31 юли 2012

WTF Кецове

Перфектният ден за Джак е дълга сутришна разходка в парка, закуска, аз да легна да чета или да гледам филми и сериали, той да свие да спи до мен и така до късния следобед, когато пак излизаме и е време за вечеря. Така беше и този уикенд. Опуках половината втори сезон на The Wire и българския "Кецове", които киснеше на харда ми от много време.
След като "Островът" на Камен Калев остави кофти вкус в устата ми, имах доста резерви към "Кецове", поредния хвален продукт на съвременното българско кино. Въпреки WTF началото и край на филма, "Кецове" успя да ме спечели.
Филмът няма емоционалната и концептуалната тежест на "Източни пиеси" и "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" (можеби двата най-добри български филма излизали напоследък). "Кецове" е вдъхновен и посветен на хипстърите, които се появиха през последните 5 години, като контракултура на масовата чалга. Това са същите тези хора, чиито цели и мечти в живота са далеч от хвърлянето на салфетки в някоя чалготека в събота вечер и които излязоха на Орлов мост преди време.
Всъщност "Кецове" е обикновен разказ за редките и необичайни моменти в живота ни, за които знаем, че никога повече няма да се повторят, но осъзнаваме, че са оставили траен отпечатък върху личностите ни. "Кецове" е и копнеж по един по-различен и шарен свят, които обаче бива саботиран и премазван в зародиш от чалга културата и мутрите.
Tова на снимката е Дебелия, един от героите във филма, в момента, в които разбира, че тази сцена край огъня е може би най-готиното нещо, което някога му се е случвало и че няма шанс някога то да се повтори.
До миналата година във Варна, до басейна, имаше едно заведение Cubo, по-известно като Шатрата.
Непретенциозна обстановка, столове и масички на пясъка до морето, евтин алкохол, приятна музика и симпатични хора, същите типажи като от филма "Кецове". Сега на мястото на Cubo има ново заведение, държано от ТИМ...Шатрата е била изтикана на друго място. I'm not saying, I'm just saying.

27 юли 2012

Windows 8 и бъдещето на Linux


В рамките на месец два от любимите ми източници на информация, Slate.com и The Economist публикуваха прегледи на Windows 8. И двете издания заявяват, че радикално променената операционна система на Microsoft е кошмар за използване на PC и лаптоп системи. Windows 8 е създаден за таблети и смарт телефони, а редовият потребител на компютри е пренебрегнат. 
Microsоft е на път да наруши неписаното маркетинг правило за хибридните продукти - По-добре един продукт/услуга, които задоволява отлично една потребителска нужда, отколкото един продукт/услуга, които постигат посредствен резултат в задоволяването на няколко нужди едновременно. Дори прословутото швейцарско ножче си има лимит.
Както посочва The Economist, в продължение на 17 години Microsoft създаде, възпита и отгледа The Desktop Environment потребителите - хората, които се научиха и свикнаха да използват компютрите си посредством мишка и клавиатура в графична среда. Windows 8 е на път да изостави болшинството от тези потребители, най-вече тези, които използват компютрите си за базисни неща - интернет сърфиране, чат, офис приложения.
Междувременно Linux извървя дълъг път последните 10 години и успява да се отърси от имиджа си на операционна система за техничари/компютърни специалисти. Linux, особено пакетите базирани на Ubuntu, все по-успешно успява да пресъздаде тази десктоп среда и да тушира несигурността и страха на PC потребителите посегнали към Linux.  
Linux Mint 12 LXDE Dekstop
Разбира се бедната екосистема от приложения създавани за Linux продължава да е сериозен проблем за по-масовото налагане на тази операционна система.
Въпреки това операционни системи като Linux Mint предлагат елегантни и леки решения точно за типа потребител, който е свикнал с десктоп среда и използва компютъра си основно за интернет сърфиране, чат и офис приложения.
Преди 4 години се сдобих с ASUS EEE 701 - един от първите нетбуци на пазара. Това бяха и продължават да са едни от най-добре изхарчените 500 лева в живота ми.
                                    
