Хората vs Фaндъкова в Twitter

Сигурно защото сме дигитално грамотни, хейтъри и с вечни претенции, но последните 2 седмици в Туитър завъртяхме разговор за ефективността и адекватността на туитър профила на столичния кмет Йорданка Фандъкова.

Тази сутрин реших да пусна сърч в контент агрегатора Sysomos за период от 6 месеца назад (13 фев - 14 август 2015) с @FandakovaY. Докато ровех резултатите, това цъфна:

Какво каза Sysomos за @FandakovaY:
Общо 3481 туита съдържат @Fandakova. Самата Фандъкова е постнала цели 177 от тях, като 66 (тоест 1/3) са отговори на запитвания/оплаквания от граждани. Цели 1/3!!! Ухуууу!

Обаче...Туитовете със запитвания и оплаквания към Фандъкова са 741. Тези хейтърски туитове от своя страна са били ретуитнати от други потребители 600 пъти. Do the math!

Картинката се допълва от 550 ретуита на постове на Фандъкова. Всичко останало е разговори на туитър потребители, които обсъждат София и нейните проблеми (често с конкретни примери) и включват и @FandakovaY.

Хейтът никога не спи, поне това показва разбивката на времето, в което са постнати тези 741 туита:

Ако някой проявява интерес към самите данни, да пише.

А вие кога и как научихте какво е хомосексуалист?

От няколко дена следя поредната престрелка, която се води около София Прайд. Нова година, същите аргументи от двете страни. Видя ми се безпредметно да се включвам, обаче...вчера сутринта ми кипна.

 

И понеже съм фен на John Milton и неговата идея за сблъсъка на Truth и Falsehood в публичното пространство, реших и аз да драсна два реда в подкрепа на София Прайд.

Роси и Събина, за пореден път са покрили основното, което е нужно да знаете защо Прайда е важен, аз преди време също писах и не смятам да се повтарям.

В публичното пространство от много време циркулира аргумента: Ама аз как ще обясня на децата си какво правят тия на Прайда, как двама мъже/жени се целуват.

Първо, Прайдът не е оргия. Съжалявам, мнозина си мислят, че на Прайда се разиграват сцени от Калигула, но не. Да, може да има някой друг гол задник или drag queen, но всъщност количестовото голотии е в пъти по-малко от това на концерт на Пайнер.  Да не говорим, че 80%+ от участниците в парада са хетеросескаулни. 

Louis CK го обяснил много точно в 3 минути:

Надя Данабашева оня ден писа следното за дъщеря си:

И Алла знае, че е ОК ако мъже обичат мъже, че е ОК ако жени целуват жени, че е ОК да си различен, стига да обичаш истински и стига да не пречиш никому. И искам да оставя на децата си това, че не е срамно, не е безбожно и не е грешно, а е ОК.

Аз бях на 7 или 8 години, когато научих какво е хомосексуалист. В първи клас нашите ми обясниха от къде идват бебетата, какво е секс, сперматозоид, яйцеклетка, разбира се беше замесена и доста травматизираща книжка с илюстрации с разполовени странично тела и диаграми на гениталии и като цяло секса си остана неясна материя доста дълго време. Бил съм и наясно какво е да харесваш някого...

Помня, че гледахме филм с нашите и някои от героите спомена думата "хомосексуалист". Питах майка ми какво значи тази дума - отговорът беше мъж, който си пада по други мъже. Видя ми се леко странно, но явно имало и такива хора. Точка. С това се изчерпа темата. Нищо не ми стана. 

Години по-късно живях в open gay-lesbian community в Сиатъл, ходих на няколко Прайда в София, даже гледах няколко епизода от сериала Looking...никой не ми посегна, не се заразих с хомосексуализъм.

А вие как и кога разбрахте какво е хомосексуалист?

The Fallout of the Technical Foul & Junior Achievements България

След като миналата година се наложи да вложа целият си талант за хейт срещу Junior Achievement България и тази година се наложи да претопля хейта, след като обявиха таз годишното състезание с моя снимка и отбора, на който бях ментор, Junior Achievement България ме поканиха в журито!

От указанията, които получих, ясно си личеше, че организаторите са се постарали да намалят риска от повторение на инцидента от миналата година. Също така бяха дали и сравнително обстойни обяснения на отделните критерии за оценяване.  Не знам как са изглеждали указанията, но менторите, но аз лично бях приятно изненадан от реакцията на JA България.

