18 август 2015

Сингъл, соло, "брачен пазар" и данни за България

Преди няколко години прочетох "Going Solo" на Eric Klinenberg, а преди месец опатках "Modern Romance" на комика Aziz Ansari (писана в съавторство с Klinenberg) и Marriage Markets на June Carbone и Naomi Cahn (книгата е и в списъка Best Books of 2014 на The Economist).

Общото между трите е, че разглеждат редица икономически, социални, културни и технологични тенденции, които имат директно отражение върху структурата на обществото, семейството, поведението на хората и начините, по които те намират и избират своите интимни партньори за мимолетни и дългосрочни връзки (брак/съвместно съжителство).

Тези тенденции се наблюдават вече и в България, но се усеща остър дефицит на данни и анализи на тези теми. След публикуването на "Going Solo", само Капитал правят плах опит за анализ на ситуацията в България, но явно и те са видели зор с данните. WebCafe се ограничават с преразказ на книгата. Едно търсене в Google с брачен пазар/marriage market* вади една единствена смислена статия от Mediapool от далечната 2001, също преглед на книга.

*На езика на икономистите, брачният пазар се състои от три основни компонента - предлагане, преференции и ресурс. Мъжете и жените, които активно търсят партньор са предлагането. Преференциите са качествата, които те търсят у евентуалните си партньори. Ресурс е това, което търсещите предлагат, за да се осъществи размяната и да се стигне до "сделка"=брак/връзка.

Воден от любопиството си, реших да потърся публично достъпни данни за България. НСИ и Eurostat се оказаха единствените източници на данни, но за съжаление, и там данните не бяха пълни. Най-актуалните данни са от 2011, няма разбивки по градове, образование, доходи, пол и години (поне безплатно няма, а данните в Eurostat незнайно защо не позволяват такива разрези на данните)

И аз като Капитал се насочих към данните за едночленните домакинства в страната, допускайки че това са очевидно сингъл хора и че те основно формират ядрото на брачния пазар в страната. Разбира се, има сингъл хора, които живеят с родителите си или със съквартиранти, самотни майки и бащи, но за съжаление данни за техния брой няма или е почти невъзможно да се изведат от наличните.

Както отбелязват и в Капитал, 1/3 от домакинствата в страната са едночленни (925385). Групата на 20-54 годишните, тоест активните на брачния пазар, формира цели 40%. Останалите 60% са възрастни хора, 60+ годишни. Мъжете формират 43% от едночлените домакинства в страната, жените 57%, което на пръв поглед е кофти новина за жените (по-малко потенциални подходящи кандидати за партньори и повече конкуренция). Ако обаче погледнем само 20-54 годишните, картинката е различна. Мъжете във всички възрастови групи са повече от жените, като съотношението 2:1 мъже:жени се наблюдава при повечето възрастови групи.

 СОФИЯ
Подобна картина се наблюдава и в София, която приютява около 22% от едночленните домакинства в страната, които формират и около 15% от населението на столицата. Съотношението 1,5:1 мъже:жени доминира във почти всички възрастови групи.

Друг интересен факт е високото ниво на заетост, както при мъжете така и при жените, които живеят сами в София (което не е изненада, защото живеенето сам изисква сериозен финансов ресурс). Трябва да се отбележи и че нивото на заетост при жените е по-високо отколкото при мъжете (еманципирани и финансово независими жени?)

За съжаление, НСИ и Eurostat не предоставят разбивка на данните по доходи и местоживеене. Все пак един поглед върху нивото на образование в страната и това на едночленните домакинства, потвърждава, че болшинството живеещи сами са образовани (над средните за страната нива, 69% са със средно, 20% с висше) и най-вероятно с добри доходи.

Какво значат всички тези цифри за брачния пазар в Софиия?