Нетбукът дойде с Linux Xandros и на цената на 1 GB от хард драйва - опция за пълнo възстановяване на операционната система и настройките при фал (System Recovery Mode). Това ми позволи да се запозная с Linux и да експериментирам със системата без да се притеснявам, че ще брикна нетбука.
Преди месец реших да обновя машината (2 GB RAM, 8 GB мемори карта) и да  мина от древния Xandros към Linux Mint 12 LXDE - операционна система базирана на Ubuntu, специално пригодена да не гълта хардуерни ресурси.
Инсталацията беше лесна, единственият "проблем" беше изискването да имам 5 GB памет на харда, въпреки че самата инсталация използва само 4 GB. Хардът на нетбука е 4 GB и за това се наложи допълнителната мемори карта, което се отрази на времето за стартиране. 
Почти нямах проблеми да настроя операционната система и декстоп средата според моя вкус и предпочитания. Наложи се малко да ровя линуксqрски форуми за да оправя кирилизатора и да изчистя ненужни програми от Start Up-a. Инсталацията и премахването на програми е доста интуитивно с Program Manager, същото се отнася и за Update Manager-a. 
В момента с пуснат skype, Firefox и видео плеър, системата харчи около 300 MB RAM! За скромните 80 кинта и с Linux Mint 12 нетбукът ми отново е перфектна малка машина.

20 юли 2012

Ефектът на Sofia Pride върху образа на България

Снимка: Алекс Томов
Снимка: Мазен Пор
Както вече писах, тази година се включих в Sofia Pride парада. Един от най-яките моменти беше посрещането, което ни бяха устроили на паметника Левски група млади хора от балкона на апартамента им.
20 дни по-късно, по работа ми се наложи да проверя как социалните медии са отразили събитието. От 30 Юни до 3 Юли са били генерирани 300+ коментара в Twitter. Над 85% от коментарите обаче са генерирани от чужденци, отразяващи успешното провеждане на парада. Малката част туитове от България са били генерирани основно от официални информационни източници и НПОта. 
За съжаление, ЛГБТ общността в България продължава да не се чуства спокойно и безопасно на "светло". Малцина са тези, които смело биха развяли флага с цветовете на дъгата от собствения си балкон и не ги виня.
Оказва се и че събитие като гей парада може да има отражение върху цялостния имидж на страната. Институциите, от Софийска община до МВР, редовно се опитват да игнорират и неглижират събитието и посланията му. Светът обаче не си затваря очите и ни следи изкъсо.
Както е писал един потребител в Twitter:
Bulgarian Far-Rights to March against Gays on Sofia Pride Day@ novinite_com ( http://t.co/g8dprv2g) How did it get into the EU? (Български крайно-десни организации ще маршируват срещу гейовете на Sofia Pride. Как успяха да влязат в ЕС?
Разбирам интереса на междунардната гей общност към подобен род събития в подобни географски локации (България, Сърбия, Македония, Хърватска и други стожери на прогресивното мислене), но какво остава за другите чужденци? Безинцидентното провеждане на парада е новина! Това, че няма набити гейове в центъра на столица на държава от ЕС е новина. Днес бием гейове, утре лесно ще бием и чужденци, просто, защото са различни - по-руси, по-мургави, говорят на непонятен език, носят различни дрехи...
Ефекта от атентата в Бургас няма нужда да обяснявам.

18 юли 2012

WTF Outdoor Ad

Марките носят функционални (какво прави даденият продукт/услуга) и емоционални характеристики (как се възприема клиента и как е възприеман от околните в следствие на попупката/използването на даден продукт/услуга). На функционално ниво BMW и Dacia са почти еднакви - превозни средства, които служат за придвижване от точка А до точка Б. Собственикът на BMW обаче демонстрира и висок социален статус, докато собственикът на Dacia демонстрира, че просто търси добро съотношение на цена качество и не се вълнува толкова как изглежда в очите на околните. 
Двойствената същност на марките е универсална и няма значение дали говорим за коли, обувки или салам. Около функционалните и емоционалните аспекти на марктите се формулират и ценностите на марката, които после се комуникират в рекламите на дадената марка.
Ето две реклами на Hush Puppies от различни времеви периоди.  Видно е, че ценностите на бранда Hush Puppies и целевата група потребители нe са се променили през годините. Марката таргетира младото градско население, което иска едновременно удобни и елегантни обувки и което изразява индивидуалността си чрез стила си на обличане.
Сега да насочим поглед към българската марка за обувки Мегияс, която е собственост на "И.А. Спорт-99" ООД, фирма с над 10 години опит в бранша.