Съставът на журито тази година също ми направи добро впечатление - бяха подбрани хора с широка обща култура, които активно се занимават с маркетинг и предприемачество и които взимат на сериозно инициативи от типа на Иновативния лагер на JA България.

Rалица Агайн-Гури – член на Управителния съвет на Джуниър Ачийвмънт България и заместник-председател на Комисията за финансов надзор

Иванка Цанкова – директор „Оценка на проекти“, Фондация „Америка за България“

Георги Камов – консултант по иновации, писател, презентатор, основател на „Багра“

Жанет Найденова – консултант по маркетинг, JNN Consult Ltd.

Единодушно избрахме за победител проектът Pedomobile Мобилна Класна Стая. Отборът беше можеби единственият, който внимателно беше проучил проблема зададен в казуса, беше установил причинно следствени връзки и се беше опитал да даде работещо/реализуемо решение на проблема.

Както писах и миналата година - чудесно е да виждаш будни млади хора в България. Отново имаше много деца от провинцията.

Докато вървяха презентациите обаче лъсна един пропуск на българската образователна система - тя не създава навици и не учи младите да търсят и боравят с информация. Както каза Георги Камов, днешните млади имат уникален шанс да имат достъп до огромни масиви от информация, които често са на няколко клика разстояние. За съжаление обаче, младите не знаят как да се възползват, а следващите 20-30 години способността да боравиш с данни и информация ще е една от най-търсените и важни способности на пазара на труда (за сравение  в Норвегия правят рисърч и пишат реферати още в гимназията!)

От JAB се оплакаха и че двама от менторите не са се появили и това според тях също се е отразило на качетсвото на проектите и презентациите. Обикновенно един ментор прекарва целия ден с един отбор, този път това не е било възможно. Аз също смятам, че ролята на менторите е изключително важна и често съм по-склонен да виня ментора, а не отборите за някои пропуски. В тази връзка - поздравления за Елена Радева, която е ментор за втора или трета година и тази година двата отбора, които е консултирала взеха първо и трето място.

Хора, участвайте като ментори ;) Може да отнема цяла събота, но си струва. А и е добро място за създаване на контакти.

В заключение - радвам се, че JAB реагираха адекватно на критиката ми от минaлта година и беше доста фън да съм в журито.

Соло живот с куче* - митове, истини и съвети

*Няма такова нещо като соло живот с куче, кучето си е компания и както казва Alexandra Horowitz в Inside of a Dog: What Dogs See, Smell, And Know кучето е най-добрия антрополог и ви познава много по-добре, от колкото вие сами се познавате.

И все пак...

Винаги съм имал куче, но преди няколко години за първи път се наложи да гледам куче съвсем сам. Като абсолютен singleton, представител на нарастващия демографски сегмент на едночленните домакинства, бях изправен пред доста въпроси и притеснения дали мога да гледам сам куче, какви промени и компромиси трябва да направя с начина си на живот.

Аз, братовчед ми Ставрин и Бренди (1985)

Преди да се реша да задържа Джак при мен, рових в интернет, търсейки информация за "living solo and dogs" и как понасят кучетата да прекарват сами по 10-11 часа сами. Това беше основното ми притеснение, разходките, храненето и ваксините въобще не можеха да стреснат човек, който от 4 годишна възраст гледа куче.

Мит 1) "Ще си взема куче, когато си купя къща с двор, за да има къде да тича."/"Живея в апартамент, животното ще се мъчи."
Размерът на апартамента ви няма значение. Кучето прекарва в легнало положение/спи около 70-80% от деня. И не, кучето няма да се мъчи, докато спи (тайно или не) на дивана ви или в леглото. Дори да имате къща с двор, пак ще трябва да го разхождате и да търсите начини да изразходвате енергията му...

Мит 2) Имам котка, няма да се спогаждат.
50/50 шанс да се спогаждат. Обикновенно, ако кучето е доведено след котката, няма проблем. Все пак е добре да се тества и в началото да са под постоянно наблюдение. 

Вихър, Пиер и гостенка котка (Снимка: Събина Панайотова)

Мит 3) Живея сам, няма кога да разхождам кучето, много съм зает, пътувам
Ако наистина пътуваш много, ама страшно много и нямаш роднини и приятели, които да ти помогнат с кучето, наистина не си взимай кучето. За другото си има цака (виж по-долу)

Истина 1) Кучето отнема минимум час, час и половина на ден от времето ви. 
Ще ви се наложи да ставате поне 30 минути по-рано сутрин и вечер след работа да го разхождате поне още час за да имате едно спокойно куче. И вие да седите по 8-10 часа сами и да не правите нищо, и вас ще ви хванат лудите братя!
Направете си равносметка какво правите в момента, веднага след като се приберете у дома, и дали алтернативата да обикаляте с песа не е по-добра.

