18 януари 2013

I am not a part of a redneck agenda!


Преди точно 6 месеца писах за пулса на гражданското общество в България. Една от критиките ми тогава беше, че липсва реакция извън София.

Днес протести,освен в София, е имало във Варна, Пловдив и Бургас (може и да пропускам градове, това видях докато рових и тролех във Facebook). Може би духът наистина е избягал от бутилката.

Гледах снимки от софийския протест тази вечер и видях много познати лица - хора програмисти, филолози, адвокати, ветеринари...Социолозите и маркетолозите биха ги нарекли цвета на младото градско население, Цветан Цветанов би ги нарекъл лумпени и представители на криминалния контингент. Не знам колко от тях се занимават със зимни спортове, но със сигурност не са еколози. НО са граждани в истинския смисъл на думата.

Зад другите, алтернативни протести, стоят не само корпоративни интересни на Цеко Миневци и Емил Димитровци, но и селския манталитет:



Преди известно време Will Oremus от Slate.com писа, че хората в големите градове, особено пристанищните градове, са доста по-толерантни и либерални в сравнение с хората в малки градове и села във вътрешността на странаа. Оремус изтъква няколко основни причини за този феномен - градовете привличат голямо разнообразие от хора и в градовете хората са принудени да живеят в ограничено лично пространство и делят ресурси като градски транспорт. Този постоянне сблъсък и контакт с различни индивиди, тази нехомогенна среда, кара хората да бъдат по-отворени и толерантни към околните и света.

В другия край на спектъра имаме кмета на село Катунци. Селянин. Точка. За всички, които възпяват селото и неговите нрави и обичаи като изконни български и ала бала, препоръчвам тази статия на Капитал. Май се оказва, че "устоите на българското и традициите ни" са били поставени от богатите градски семейства. От кого?!?! От гражданите! 
Техните наследници днес протестират по студените градски улици.  Все по-ясно се очертава една борба за надмощие на градските/европейски/западни/глобални/неолиберални (you name it) ценности със селските ценности (които наивно са експлоатирани от Емил Димитров, пардон майка му, той няма бизнеси!)

За това и аз не искам да съм part of a redneck agenda!

02 януари 2013

WTF Потребление

Source:EPA
До нас преди две седмици отвориха нов обект на Lidl (хард дискаутър). За месец, това е втори магазин на веригата, който отваря врати в София. На Орлов мост откри или скоро ще бъде открит магазин на Carrefour (дискаутър). Във Варна Billa затваря магазина в недоразумението Pfohe Mall...
Днес от страницата на Нервната Акула във Facebook попаднах на този актуален анализ в Капитал: Търговията на дребно: Близо до точката на замръзване

На кратко - свито потребление, песимизъм, единствено хард дискаутърът Lidl успява да вирее и даже да се разраства.
За българина, ниската цена вече е основният фактор при избора на стоки.
Една марка служи за бързо ориентиране сред многообразието по рафтовете и носи гаранция за определено ниво на качество. Посягането към непозната марка, дори да е по-евтина, винаги носи риск от разочарование и да ни излезе по-скъпо. Купуваме непозната по-евтина марка за сметка на марката, която обикновенно купуваме, но се оказва, че непозната марка е боклук.
Във времена на криза, хората се придържат към марките, с които имат опит и внимават, когато пробват нови марки, особено в по-ниските ценови сегменти.
Българинът обаче вече не ебава за марките и сигурността, толкова му е изтънял потрфейла, че граби всичко, стига да е евтино. А ниската цена е ясен индикатор, че явно някъде по веригата е направен компромис, най-често с качеството.
95% от асортимента на Lidl се състои от собствени марки - продукти, произведени от редовни марки, често с по-ниско качество. Например Крафт Фуудс, които правят този шоколад:  
има свободен производствен капацитет в завода си и може да го използва за да прави шоколад и за Lidl, като този:

Подобни марки са неизвестни за масовия потребител и са достъпни само в обектите натърговската верига, в случая Lidl (не знам кой произвежда Fin Carre за Lidl, но приликите в опаковките ми направи силно впечатление).

1) В новоокрития до нас Lidl гъмжи от хора, грабещи от рафтовете. В радиус от 5-6 километра няма друг Lidl, тоест няма от къде да са запознати със собствените марки на веригита. 
2) Lidl продължава експазнията си и през 2013.
3) Миро Найденов се хвали, че цените на хранителните продукти в България са най-ниски в целия ЕС. 

Накратко - търсят се и се предлагат евтини боклуци. Сами се сещате защо.