Какво научаваме от рекламните материали на фирма Мегияс?
  1. Собственикът на фирмата страда от болестта на "успелият български бизнесмен" - той е шеф, той знае всичко и в никакв случай няма да се бръкне за професионален съвет и помощ от външен човек. А да, и има млада любовница с амбиции да е моделка/чалга певица.
    Докато не разрових сайта на фирмата и Facebook страницата им, бях убеден, че това на снимката е колата на собственика, на която е качил младата си любовница. Даже бях убеден, че фотошуута се случил по време на някой любовен уикенд в някой хотел край някой язовир и е правен с фотоапарат сапунерка. "Я ела сега тука, мойто момиче, да те снимам и после ще те сложим на билборд. Айде, качете се с Фифи на предния капак, да се види, че имам и скъпарска кола!" Ефектът от ботуши и кучешки нокти по боята на колата няма да коментирам.
  2. Мегияс таргетира младите градски и селски кифли. Евтин сексапил, ботушки, минижупче, пинчероподобно куче, устни свити като кокоше дупе, катерене по капаците на скъпи коли, вулви на показ. За видео спота могат да изберат песен на Ивана или Андреа
Иначе фирмата има онлайн магазин и сравнително читава страница във Facebook. Все признаци за някакво прогресивно маркетинг мислене, но тази външна реклама просто накъртва.

17 юли 2012

Иван Костов, Twitter и новите граждани

Вчера Полина Паунова от Отворен Парламент интервюира Иван Костов в Twitter. Интервюто трябваше да се състои от 4 до 5, но поради висок интерес и вродена недъгавост на Twitter, интервюто се проточи до 6 и ако не беше личния ангажимент на Костов (съпругата му имаше рожден ден) сигурно щеше да продължи и по-дълго.
Иван Костов отговаря на въпроси в Twitter
Снимка: ДСБ Facebook
Няма как да се прецени колко човека са следили разговора, но мисля, че интереса беше висок. Освен Полина, въпроси отправиха и други хора, Костов се опитваше да отговори на всички. За съжаление Twitter въобще не е подходяща платформа за подобна дискусия - ограничението от 140 символа спъва изчерпателността на въпросите и отговори, трудно се модерират участниците, няма яснота колко хора следят дебата. НО!

Смятам, че интервюто беше голям успех и се надявам да не е единична, изолирана проява. За съжаление ДСБ продължава със стария медиен модел един-към-много (спускане на информация към пасивна аудитория) - на сайта си качват видео клипове, становища и коментари, линкове към медийни изяви, но всъщност няма истински диалог. Преди предните парламентарни избори Костов имаше видео клипове, в които отговаряше на мейли. от там разбрах какво е мнението му за еднополовите бракове (на бас, че не сте знаели, че Костов някога е говорил по тази тема).  Прошко Прошков имаше блог и се биеше в гърдите колко държи на контакта с избиратели си, но след изборите за местна влас и блогът и страницата му във Facebook затихнаха. Радан Кънев май е единственият с активен блог и присъствие в социалните медии.
С включването с Twitter, Костов протегна ръка към една група хора с активна гражданска позиция, образование, разнородни познания и интереси, която е постоянно в нета и която трудно ще намери желание или време да се забие в някоя задушна зала след работа и да слуша политически доклади. Тези хора се вълнуват от различни аспекти на политически живот в страната, явно и дейността на ДСБ не им е безразлична, но искат да получават конкретни отговори за темите, които са им приоритет. Общи захаросани приказки можем да гледаме във всеки сутрешен блог, но не всеки ден може да получиш чиста информация от извора. Вчера въпросите отправени от други юзъри към Костов варираха от евентуална коалиция с Зелените, енергийна политика, прозрачност на управлението, ефекта на местното управление върху стандарта на живот на хората. Доста широка гама, доста шарена аудитория

Какво би трябвало да последва: 
  • Да се намери по-читава онлайн платформа за подобна дискусия. ESPN редовно имат подобни сесии с журналисти и фенове.
  • Да се превърне в редовно събитие, не е задължително да е Костов всеки път.
  • Подбор на теми, които истински вълнуват гражданите. Реален grass root activism!
  • Превръщане на аудиторията в гласоподаватели. 