Истина 2) Ще се налага да излизате и тръмбовате в дъжд,сняг, жега.
Рядко, но все пак ще ви се случва. От друга страна...

Истина 3) Ще се наложи да обновите гардероба си.
Няма как да ви се размине без удобни и водоустойчиви дрехи и обувки, но пък нито дъжд, нито сняг могат да ви изплашат, даже ще ходите с тях на работа.

Истина 4) Ще се научите да планирате времето си по-добре.
Колко време отнема сутрин да се разходи, колко време отнема да се измие ако е кално, колко бързо яде. След работа ще бързате да се приберете, защото на кучето му се пикае, ака му се, и е гладно, а и сигурно тъгува за вас.
Пътуванията в страната и чужбина също ще изискват по-сериозна организация и приготовления.

Истина 5) Ще опознаете квартала, където живеете, и парковете наоколо
Повечето от нас бързат да скочат от колата/градския транспорт направо у дома, следвайки един и същ маршрут. С кучето ще ви се наложи да обикаляте и изследвате нови територии, улици, пътеки.
Много е вероятно и да се опознаете със съседите ви, понеже често ще тръмбовате във входа. 

Истина 6) Ще се запознаете с други кучкари. 
Сигурно дълго време няма да им научите имената, само имената на кучетата им. И ще ви се струват луди. Гледането на куче е малко като гледането и възпитаването на дете - всеки е експерт и си има негови си методи. Спокойно, в техните очи и вие изглеждате луд/а.

Кучето ви ще се понася с някои кучета от квартала, с други не. Вие ще се понасяте с някои собственици, с други не...

Истина 7) Не всички кучкари са луди.
Някои са свестни и с тях си струва да се сприятелите и да дружите. Ако и кучето ви се понася с техните, те могат да ви помагат, когато закъснявате след работа и няма кой да изведе кучето или се налага да пътувате.

Истина 8) Кучето влияе добре на здравето ви.
По тази тема е има достатъчно материали - ефекта от разходките и тн. За мен лично разходките с кучето са най-добрият антидепресант и лек против стреса.

Истина 9) Dog walks are cheap and great dates ;)
Ако живеете соло, много е вероятно да нямате приятел/приятелка. Дори и да имате, няма нищо по-приятно от разходка с кучето в парка с приятел/приятелка, а и излиза доста евтино! True story!

Истина 10) Kъщата и дрехите ви ще "кучасат"
Няма как да се отървете от кучешките косми. Дори късокосместите кучета пускат косми и сменят козина два пъти годишно. Ако сте clean freak, не си взимайте куче и размислете на време, ако сте си харесали мъж или жена с куче.

Истина 11) Ще има щети
Неизбежно е, я прегризан кабел на слушалки, я ръфан ръб на стена или стол. Понякога ще се налага да чистите разстройство и урина от пода, повърнато...

Истина 12) Ще имате разходи за храна и ваксини
Разходите за храна варират в зависимост от размера и нуждите на песа. Ваксините са задължителни, както и разните вътрешни и външни обезпаразитявания. 

Истина 13) Ще бъдете по-щастливи.
Trust me on this one!

Снимка: Събина Панайотова

Съвет 1) Осиновете куче.
Не купувайте, осиновете, помогнете на животно в нужда. Ако може, осиновете възрастно (1+ годишно) и/ли черно куче.

С възрастно куче има по-малка вероятност да ви изяде мебелите, обувките и дрехите, защото е сменило зъбите. Възможно е да има и вече изградени хигиенни навици. Не на последно място, ще имате по-ясна представа за харакетера и поведението на кучето.

Съвет 2) Ако сте решение да взимате породисто куче, проучете внимателно особеностите и нуждите на съответната порода.

Както казва д-р Бобадова - когато си купувате кола, правите проучване. Направете същото и когато си взимате куче за да няма после неприятни изненади.

Колкото и да го обмисляте обаче, винаги се стига до момент, в който трябва да скочите в неивестното или просто да се откажете. Понякога песен на Eels и бутилка Hankey Bannister помагат ;)

Съвет 3) Вземете си куче/порода, която отговаря на начинът ви на живот
Ако сте енергични, физически активни, вземете си куче, което също е енергично и има нужда от сериозни физически натоварвания. Обратното, ако предпочитате повече тишина и спокойствие, лежерни разходки в квартала, не си взимайте джак ръсел териер или хъски.