Приемам тезата на June Carbone и Naomi Cahn от книгата "Marriage Markets",че хората се събират с хора с еднакви или близки до техните възраст,доходи и образование. На пръв поглед съотношението мъже/жени (1,5:1) в София дава леко предимство на жените. От друга страна, данните загатват,че жените може да превъзхождат мъжете като трудова заетост и образование, което да изравнява съотношението мъже/жени, когато опре до подходящи кандидати. 
Важно е да се отбележи и че чисто количествено, запасът от потенциални кандидати, дори в София не е голям, а добавим ли и дискриминация при подбор на потенциални партньори на база възраст, този запас се свива още повече (примерно 30 годишен мъж търсещ жена в диапазона на 24-34 години има едва 13 000 потенциални кандидатки). 
И това е без да добавим чисто субективните критерии при избор...
Какво се случва в другите градове на България?
Подробни данни на сайта на НСИ няма, а Eurostat дава възможност за разбивка по Size of Locality (Размер на мястото на местоживеене), което дава възможност да се извадят данни за София (единственият град с над милион жители), но всички други градове са наблъскани заедно в различни категории (200 000-500 000 примерно). Порових малко в сайта на НСИ и като цяло демографския профил на населението на Пловдив, Варна, Бургас и Русе е доста сходен.
Интересно е, че едночленните домакинства формират около 15-16% от населението в петте най-големи градове в България. Разбира се, в чисто количествено изражение, изборът в по-малките градове е още по-свит в сравнение със София, феномен отлично описан от Ansari и Klinenberg в Modern Romance.

Съотношението мъже:жени при 25-29 годишните е 1,5:1, а във възрастовите групи 30-34 , 35-39 и 40-44 достига 2:1 (тоест в по-малките градове, жените имат повечко избор и мъжете имат по-голяма конкуренция и по-малък избор при намирането и избирането на партньор).

Нивата на трудова заетост обаче показват, че около 1/4 от мъжете в едночленови домакинства са безработни, което ги прави неособено привлекателни партньори. Жените, както и в София, демонстрират по-високи нива трудова заетост.

Добавим ли и разликите в нивото на образование (виж по-горе), нещата и тук, както в София се изравняват като съотношение мъже:жени потенциални партньори.
Заключение
По всичко личи, че брачния пазар в България носи характеристиките на thin market - малко участници и малък брой транзакции. И това е само на анализ на голи данни, без да се включва социо-културните особености на обществото.
За съжаление, няма данни за доходите на едночленните домакинства в станата, но предполагам, че те също свиват базата на потенциални партньори.
От друга страна, 15% от градското население са singletons с техните специфични нужди и желания. Като добавим нивото им на образованост и прилични доходи, това е един доста интересен пазарен сегмент, който в България все още никой не таргетира активно (не говоря за сайтове за запознанства и спийд дейтинг услуги).

14 август 2015

Хората vs Фaндъкова в Twitter

Сигурно защото сме дигитално грамотни, хейтъри и с вечни претенции, но последните 2 седмици в Туитър завъртяхме разговор за ефективността и адекватността на туитър профила на столичния кмет Йорданка Фандъкова.

Тази сутрин реших да пусна сърч в контент агрегатора Sysomos за период от 6 месеца назад (13 фев - 14 август 2015) с @FandakovaY. Докато ровех резултатите, това цъфна:
Какво каза Sysomos за @FandakovaY:
Общо 3481 туита съдържат @Fandakova. Самата Фандъкова е постнала цели 177 от тях, като 66 (тоест 1/3) са отговори на запитвания/оплаквания от граждани. Цели 1/3!!! Ухуууу!

Обаче...Туитовете със запитвания и оплаквания към Фандъкова са 741. Тези хейтърски туитове от своя страна са били ретуитнати от други потребители 600 пъти. Do the math!

Картинката се допълва от 550 ретуита на постове на Фандъкова. Всичко останало е разговори на туитър потребители, които обсъждат София и нейните проблеми (често с конкретни примери) и включват и @FandakovaY.

Хейтът никога не спи, поне това показва разбивката на времето, в което са постнати тези 741 туита:


Ако някой проявява интерес към самите данни, да пише.