Общото между трите е, че разглеждат редица икономически, социални, културни и технологични тенденции, които имат директно отражение върху структурата на обществото, семейството, поведението на хората и начините, по които те намират и избират своите интимни партньори за мимолетни и дългосрочни връзки (брак/съвместно съжителство).
Тези тенденции се наблюдават вече и в България, но се усеща остър дефицит на данни и анализи на тези теми. След публикуването на "Going Solo", само Капитал правят плах опит за анализ на ситуацията в България, но явно и те са видели зор с данните. WebCafe се ограничават с преразказ на книгата. Едно търсене в Google с брачен пазар/marriage market* вади една единствена смислена статия от Mediapool от далечната 2001, също преглед на книга.
*На езика на икономистите, брачният пазар се състои от три основни компонента - предлагане, преференции и ресурс. Мъжете и жените, които активно търсят партньор са предлагането. Преференциите са качествата, които те търсят у евентуалните си партньори. Ресурс е това, което търсещите предлагат, за да се осъществи размяната и да се стигне до "сделка"=брак/връзка.
Воден от любопиството си, реших да потърся публично достъпни данни за България. НСИ и Eurostat се оказаха единствените източници на данни, но за съжаление, и там данните не бяха пълни. Най-актуалните данни са от 2011, няма разбивки по градове, образование, доходи, пол и години (поне безплатно няма, а данните в Eurostat незнайно защо не позволяват такива разрези на данните)
И аз като Капитал се насочих към данните за едночленните домакинства в страната, допускайки че това са очевидно сингъл хора и че те основно формират ядрото на брачния пазар в страната. Разбира се, има сингъл хора, които живеят с родителите си или със съквартиранти, самотни майки и бащи, но за съжаление данни за техния брой няма или е почти невъзможно да се изведат от наличните.
Както отбелязват и в Капитал, 1/3 от домакинствата в страната са едночленни (925385). Групата на 20-54 годишните, тоест активните на брачния пазар, формира цели 40%. Останалите 60% са възрастни хора, 60+ годишни. Мъжете формират 43% от едночлените домакинства в страната, жените 57%, което на пръв поглед е кофти новина за жените (по-малко потенциални подходящи кандидати за партньори и повече конкуренция). Ако обаче погледнем само 20-54 годишните, картинката е различна. Мъжете във всички възрастови групи са повече от жените, като съотношението 2:1 мъже:жени се наблюдава при повечето възрастови групи.
СОФИЯ
Подобна картина се наблюдава и в София, която приютява около 22% от едночленните домакинства в страната, които формират и около 15% от населението на столицата. Съотношението 1,5:1 мъже:жени доминира във почти всички възрастови групи.
Какво значат всички тези цифри за брачния пазар в Софиия?
Приемам тезата на June Carbone и Naomi Cahn от книгата "Marriage Markets",че хората се събират с хора с еднакви или близки до техните възраст,доходи и образование. На пръв поглед съотношението мъже/жени (1,5:1) в София дава леко предимство на жените. От друга страна, данните загатват,че жените може да превъзхождат мъжете като трудова заетост и образование, което да изравнява съотношението мъже/жени, когато опре до подходящи кандидати.
Важно е да се отбележи и че чисто количествено, запасът от потенциални кандидати, дори в София не е голям, а добавим ли и дискриминация при подбор на потенциални партньори на база възраст, този запас се свива още повече (примерно 30 годишен мъж търсещ жена в диапазона на 24-34 години има едва 13 000 потенциални кандидатки).
И това е без да добавим чисто субективните критерии при избор...
Какво се случва в другите градове на България?
Интересно е, че едночленните домакинства формират около 15-16% от населението в петте най-големи градове в България. Разбира се, в чисто количествено изражение, изборът в по-малките градове е още по-свит в сравнение със София, феномен отлично описан от Ansari и Klinenberg в Modern Romance.
Нивата на трудова заетост обаче показват, че около 1/4 от мъжете в едночленови домакинства са безработни, което ги прави неособено привлекателни партньори. Жените, както и в София, демонстрират по-високи нива трудова заетост.
Заключение
По всичко личи, че брачния пазар в България носи характеристиките на thin market - малко участници и малък брой транзакции. И това е само на анализ на голи данни, без да се включва социо-културните особености на обществото. За съжаление, няма данни за доходите на едночленните домакинства в станата, но предполагам, че те също свиват базата на потенциални партньори.
От друга страна, 15% от градското население са singletons с техните специфични нужди и желания. Като добавим нивото им на образованост и прилични доходи, това е един доста интересен пазарен сегмент, който в България все още никой не таргетира активно (не говоря за сайтове за запознанства и спийд дейтинг услуги).