Съвет 4) Изградете си мрежа от познати и приятели кучкари
Разходките в компания на други хора и кучета са винаги приятни. 
Също така, ако ви се налага да пътувате, в София има редица хотели за кучета, но винаги е по-добре ако имате възможност да оставите кучето при познати хора и при кучета, с които то се спогажда.Същото важи и ако закъснявате след работа. (Родители и роднини кучкари под ръка също може да са полезни, но често са лукс.)

Глутницата пред Flip Flop.
Снимка: Събина Панайтова

Съвет 5) Четете, интересувайте се, образовайте се
Дори да имате предишен опит с кучета, със сигурност има възможност да научите нови неща и да станете по-добър собственик на куче и водач на глутница. Книгите на Сизър Милан са чудесна основа, може да ползвате и треньор (няма нищо срамно да търсите професионална помощ и съвет!).

Съвет 6) Разхождайте кучето!
Дълги разходки, поне един час на ден. Добре е за животното, добре е и за вас. Разходките освен, че разтоварват песа от събраната енергия, внасят разнообразие в живота му, помагат и да се изгради връзка с вас.

WTF Мъже в дамски обувки на токчета

Извърви километър в нейните обувки
Снимка: Илияна Димитрова

В събота посетих събитието "Извърви километър в нейните обувки" - инциатива срещу насилието над жени. Мъже обуха дамски обувки на висок ток и тичаха по Витошка.

Признавам си, че ме достраша да се кача на високи токове, особено в разгара на сезона на НАЛБ. Все пак бях твърдо решен да се включа в мероприятието.

Първо, защото познавам една от организаторките и голяма част от близкото ми обкръжение щеше да бъде там. Второ...защото се оказа, че много хора от нетолкова близкото ми обкръжение и тотално непознати също щяха да присъстват и публично подкрепиха събието. Евала на пичовете от XS Software!

Снимка: XS Software

Трето...защото беше важно да сме там. Преди време писах защо беше важно да отида на Прайда, сега не беше по-различно. Събието беше страхотно, имаше много хора, познати и непознати, мъже търчаха нагоре надолу по токчета. Ади много добре е уловила атмосферата.

Насилието над жени и домашното насилие са проблем на обществото ни и то сериозен. Да, един от многото. Да, не засягат мнозинството или живеем с такава илюзия, защото за проблема не се говори, а жертвите често не смеят и няма към кого да се обърнат за помощ.

Пак ще го кажа:

"...ние хората от другата страна на чертата - ние, които имаме comfortable lives, които никога няма да знаем какво е да си гей или чернокож, да си дискриминиран, да живееш в постоянен страх и напрежение, да не срещаш подкрепа на родители и близки, да се криеш. 

Въпреки това, ние можем да:

1) Да не си затваряме очите и да извръщаме глава;

2) Да се образоваме и информираме;

3) Да образоваме и да информираме;

4) Да използваме своя авторитет, да подкрепяме активно, не само във Facebook, хората, които са "вътре", които се борят и за които всичко изброено по-горе е ежедневие. Сори, f2f always beats fb."

И между другото...грозната глава на хофомобията се надигна и този път и не подмина и това събитие (XS Software са отнесли една камара обидни коментари на страницата си във ФБ).

Все пак - супер събитие, супер участници, поздравления за организаторите!

The Technical Foul & Junior Achievements България

Това е Jim Boiheim, баскетболният треньор на колежанския отбор на университета Syracuse. One pissed off dude. Заради бурната му реакция в мача срещу Duke преди няколко дни, му беше свирено техническо нарушение (второ в мача) и беше изгонен от мача, което донякъде предреши крайния резултат за отбора му.

Понякога е нужно да прекрачиш страничната линия и да се захапеш със съдиите не толкова, защото са направили грешно отсъждане, а за да покажеш, че стоиш зад играчите си и не може да толерираш труда им да бива погазен от неадекватни съдии.

Така се чуствах и аз на 8ми Февруари на иновационния камп организиран от Junior Achievement България.  

Участвах за втори път като ментор на отбор гимназисти, които се надпреварват с още 11 други отбора в изготвянето на бизнес план и неговото представяне пред жури.