10 юли 2012

WTF Стари Медии

Мислех да оставя традиционните български медии на мира за известно време, но Веселин Стойнев, ръководител на отдел "Коментари и Анализи" във вестник Труд, успя да пребори адската софийска жега и да събуди реакция и коментар от мен .
http://zaazu.com
В статията си, озаглавена с помпозното "А може ли без нас, "старите" медии?", успява да демонстрира самочуствие, типично за журналист в голям български вестник, и познания за света около него като на човек прекарал последните 20 години в талибанска пещера.
Краткият и ясен отговор на този въпрос е: не, не можем без традиционните медии, но без вас, г-н Стойнев можем. Даже ще ни е по-добре.
Вече веднъж писах какво са социалните медии, но явно още дълго време ще се налага да го повтарям: 
  • Блогове, форуми, микроблогове, социални мрежи...
  • Често съдържанието им е писано от "аматьори" и имат counter-culture stance. Формата на съдържанието може да варира от fart jokes до детайлни анализи на дадена тема или събитие.
  • Темите в социалните медии могат да варират от политика до технологии.
  • Новите медии имат способност да реагират мигновенно
  • Старите медии/Конвенционалните медии следват модела One-to-many (media company passes on info to passive audience) lecture, докато новите/социални медии превръщат тези едноосочни лекции в разговор и дискусия с много участници.
  • Новите медии паразитират върху конвенционалните медии.
Ако не вярвате на един блогър, все пак надали бихте спорили с The Economist
Сега да се върнем на стожера на българската журналистика Веселин Стойнев. Изглежда ми притеснен, че разни "аматьори" с достъп до интернет ще му изядът хляба. Всъщност г-н Стойнев се държи като абсолютен лудит. И ако съдим по написаното от него, има защо да се притеснява за кариерата си.
"В една прилична традиционна медия всеки репортер се е специализирал в определени теми, над него има по-опитни по същите теми редактори. Отделно са комуникационните умения за водене на разговор или интервюиране." 
Сори, но това са все качества, които се научават и осъвършенстват с практика, не са дадени по рождение нито са запазена марка на журналистите. 
Възхвалата на йерархичната структура в българските стари медии разкрива един друг проблем в бранша: кариерното развитие. Не се залага на качествена журналистика, а на катерене на корпоративни стълбиците, удобна работа зад бюро и чат пат смело скачане пред амбразурата като Матросов пред зли блогъри.
"Добри журналисти по всички ресори има във всички традиционни медии. Още по-добри познавачи по всевъзможни теми има сред активната интернет аудитория. Но това не ги прави универсални комуникатори - те са с други професии.
Един инженер разбира много повече от журналиста, покриващ инженерни теми. Но професионализмът на журналиста е да представи тези теми на останалите, които не са инженери.
Затова в интернет "тесните специалисти" са отминавани от "неразбиращите". И това е вторият голям проблем - интернет медията не е универсална медия с публичен дневен ред "за всички". А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност."
На същите тези експерти с други професии, разбирай не-журналисти, в истинския живот им се налага да работят в една разнородна среда от хора. Те са принудени да контактуват и общуват с хора от други култури, с експерти от други области, с хора с различно мнение. Всеки попадал в такава среда е принуден да превежда идеите си на разбираем език. Айнщайн го е казал доста добре "Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си".
Имам още една лоша новина за г-н Стойнев - универсалните медии са мъртви. Времената , в които един вестник обслужва всички и всичко са отдавна отминали. Хората четат и гледат само това, което ги интересува и което отразява собствените им морални и политически разбирания за света. За това и специализирани издания като The Economist и Financial Times успяват да оцелеят и да са на печалба и да налагат успешно платен абонамент за онлайн изданията си. Моделът е доста прост - качествено специализирано съдържание.
"А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност." - интернет не предлага всеобхватна публичност? Г-н Стойнев, Вие въобще не знаете какво е интернет и кой и как използва интернет. Даже се учудвам, че сте качили статията си в онлайн изданието на Труд.
В заключение ще кажа, че се радвам, че интернет дава възможност за раждането на нови медии. OffNews са един такъв чудесен пример.

02 юли 2012

Sofia Pride 2012

В събота се проведе петият пореден София Pride парад. Тук и тук може да разберете защо беше важно да се проведе и защо беше важно да сме там.

Снимка:Козата Ани
С Джак бяхме на парада и както си личи явно се забавлявахме. I guess it's the gay lifestyle.
Съвсем случайно вечерта след събитието попаднах на този епизод на Louie:
Louie's Poker Scene from Louis CK     

Нека дължината на клипа не ви стряска, струва си да се изгледа от до. Страшно ми допадна как Louie, един хетеросексуален мъж, застава зад една кауза с името и занаята си, използва дадената му трибуна за да даде гластност на един сериозен социален проблем и да ни накара да се замислим, ние хората от другата страна на чертата - ние, които имаме comfortable lives, които никога няма да знаем какво е да си гей или чернокож, да си дискриминиран, да живееш в постоянен страх и напрежение, да не срещаш подкрепа на родители и близки, да се криеш. 
Въпреки това, ние можем да:

1) Да не си затваряме очите и да извръщаме глава;
2) Да се образоваме и информираме;
3) Да образоваме и да информираме;
4) Да използваме своя авторитет, да подкрепяме активно, не само във Facebook, хората, които са "вътре", които се борят и за които всичко изброено по-горе е ежедневие. Сори, f2f always beats fb. 
До догодина, до другия Pride ;)