Надявам се за да не се окаже, че това мобилизирано ядро, което видяхме във Варна вчера, се разпада, защото разни като Кунева и Нейнски използват Радан и ДСБ за ракета носител. Този мач вече сме го играли!

WTF Sofia City Brand Image

София -Европейска столица на културата...не мисля!

Сигурно не знаете, че София иска да става Европейска столица на културата. През 2019, тоест след 6 години.

Ако сте се возили в метрото, може би сте гледали клипчета с Фъндъкова и разни артаджии, които обясняват, че София из да шизнит.

Сутринта в метрото имаше група от 5 германски туристи, бакпакъри, явно бяха дошли в България с влак. Качили се на гарата, но никой не ги таксувал за раниците (обемистият багаж в софийски градски транспорт се таксува с билет). За нещастие попадат на контрола, която ги свали на Сердика и се започна дандания.

Нито един от контрольорите не говореше английски или немски. Една жена, която говори немски се притече на помощ на туристите. Купили си билети за метрото, на гишето никой не им казал, че трябва да купят билет и за раниците. 

Контролата бучи, че са нередовни, трябвало да ги глобят. Туристите казват, че ще си закупят билет, не са знаели. Да ама не! Глоба. Не можело така да ги пуснат, ако някой началник разберял, какво щяло да стане. А? 

1) В метрото, ако има информация за пътниците и условията за пътуване, то тя е само на български и на английски. И не винаги е изчерпателна (още не е съвсем ясно дали и как може да се пътува с куче в метрото)

2) На гишетата явно бачкат неадекватни тетки - раниците на тези хорица бяха доста обемисти, няма как да не ги видиш, колкото и да не говориш чужди езици може да обясниш, че и за багажа трябва билет. За това и винаги си взимам билет от автомата, да им е гадно на теттките и да се страхуват, че един ден машините ще им отнемат хляба.

3) В метрото гратисчиите са около 1%. Да се правиш на строг и да следваш буквално правилата на гърба на група чужденци, които на всичко отгоре са и редовни, е супер комплексарско и никой не печели от това. 

Тези туристи ще се приберат в Германия и ще разкажат как някъв сульо им е плеснал безумна глоба заради нещо незначително и им е вгорчил престоя в София. 

А какъв ли би бил ефекта ако контролата просто ги беше свалила, беше им обяснила, че за багажа трябва билет и ги беше пуснала да си ходят без глоби?

София европейска столицата на културата? Не мисля. Няма начин за 5-6 години да променим манталитета на дребния държавен служител.
Не е достатъчно да имаш голям брой културни събития, нужно е градът да предлага цялостно приятно преживяване на посетителие...а и на жителите. 

WTF Деца, прайд и знамена

Тази година по ред причини Sofia Pride няма да се състои, поне за сега. Беше отменен. Но това не попречи разни религиозни фанатици и неонацита да  се възползват и правят мизерии.

Днес цял ден из нета се циркулира партенката на ВМРО и Елена Ваташка как гей активисти били изполвали деца за налагане на "гей доктрината". А и са влезли в саморазправа с хора на Орлов мост.

Да, ЛГБТ активисти имаше и да, носеха плакати и раздаваха флагчета с дъгата на присъстващите, в това число и на деца.

Обаче...на протестите безнадзорни деца няма!

Ако някой родител е имал проблем с флагчето, можел е сам да се погрици, не Елена Ваташка да се прави на майка орлица.

Ако някой родител е оставил детето си с флагчето, то най-вероятно въпросният родител е ок с това, което символизира флагчето. Съдейки по хората, които присъстват на протестите и водят децата си, смятам, че повечето са наясно какво е Прайда и са ок с неговите цели и никак няма да им е трудно да обяснят един ден на децата си какво е хомосексуалист. В тази връзка и като заключение, пак ще прибегна до мъдростта на Louis CK и неговото виждане за гей браковете. Enjoy!

WTF Influencers

Вчера пред МС с Бисер си говорихме за блогърите и дали има смисъл да се пише, след като се плучава такъв силен ефект на echo-chamber - ситуацията, в която информация и идеи се усилват и налагат чрез еко в затворено пространство. 

Бисер беше леко скептичен, аз напротив. Докато напиша този пост, Нора вече е засегнала темата, въпреки,че е пропуснала факта, че в малките градове и села нет почти няма и ТВ и вестници продължават да са основните източници за информация.

Защо е важно и неoбходимо е да изразяваме личното си мнение и интерпретацията на събития, колкото и това мнение да се повтаря и препокрива с това на хората от близкото ни обкръжение?

The 1:9:90 Model

Това е слайд от презентация на WCG, водеща агенция за дигитални комуникации в САЩ. През последните 6 месеца част от social media analytics дейността им минава през моя екип. Според моделът по-горе, който е залегнал в почти всички конумикационни стратегии разработвани от фирмата (съдейки по приходите и темпа на растеж явно кампаниите им са супер ефективни):

1) 1% от хората, които се вълнуват от дадена тема, бранд, продукт и тн, създават съдържание;

2) 9% от хората, които се вълнуват от темата, само разпространяват това съдържание, и...

3) 90% от хората само консумират това съдържание.

Като всеки модел, и този има свои недостатъци и представлява една опростена форма на реалността. Но какво казва Нора - важно е да пишем, аз бих добавил и че е важно да споделяме. Така бройката, която съставлява този 1% ще расте, ще ни легитимира и ще имаме по-добри шансове излезем от собствените си echo-chambers и да ангажираме пасивните 90%.

Create, share, influence!