Отбор 7
Снимка: Стефани Иванова

Добрата новина: в България все още има будни и интелигентни хлапета. Голяма част от децата не бяха от София, за 60 места бяха кандидаствали 420.

Надявам се да имат шанс и да го използват да продължат да се развиват, да не загубят ентусиазма си. Някои вече имат планове за следване в чужбина и мога само да ги поздравя. Други искат да останат тук и да следват японистика. Стискам палци и за тях.

Разбира се, в кацата с мед беше сложена и лъжица с катран.

Като ментор, получаваш пакет с ясни инструкции+казус с точкова система за оценяване. На страница 8ма е ясно изписано:

"Обърнете внимание на иновативността на идеята, напомнете им да проучат дали вече не съществува такава идея. Много често учениците не правят това проучване, което е изключително важно! Попитайте ги дали могат да формулират онова, с което тяхната идея е различна и по-добра от вече съществуващите."

На това му се вика простичко due diligence.

За съжаление, явно някои ментори не бяха изчели внимателно указанията, а журито също беше решило да си спести усилия и време и да не провери иновативността на представeните идеи. 

Наградата за второ място беше връчена на проект озаглавен: Дървото на бъдещето.

Идеята (изкуствено дърво, което бълва 3 пъти повече кислород от нормално дърво) и част от графиките бяха заимствани направо от тук.

Първа награда, дадена единодушно, с екзалтирани крясъци, че това била най-иновативната идея представена на състезанието, отиде при екип, представил улични плочки, които създават енергия, когато някой стъпи върху тях. В презентацията пред журито беше посочено, че пространстовот пред Народния театър е идеално място за демонстрация на технологията. 

Какъв е проблема в този случай? Ами че просто търсене в Гугъл с думите "плочки създават електричество от стъпки" води до тези две статии (както и доста други материали) - технологията съществува и е била показвана пред...Народния театър в София :X

Наясно съм, че креативността и предприемачеството често минават през процес на адаптация и подобрение на вече съществуващи технологии, процеси и идеи, но в случая говорим за чисто плагиатсване и най-вече мърляво свършена работа от менторите и журито. Още повече нагарча и защото деца от моя и други екипи знаеха за тази технология и че е вече прилагана...

Обяснението на организаторите за допуснатия гаф беше, че все пак говорим за деца (16-18 годишни), не може да искаме кой знае колко много от тях, а пък журито били все заети хора и нямат време да проверяват такива неща. А за самото оценяване, журито често карало чисто субективно и много не се водело по официалната системата за точкуване.

Първо, за плагиатсво на запад наказват още от най-ранна възраст. Имам познати, които си изгубиха стипендиите в MBA програмата заради такива прегрешения.

Второ, как учим децата на истински предприемачесво, след като не спазваме собствените си зададени критерии? И кой истиснки предриемач не прави качествен due diligence???

Трето, как след такъв гаф вдигаш духа и мотивираш другите деца? Какъв сигнал изпращаш до тях?

След като изразих възмущението си на стената на JA България, ПР-ът им се свърза с мен. Беше леко недоволен,че съм писал в публичното пространство и съм заявил, че смятам да говоря с хора от борда на директорите им, които познавам. Щели да помислят как да поправят грешките, но понеже само аз съм се оплакал, нямало да има официално становище или действия. 

За мен JA България е затворена страница. Радвам се на екипа, с който работих и им пожелавам успехи в живота. Може да не спечелиха таблет, но в живота ще са истински победители ;)

#TheNextBigThing 2014

Уникредит Булбанк са подкарали блог щафета на тема "Кое ще е голямото ново нещо в онлайн комуникациите през 2014 година?" и Ина ме предизвика да кажа моето мнение по въпроса.

Чист WTF е 2014 година да си говорим за онлайн комуникации и за делене на ПР, маркетинг, рекламни дейности и комуникации. 

Ако нямате интегрирана комуникационна стратегия, значи сте загазили. И като казвам стратегия не визирам само комуникация, а цялостно поведение на фирмата/марката ви - от обикновенните ви служители до комуникационните ви послания. Не може да тръбите в реклами, че сте най-великите, а на терен да се дъните. Хората няма да ви го простят, а социалните медии и мрежи просто ще катализират бягството на клиентите ви.

Видях някакви щафетни мнения, че новото за Лондон било едно, за София друго. Ами не е, истината е, че социалните медии и дигиталната среда в България са доста динамични и живи, просто тук все още няма нагласа и идея как да се използват пълноценно. 

I am out! (dropping the mic)

(dropped mic)